Резерват Силкосия
Резерват Силкосия е първият на територията на България и е обявен през 1933 година с решение на Министерството на земеделието и държавните имоти. Първоначално обхваща гората Горна Еленица- Силкосия, която се намира в землището на селата Българи и Кости в община Царево. През годините буферната зона се е променяла неколкократно.
Днес резерватът пази растителното и животинското богатство на Странджа, които са безценни. Намира се между 100 и 250 метра надморска височина, най-много се срещат канелените горски и жълтоземно-подзолистите почви. Тук може да се види изключително разнообразие от растителни видове. В резервата се срещат 260 вида ниши растения- мъхове, храсти, едногодишни, двугодишни и многогодишни тревисти растения. Те представляват почти 23% от флората в Странджа.
Силкосия представлява типичен горски резерват. В него има букови и дъбови гори, много вечно зелени храсти като странджанска зеленика, джел, лавровишна, странджанско бясно дърво и други. Тяхната средна възраст е около 130 години, а някои видове са дори по-стари.
Има интересни горски формации от източен бук и горун, които са забележителни. Срещат се и дива круша, полски клен, сребролиста липа, скорупа и брекения.
В резервата Силкосия могат да се видят и много представители на фауната. Тук живеят над 50 вида, които са защитени от изчезване и са под закрилата на закона. Срещат се зелената крастава жаба, гръцката дългокрака жаба, слепокът, големият стрелец, жълтокоремникът, смокът мишкар, вдлъбнаточелият и пъстрият смок и други. Характерни за района са и едни от най-старите животни на планетата- шипобедрената и шипоопашата костенурка.
В резервата има и богато разнообразие от птици- явлига, обикновена чинка, кос, южен славей, малко черноглаво и голямо белоглаво коприварче и много грабливи птици.
Резерватът е с ограничен достъп и в него не се допускат посетители, освен охраната и различни посещения с научна цел. Разрешават се само преходи по маркираните пътеки и то с водач, който можете да заявите при РИОСВ Бургас.
Автор: Petia
Описание
Резерват Силкосия е първият на територията на България и е обявен през 1933 година с решение на Министерството на земеделието и държавните имоти. Първоначално обхваща гората Горна Еленица- Силкосия, която се намира в землището на селата Българи и Кости в община Царево. През годините буферната зона се е променяла неколкократно.
Днес резерватът пази растителното и животинското богатство на Странджа, които са безценни. Намира се между 100 и 250 метра надморска височина, най-много се срещат канелените горски и жълтоземно-подзолистите почви. Тук може да се види изключително разнообразие от растителни видове. В резервата се срещат 260 вида ниши растения- мъхове, храсти, едногодишни, двугодишни и многогодишни тревисти растения. Те представляват почти 23% от флората в Странджа.
Силкосия представлява типичен горски резерват. В него има букови и дъбови гори, много вечно зелени храсти като странджанска зеленика, джел, лавровишна, странджанско бясно дърво и други. Тяхната средна възраст е около 130 години, а някои видове са дори по-стари.
Има интересни горски формации от източен бук и горун, които са забележителни. Срещат се и дива круша, полски клен, сребролиста липа, скорупа и брекения.
В резервата Силкосия могат да се видят и много представители на фауната. Тук живеят над 50 вида, които са защитени от изчезване и са под закрилата на закона. Срещат се зелената крастава жаба, гръцката дългокрака жаба, слепокът, големият стрелец, жълтокоремникът, смокът мишкар, вдлъбнаточелият и пъстрият смок и други. Характерни за района са и едни от най-старите животни на планетата- шипобедрената и шипоопашата костенурка.
В резервата има и богато разнообразие от птици- явлига, обикновена чинка, кос, южен славей, малко черноглаво и голямо белоглаво коприварче и много грабливи птици.
Резерватът е с ограничен достъп и в него не се допускат посетители, освен охраната и различни посещения с научна цел. Разрешават се само преходи по маркираните пътеки и то с водач, който можете да заявите при РИОСВ Бургас.
