Паметник на Незнайния войн София
ул. „Оборище“ 4, Център, София
Паметникът на Незнайния войн е в самия център на София. Намира се до „Света София“ на южната й страна. Издигнат е в памет на загиналите войници по време на войните, в които участва страната ни. Обединени са „вечен огън“, лъв-символ на България, пръст от двете най-значими битки – Старозагорската и Шипченската, пилони с националния флаг и плоча. Надписът на плочата гласи следното: „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и те за теб достойни, майко, бяха!“, думи на великия Иван Вазов.
През 1918 година е решено да се направи този монумент и се създава специална комисия. През 1922, по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски, е основан фонд, в който да се събират средства за паметника. През 1936 година проектът е възложен на великия български скулптор Андрей Николов. Мястото е определено - до южната фасада на „Света София“ като идеята е това да е един гроб за всички загинали в битките за свободата на България. През 1931 година първият вариант на монумента е направен, но не се приема, защото е много претрупан, има цели 17 фигури. Скулпторът прави промени и след 6 месеца проектът за паметника е готов и е одобрен.
През 1933 година е направен макет и започва същинската му изработка. Работите приключват през септември 1936 година, а официалното откриване е цели пет години по-късно, когато цар Борис III дава своето одобрение. Паметникът включва четири метров бронзов лъв, бронзов релеф и два кръста за храброст с надпис : „На загиналите за Родината-вечна слава!“, от двете страни има барелефи на скърбящи жени. По време на бомбардировките над София са нанесени сериозни поражения. След 1944 година от паметника е взет специфичния шведски гранит и е сложен в мавзолея на Георги Димитров, а бронзовият лъв е преместен в Панчерево в „детския град“, после на брега на река Искър край Горубляне, а през 1952 е докаран пред Царския дворец „Врана“. По време на строежа на „Тракия“ магистрала, изчезва и е открит през 1975 година в къмпинг „Врана“ и е прибран за съхранение във Военно-историческия музей.
През 70-те години на ХХ век започва търсенето на ново място и проектанти, които да направят нов паметник. Не е избрано подходящо място и Пенчо Кубадински, член на Политбюро, предлага по повод 1 300 години България, паметникът да бъде на старото си място, но да има съвсем различен вид. През 1980 година работа започва и с проекта се заемат Никола Николов - архитект и професор Димитров - скулптор. Паметникът е открит с големи чествания година по-късно през септември 1981 година. Той представлява голям саркофаг с 15 гилзи с пръст от всички кътчета на страната и останки на незнайни войни, паднали в битки. Монументът е символ на честта, саможертвата и любовта към родината. Поставен е вечен огън, символ на връзката между поколенията и преклонението пред подвига им, който е запален с огън от Шипка. Върнат е и бронзовият лъв от стария паметник.
Днес пред паметника на Незнайния войн се правят и едни от най-важните чествания. На 3-ти март официално се издига българският флаг, тук се прави и Богоявленски водосвет за българската войска, също и военен парад за Деня на храбростта, празника на армията 6-ти май. Тук поставят венци чуждестранни делегации на официални посещения. През 2014 година лъвът е върнат наоригиналното място от преди бомбардировките.
Автор: Kali
Адрес: ул. „Оборище“ 4, Център, София
Описание
Паметникът на Незнайния войн е в самия център на София. Намира се до „Света София“ на южната й страна. Издигнат е в памет на загиналите войници по време на войните, в които участва страната ни. Обединени са „вечен огън“, лъв-символ на България, пръст от двете най-значими битки – Старозагорската и Шипченската, пилони с националния флаг и плоча. Надписът на плочата гласи следното: „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и те за теб достойни, майко, бяха!“, думи на великия Иван Вазов.
През 1918 година е решено да се направи този монумент и се създава специална комисия. През 1922, по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски, е основан фонд, в който да се събират средства за паметника. През 1936 година проектът е възложен на великия български скулптор Андрей Николов. Мястото е определено - до южната фасада на „Света София“ като идеята е това да е един гроб за всички загинали в битките за свободата на България. През 1931 година първият вариант на монумента е направен, но не се приема, защото е много претрупан, има цели 17 фигури. Скулпторът прави промени и след 6 месеца проектът за паметника е готов и е одобрен.
През 1933 година е направен макет и започва същинската му изработка. Работите приключват през септември 1936 година, а официалното откриване е цели пет години по-късно, когато цар Борис III дава своето одобрение. Паметникът включва четири метров бронзов лъв, бронзов релеф и два кръста за храброст с надпис : „На загиналите за Родината-вечна слава!“, от двете страни има барелефи на скърбящи жени. По време на бомбардировките над София са нанесени сериозни поражения. След 1944 година от паметника е взет специфичния шведски гранит и е сложен в мавзолея на Георги Димитров, а бронзовият лъв е преместен в Панчерево в „детския град“, после на брега на река Искър край Горубляне, а през 1952 е докаран пред Царския дворец „Врана“. По време на строежа на „Тракия“ магистрала, изчезва и е открит през 1975 година в къмпинг „Врана“ и е прибран за съхранение във Военно-историческия музей.
През 70-те години на ХХ век започва търсенето на ново място и проектанти, които да направят нов паметник. Не е избрано подходящо място и Пенчо Кубадински, член на Политбюро, предлага по повод 1 300 години България, паметникът да бъде на старото си място, но да има съвсем различен вид. През 1980 година работа започва и с проекта се заемат Никола Николов - архитект и професор Димитров - скулптор. Паметникът е открит с големи чествания година по-късно през септември 1981 година. Той представлява голям саркофаг с 15 гилзи с пръст от всички кътчета на страната и останки на незнайни войни, паднали в битки. Монументът е символ на честта, саможертвата и любовта към родината. Поставен е вечен огън, символ на връзката между поколенията и преклонението пред подвига им, който е запален с огън от Шипка. Върнат е и бронзовият лъв от стария паметник.
Днес пред паметника на Незнайния войн се правят и едни от най-важните чествания. На 3-ти март официално се издига българският флаг, тук се прави и Богоявленски водосвет за българската войска, също и военен парад за Деня на храбростта, празника на армията 6-ти май. Тук поставят венци чуждестранни делегации на официални посещения. През 2014 година лъвът е върнат наоригиналното място от преди бомбардировките.
