Римският пантеон
Рим е град притежаващ много исторически символи, един от които е така нареченият Римски пантенон. Той е най – голямата културна и архитектурна забележителност сред божествените храмове в града. Думата „пантенон” в буквален превод означава „всички богове”. Смята се, че колосалният монумент е най – големия храм в света от неармиран бетон. Римският пантеон е най –добре запазената сграда останала от Древен Рим, до която човек може да се докосне днес, това е една от причините хиляди туристи от цял свят да се стичат тук.
Счита се, че пантеонът е построен от император Марк Випсаний Агрипа през 25 година преди новата ера. Той бил генерал и приятел на Октавиан Август. Създаден е като храм на деветте на брой божества на седемте планети от древноримската официална религия. Три божества оглавявали пантеона в първоначалния му вид, това били – Квирин, Марс и Юпитер. Техните функции се разпределяли според типичната индоевропейска структура, при която първият бил защитник и осигурявал храна за всички, вторият бил носител на военна сила, а третият носел властта на жрец и цар. Квирин е древен бог, почитан от италийското племе сабини, а по – късно образът му бива припознаван с този на Ромул, основателят на Рим. През целия период на съществуването си Римският пантеон е служил единствено и само като храм.
В една от капелите на пантеона днес могат да се видят гробовете на последните крале на страната – Виктор Емануил II, съпругата му Маргарита и синът им Умберто I. Доброволци на монархическите организации поддържат гробните камери на италианското кралско семейство.
Римския пантеон е дом за тленните останки и на видни творци като художника Рафаело Санцио, музиканта Арканджело Корели и архитекта Балдасаре Перуци.
Светлината влиза във вътрешността от покрива, тъй като пантеона има кух връх на своя купол. Тази част от храма, която наричат „Окото” представлява кръгъл отвор с диаметър около девет метра. Според Робърт Хана – специалист по часовници от антично време от университета в Отаго, пантеонът осен храм е бил и огромен часовник. Причина за неговото твърдение е факта, че през зимата слънчевата светлина по обяд преминава по определен път по купола, а през лятото, когато Слънцето е по – високо лъчът се движи по пода и стените. По време на равноденствията през септември и март, светлината от Слънцето огрява връзката между стената и покрива над северната врата на пантеона. Намиращата се над вратата решетка пропуска снопа лъчи до колоните на предния двор. Само в този момент от годината в Римския пантеон влиза слънчева светлина при затворени врати. Специалистът Хана смята, че това не е случайно. Дупка във върха на купол е модел на типичен древноримски слънчев часовник. Такива часовници имат много малки размери обикновено. Гледан отвън покривът на Римския пантеон изглежда доста плосък, но отвътре той има идеална форма на полукълбо. При равноденствие Слънцето се намира на небесния екватор, който се смята за вечния дом на боговете. Робърт Хана смята, че народа на Древен Рим мислел, че подчертавайки равноденствията, пантеонът издига молещите се в него императори до божественото царство.
В наши дни Римският пантеон се използва като църква, в която редовно на специални празници се провеждат религиозни меси. Конструкцията на безценния монумент достига височина 84 метра и ширина приблизително 58 метра.
Счита се, че пантеонът е построен от император Марк Випсаний Агрипа през 25 година преди новата ера. Той бил генерал и приятел на Октавиан Август. Създаден е като храм на деветте на брой божества на седемте планети от древноримската официална религия. Три божества оглавявали пантеона в първоначалния му вид, това били – Квирин, Марс и Юпитер. Техните функции се разпределяли според типичната индоевропейска структура, при която първият бил защитник и осигурявал храна за всички, вторият бил носител на военна сила, а третият носел властта на жрец и цар. Квирин е древен бог, почитан от италийското племе сабини, а по – късно образът му бива припознаван с този на Ромул, основателят на Рим. През целия период на съществуването си Римският пантеон е служил единствено и само като храм.
