Преображенски манастир Преображение Господне

Недалеч от с. Самоводене, на 6 км. от Велико Търново, по поречието на река Янтра е изграден Преображенският манастир „Преображение Господне“. За да стигнете до него е необходимо да тръгнете в посока Русе, на около 6 километра от красивата старата българска столица Велико Търново, Ви очаква и самият манастир. Той е точно под пещерите на Бискалския венец на Беляковкото плато. В този регион Преображенският манастир е най – големият. Построен е през годините на Второто българско царство, приблизително около 1360 година. Инициативата е поета от тогавашната царица Теодора – Сара, с помощта на синът и Иван Шишман. Не е изненада, че е възможно да чуете да го наричат с имената Сарин или Шишманов манастир. В края на 14 век, когато град Велико Търново е завладян от османците, храмът е бил изоставен и разрушен, а докато тези места са под османско владичество неколкократно е бил опожаряван. През 1825 год. властващия тогава султан разрешава на отец Зотик да започнат действия по възстановяването на манастира на мястото, на което е и до ден днешен. Постройките са строени една след друга и по този начин се е образувал правоъгълник с двор. Майсторът Димитър Софиялията започва строежа на главната църква „Преображение Господне“ през 1834 год. Завършен е през 19 век от знаменития Колю Фичето. Главният вход и колоната са завършени заедно с източното крило през 1837 година. В периода от 1849до 1851 година художникът Захарий Зограф е украсил външните стени и вътрешността на храма. Камбанарията с часовника също е строена от Колю Фичето през1861 година, а 2 години след това, през 1863 година той построява и малката църква Благовещение, която се намира върху параклин Свети Андей (построен през1834 година). По време на Руско – турската освободителна война през 1877 – 1878 година храмът е служил като болница за всички пострадали от боевете. Така след Освобождението руски войници решават да подарят на манастира сегашните камбани, както и полилей и богослужебни книги за църквата.