Паметник на обесените Велико Търново
Велико Търново е град, пропит с многовековна история. Тук години наред са се случвали събития от национално занчение. И до ден днешен в градът продължава да се разпространява идеята за национално самосъзнание и дух. Старата столица съхранява много паметници на културата с историческа важност. Едва ли има нужда да споменаваме, че тук се намира най-добре запазения средновековен град на територията на страната – крепостта Царевец. Търново е бил културен и политически център от средновековието до съвремието. Тук е проведено първото народно събрание след Освобождението. Велико Търново, също така е един от първите градове след Руско-турската война 1877 – 1878 година, които започват трайно да отдават почит на загиналите през войните.
Още през далечната 1983 година, по идея на Женското благотворително дружество, е взето решение да се построи паметник на загиналите през едно от най 0 значимите – Априлското въстание.
Паметникът се намира на главната улица в града, в подножието на квартал Варуша. Локацията на паметника не е избрана случайно. На това място, по време на османското владичество, е имало изградени бесилки. Именно тук са били обесени заловените четници на Филип Тотю през 1867 година, а през 1876 година участници от Априлското въстание на първи търновски революционен комитет. Те са били извозвани на каруца от Търновския дзандан (затвор), намиращ се недалеч от бесилките.
След като е взето решение да се построи паметник, за събирането на средства са учствали общината на Търново и безброй жители на града. Паметникът е изграден по проект на италианския архитект Джовани Мусути, който е и проектант на Стамболовия мост. Официалното откриване на паметика се е случило на 25 Юни 1884 година с голямо тържество.
Паметникът на обесените е издялан от от бял арбанашки камък и има формата на четиристенна пирамида, издигаща се над няколко реда каменни стъпала. Отгоре завършва с каменен кръст. Върху четерите страни са изписани имената на загиналите.
Всеки тръгнал към крепоста Царевец по главната улица на града няма как да подмине паметникът на загиналите.
Автор: Севда
Описание
Велико Търново е град, пропит с многовековна история. Тук години наред са се случвали събития от национално занчение. И до ден днешен в градът продължава да се разпространява идеята за национално самосъзнание и дух. Старата столица съхранява много паметници на културата с историческа важност. Едва ли има нужда да споменаваме, че тук се намира най-добре запазения средновековен град на територията на страната – крепостта Царевец. Търново е бил културен и политически център от средновековието до съвремието. Тук е проведено първото народно събрание след Освобождението. Велико Търново, също така е един от първите градове след Руско-турската война 1877 – 1878 година, които започват трайно да отдават почит на загиналите през войните.
Още през далечната 1983 година, по идея на Женското благотворително дружество, е взето решение да се построи паметник на загиналите през едно от най 0 значимите – Априлското въстание.
Паметникът се намира на главната улица в града, в подножието на квартал Варуша. Локацията на паметника не е избрана случайно. На това място, по време на османското владичество, е имало изградени бесилки. Именно тук са били обесени заловените четници на Филип Тотю през 1867 година, а през 1876 година участници от Априлското въстание на първи търновски революционен комитет. Те са били извозвани на каруца от Търновския дзандан (затвор), намиращ се недалеч от бесилките.
След като е взето решение да се построи паметник, за събирането на средства са учствали общината на Търново и безброй жители на града. Паметникът е изграден по проект на италианския архитект Джовани Мусути, който е и проектант на Стамболовия мост. Официалното откриване на паметика се е случило на 25 Юни 1884 година с голямо тържество.
Паметникът на обесените е издялан от от бял арбанашки камък и има формата на четиристенна пирамида, издигаща се над няколко реда каменни стъпала. Отгоре завършва с каменен кръст. Върху четерите страни са изписани имената на загиналите.
Всеки тръгнал към крепоста Царевец по главната улица на града няма как да подмине паметникът на загиналите.