В една от капелите на пантеона днес могат да се видят гробовете на последните крале на страната – Виктор Емануил II, съпругата му Маргарита и синът им Умберто I. Доброволци на монархическите организации поддържат гробните камери на италианското кралско семейство.
Римския пантеон е дом за тленните останки и на видни творци като художника Рафаело Санцио, музиканта Арканджело Корели и архитекта Балдасаре Перуци.
Светлината влиза във вътрешността от покрива, тъй като пантеона има кух връх на своя купол. Тази част от храма, която наричат „Окото” представлява кръгъл отвор с диаметър около девет метра. Според Робърт Хана – специалист по часовници от антично време от университета в Отаго, пантеонът осен храм е бил и огромен часовник. Причина за неговото твърдение е факта, че през зимата слънчевата светлина по обяд преминава по определен път по купола, а през лятото, когато Слънцето е по – високо лъчът се движи по пода и стените. По време на равноденствията през септември и март, светлината от Слънцето огрява връзката между стената и покрива над северната врата на пантеона. Намиращата се над вратата решетка пропуска снопа лъчи до колоните на предния двор. Само в този момент от годината в Римския пантеон влиза слънчева светлина при затворени врати. Специалистът Хана смята, че това не е случайно. Дупка във върха на купол е модел на типичен древноримски слънчев часовник. Такива часовници имат много малки размери обикновено. Гледан отвън покривът на Римския пантеон изглежда доста плосък, но отвътре той има идеална форма на полукълбо. При равноденствие Слънцето се намира на небесния екватор, който се смята за вечния дом на боговете. Робърт Хана смята, че народа на Древен Рим мислел, че подчертавайки равноденствията, пантеонът издига молещите се в него императори до божественото царство.
В наши дни Римският пантеон се използва като църква, в която редовно на специални празници се провеждат религиозни меси. Конструкцията на безценния монумент достига височина 84 метра и ширина приблизително 58 метра.
Автор: Milena Yordanova
Описание
Рим е град притежаващ много исторически символи, един от които е така нареченият Римски пантенон. Той е най – голямата културна и архитектурна забележителност сред божествените храмове в града. Думата „пантенон” в буквален превод означава „всички богове”. Смята се, че колосалният монумент е най – големия храм в света от неармиран бетон. Римският пантеон е най –добре запазената сграда останала от Древен Рим, до която човек може да се докосне днес, това е една от причините хиляди туристи от цял свят да се стичат тук.
Счита се, че пантеонът е построен от император Марк Випсаний Агрипа през 25 година преди новата ера. Той бил генерал и приятел на Октавиан Август. Създаден е като храм на деветте на брой божества на седемте планети от древноримската официална религия. Три божества оглавявали пантеона в първоначалния му вид, това били – Квирин, Марс и Юпитер. Техните функции се разпределяли според типичната индоевропейска структура, при която първият бил защитник и осигурявал храна за всички, вторият бил носител на военна сила, а третият носел властта на жрец и цар. Квирин е древен бог, почитан от италийското племе сабини, а по – късно образът му бива припознаван с този на Ромул, основателят на Рим. През целия период на съществуването си Римският пантеон е служил единствено и само като храм.
В една от капелите на пантеона днес могат да се видят гробовете на последните крале на страната – Виктор Емануил II, съпругата му Маргарита и синът им Умберто I. Доброволци на монархическите организации поддържат гробните камери на италианското кралско семейство.
Римския пантеон е дом за тленните останки и на видни творци като художника Рафаело Санцио, музиканта Арканджело Корели и архитекта Балдасаре Перуци.
