Резерват Острица
По склоновете на връх Острица, в западна планина Голо бърдо се намира невероятният природен резерват „Острица”. Той е близо до миньорския град Перник и е сред най-старите защитени територии у нас.
Връх Острица е една скална твърдица, която е формирана от варовици и се издига над сравнително равното планинско било. Южните склонове са доста голи и каменисти и по тях се среща само тревна и храстовидна растителност. Северното подножие пък е покрито с красиви гори, които са формирани основно от няколко вида дъб, келяв и обикновен габър, явор, леска и други. Планината Голо бърдо е част от Верило-Руийската планинска редица и се издига между Радомирската и Пернишката котловина. С Верила я свързва един малък зид, а Струма и красивият язовир „Студена” я делят с планината Витоша. Голо Бърдо е малка планина със тръмни склонове и плоско било. Съставена е от пясъчници, варовици и конгломерати. Нейният най-висок връх е Ветрушка. През 1936 година в тази обикновена планина академик Николай Стоянов открива „ботаническото Елдорадо”, както го нарича, на България. Тук периодът на цъфтежа на растенията продължава 10-11 месеца, което се дължи на уникалните климатични условия.
Природният парк е един ботанически резерват. В него има наистина голямо разнообразие от редки растителни видове, който се срещат на малко места в България. На една малка площ са събрани 300 вида висши растения, като 40 са храсти и дървета. Всичко останало са различни видове треви. Те са богатството на „Острица”, който се е превърнал в оазис на редките видове от Африка, Азия и Европа.
В парка има и представители на български ендемити- българско карамфилче, урумово лале, хибридно пляскавиче, урумов лопен и други. Има ценни балкански еднемити като рейхенбахова перуника, скален равнец, главеста жълтура и дланолистен ветрогон. За резервата „Острица” има характерно варовикови видове- това за растения, които виреят най-добре на варовикова почва и скали. Това са дивият зюмбюл, обикновеният люляк, пролетният горицвет, омразничето, точковото гологлавче и други. Тук се срещат и много редки представители на фауната- мравки, диви пчели, пеперуди, скорпиони, гущери и други.
Резерватът е посещаван от много туристи, които обичат разходките сред природата и ботаници, които са привлечени от богато изобилие на растителни видове. Мястото е един уникален пример за необятните способности на Майката природа.
Автор: Георги Стоянов
Описание
По склоновете на връх Острица, в западна планина Голо бърдо се намира невероятният природен резерват „Острица”. Той е близо до миньорския град Перник и е сред най-старите защитени територии у нас.
Връх Острица е една скална твърдица, която е формирана от варовици и се издига над сравнително равното планинско било. Южните склонове са доста голи и каменисти и по тях се среща само тревна и храстовидна растителност. Северното подножие пък е покрито с красиви гори, които са формирани основно от няколко вида дъб, келяв и обикновен габър, явор, леска и други. Планината Голо бърдо е част от Верило-Руийската планинска редица и се издига между Радомирската и Пернишката котловина. С Верила я свързва един малък зид, а Струма и красивият язовир „Студена” я делят с планината Витоша. Голо Бърдо е малка планина със тръмни склонове и плоско било. Съставена е от пясъчници, варовици и конгломерати. Нейният най-висок връх е Ветрушка. През 1936 година в тази обикновена планина академик Николай Стоянов открива „ботаническото Елдорадо”, както го нарича, на България. Тук периодът на цъфтежа на растенията продължава 10-11 месеца, което се дължи на уникалните климатични условия.
Природният парк е един ботанически резерват. В него има наистина голямо разнообразие от редки растителни видове, който се срещат на малко места в България. На една малка площ са събрани 300 вида висши растения, като 40 са храсти и дървета. Всичко останало са различни видове треви. Те са богатството на „Острица”, който се е превърнал в оазис на редките видове от Африка, Азия и Европа.
В парка има и представители на български ендемити- българско карамфилче, урумово лале, хибридно пляскавиче, урумов лопен и други. Има ценни балкански еднемити като рейхенбахова перуника, скален равнец, главеста жълтура и дланолистен ветрогон. За резервата „Острица” има характерно варовикови видове- това за растения, които виреят най-добре на варовикова почва и скали. Това са дивият зюмбюл, обикновеният люляк, пролетният горицвет, омразничето, точковото гологлавче и други. Тук се срещат и много редки представители на фауната- мравки, диви пчели, пеперуди, скорпиони, гущери и други.
Резерватът е посещаван от много туристи, които обичат разходките сред природата и ботаници, които са привлечени от богато изобилие на растителни видове. Мястото е един уникален пример за необятните способности на Майката природа.
