Търсене

Паметникът на Мильо Лудия Пловдив

На главната улица на Пловдив се намира Паметникът на Мильо Лудия, който бил известен като пловдивски бохем. Той е изработен от талантливите ръце на майстора Данко Данков. Пловдивския Мильо е запомнен с добрата си душа и усмивката, която е носел, същи така е бил прочут пловдивски зевзек. Има легенда, според която Мильо е бил страшно умен човек, говорил е няколко езика, но за съжаление е полудял, някои твърдят от прекаленото много четене на книги.

Според друга легенда, горкия Миньо се е разболял от менингит. Това боледуване го довело до лудост. Казват, че от тогава останал на улицата, но всички се удивлявали на това, че винаги бил спретнат, чист и изгладен, винаги носел каскет.

Според проучвания Мильо е роден около 1920 или 1922 година. Докато е учил в началното училище се е стигнало до психичните му отклонения. Според някой причината не е болест, а побои нанасяни от вуйчо му. Който го е „гледал“ заедно с жена му.

Някои твърдят, че е прибран от милиционери в ареста, където същи е получил доста голямо количество побой, а други разказват как младежи решили да се подиграват с него го хвърлили в ледените води на Цар Симеоновата градина, а след тази случка е загубил желание за живот.

Установено е, че Мильо почива около 1973 година. Последните спомени за него за от продавачка, която го е прибирала на топло. Тя разказва как през последните години дрехите му станали много прокъсани, а хората, които се смилявали, за да му помогнат намалели страшно много. Мильо е намерен премръзнал в стаята, в която живеел на пловдивската улица Теодосий Търновки.

Автор: Веселина

Описание

На главната улица на Пловдив се намира Паметникът на Мильо Лудия, който бил известен като пловдивски бохем. Той е изработен от талантливите ръце на майстора Данко Данков. Пловдивския Мильо е запомнен с добрата си душа и усмивката, която е носел, същи така е бил прочут пловдивски зевзек. Има легенда, според която Мильо е бил страшно умен човек, говорил е няколко езика, но за съжаление е полудял, някои твърдят от прекаленото много четене на книги.

Според друга легенда, горкия Миньо се е разболял от менингит. Това боледуване го довело до лудост. Казват, че от тогава останал на улицата, но всички се удивлявали на това, че винаги бил спретнат, чист и изгладен, винаги носел каскет.

Според проучвания Мильо е роден около 1920 или 1922 година. Докато е учил в началното училище се е стигнало до психичните му отклонения. Според някой причината не е болест, а побои нанасяни от вуйчо му. Който го е „гледал“ заедно с жена му.

Някои твърдят, че е прибран от милиционери в ареста, където същи е получил доста голямо количество побой, а други разказват как младежи решили да се подиграват с него го хвърлили в ледените води на Цар Симеоновата градина, а след тази случка е загубил желание за живот.

Установено е, че Мильо почива около 1973 година. Последните спомени за него за от продавачка, която го е прибирала на топло. Тя разказва как през последните години дрехите му станали много прокъсани, а хората, които се смилявали, за да му помогнат намалели страшно много. Мильо е намерен премръзнал в стаята, в която живеел на пловдивската улица Теодосий Търновки.