Светлината влиза във вътрешността от покрива, тъй като пантеона има кух връх на своя купол. Тази част от храма, която наричат „Окото” представлява кръгъл отвор с диаметър около девет метра. Според Робърт Хана – специалист по часовници от антично време от университета в Отаго, пантеонът осен храм е бил и огромен часовник. Причина за неговото твърдение е факта, че през зимата слънчевата светлина по обяд преминава по определен път по купола, а през лятото, когато Слънцето е по – високо лъчът се движи по пода и стените. По време на равноденствията през септември и март, светлината от Слънцето огрява връзката между стената и покрива над северната врата на пантеона. Намиращата се над вратата решетка пропуска снопа лъчи до колоните на предния двор. Само в този момент от годината в Римския пантеон влиза слънчева светлина при затворени врати. Специалистът Хана смята, че това не е случайно. Дупка във върха на купол е модел на типичен древноримски слънчев часовник. Такива часовници имат много малки размери обикновено. Гледан отвън покривът на Римския пантеон изглежда доста плосък, но отвътре той има идеална форма на полукълбо. При равноденствие Слънцето се намира на небесния екватор, който се смята за вечния дом на боговете. Робърт Хана смята, че народа на Древен Рим мислел, че подчертавайки равноденствията, пантеонът издига молещите се в него императори до божественото царство.
В наши дни Римският пантеон се използва като църква, в която редовно на специални празници се провеждат религиозни меси. Конструкцията на безценния монумент достига височина 84 метра и ширина приблизително 58 метра.
Счита се, че пантеонът е построен от император Марк Випсаний Агрипа през 25 година преди новата ера. Той бил генерал и приятел на Октавиан Август. Създаден е като храм на деветте на брой божества на седемте планети от древноримската официална религия. Три божества оглавявали пантеона в първоначалния му вид, това били – Квирин, Марс и Юпитер. Техните функции се разпределяли според типичната индоевропейска структура, при която първият бил защитник и осигурявал храна за всички, вторият бил носител на военна сила, а третият носел властта на жрец и цар. Квирин е древен бог, почитан от италийското племе сабини, а по – късно образът му бива припознаван с този на Ромул, основателят на Рим. През целия период на съществуването си Римският пантеон е служил единствено и само като храм.
В една от капелите на пантеона днес могат да се видят гробовете на последните крале на страната – Виктор Емануил II, съпругата му Маргарита и синът им Умберто I. Доброволци на монархическите организации поддържат гробните камери на италианското кралско семейство.
Римския пантеон е дом за тленните останки и на видни творци като художника Рафаело Санцио, музиканта Арканджело Корели и архитекта Балдасаре Перуци.
Светлината влиза във вътрешността от покрива, тъй като пантеона има кух връх на своя купол. Тази част от храма, която наричат „Окото” представлява кръгъл отвор с диаметър около девет метра. Според Робърт Хана – специалист по часовници от антично време от университета в Отаго, пантеонът осен храм е бил и огромен часовник. Причина за неговото твърдение е факта, че през зимата слънчевата светлина по обяд преминава по определен път по купола, а през лятото, когато Слънцето е по – високо лъчът се движи по пода и стените. По време на равноденствията през септември и март, светлината от Слънцето огрява връзката между стената и покрива над северната врата на пантеона. Намиращата се над вратата решетка пропуска снопа лъчи до колоните на предния двор. Само в този момент от годината в Римския пантеон влиза слънчева светлина при затворени врати. Специалистът Хана смята, че това не е случайно. Дупка във върха на купол е модел на типичен древноримски слънчев часовник. Такива часовници имат много малки размери обикновено. Гледан отвън покривът на Римския пантеон изглежда доста плосък, но отвътре той има идеална форма на полукълбо. При равноденствие Слънцето се намира на небесния екватор, който се смята за вечния дом на боговете. Робърт Хана смята, че народа на Древен Рим мислел, че подчертавайки равноденствията, пантеонът издига молещите се в него императори до божественото царство.
В наши дни Римският пантеон се използва като църква, в която редовно на специални празници се провеждат религиозни меси. Конструкцията на безценния монумент достига височина 84 метра и ширина приблизително 58 метра.
