Остров Свети Иван Созопол
Остров „Свети Иван” е едно от най-загадъчните и тайствени места в България, съхранило в себе си древна история и множество предания. Той е разположен на няколко километра от град Созопол и има площ от 0,66 кв.км., което го нарежда на първо място по-големина сред петте острова на българското Черноморие. Това кътче е известна туристическа дестинация сред туристите, които идват на почивка в старата Аполония, привлечени от неговата мистериозност, чудна природа, където живеят редки видове птици и интересни исторически забележителности. Днес на него се издига и мощен сонарен фар, който осветява пътя и показва правилната посока на минаващите оттук кораби. На острова са открити следи от човешки живот още през Античността. Доказателствата свидетелстват, че преди 7 век пр. Хр. тук е имало древно тракийско светелище.По – късно в южната му част бил съграден огромен храмов комплекс, по средата на който се извисявала величествената статуя на бог Аполон, изваяна от талантлия скулптур Каламис. Тя била висока повече от 13 метра. Няколко столетия след това, в началото на 6 век по тези земи е построена църквата „Св. Богородица”. Постепенно е изграден и красив манастир, който с времето се превръща в средище на развит духовен и културен живот. Около 1260 година той претърпява значителни промени относно външния си облик – Михаил Глава Тарханиот издига нов храм наречен „Св. Иван Предчета”. През този период обителта придобива толкова важно значение, че през 1363 година византийският император Йоан Пети Палеолог връчва на монасите специална златна грамота, с която официално се узаконява поземлената собственост на манастира.Своя най-голям подем преживява, когато е обявен за царски в деня на тържествената сватба на българския владетел Тодор Светослав и Теодора Палеологина. След падането на България под османско робство храмът е напълно разрушен, но през 1467 година монахът Гервасий се установява на острова и се захваща с неговото възобновяване. За жалост към средата на 17 век е отново изравнен със земята от турските войски, тъй като тук имало вероятност да започнат да се укриват казашки пирати. След това "Св. Иван" е напълно изоставен и запустява докато през 1828 – 1829 година по време на Руско – турската война, руснаците са го ползвали като болница за ранените си войници. На територията на острова живеят повече от 70 вида птици, някои от които са включени в списъка на Червената книга на България, а едни от най-редките са сребристите чайки. През 1993 година е обявен за защитена територия. Първите археологически проучвания са проведени през втората половина на миналия век. През 1985 година са открити основите на двете църкви, които се намирали тук, царската резиденция, библиотека и т.н. А преди малко повече от месец археолозите се натъкват на уникална находка – мощи на Свети Йоан Кръстител.
Автор: Dilqna
Описание
Остров „Свети Иван” е едно от най-загадъчните и тайствени места в България, съхранило в себе си древна история и множество предания. Той е разположен на няколко километра от град Созопол и има площ от 0,66 кв.км., което го нарежда на първо място по-големина сред петте острова на българското Черноморие. Това кътче е известна туристическа дестинация сред туристите, които идват на почивка в старата Аполония, привлечени от неговата мистериозност, чудна природа, където живеят редки видове птици и интересни исторически забележителности. Днес на него се издига и мощен сонарен фар, който осветява пътя и показва правилната посока на минаващите оттук кораби. На острова са открити следи от човешки живот още през Античността. Доказателствата свидетелстват, че преди 7 век пр. Хр. тук е имало древно тракийско светелище.По – късно в южната му част бил съграден огромен храмов комплекс, по средата на който се извисявала величествената статуя на бог Аполон, изваяна от талантлия скулптур Каламис. Тя била висока повече от 13 метра. Няколко столетия след това, в началото на 6 век по тези земи е построена църквата „Св. Богородица”. Постепенно е изграден и красив манастир, който с времето се превръща в средище на развит духовен и културен живот. Около 1260 година той претърпява значителни промени относно външния си облик – Михаил Глава Тарханиот издига нов храм наречен „Св. Иван Предчета”. През този период обителта придобива толкова важно значение, че през 1363 година византийският император Йоан Пети Палеолог връчва на монасите специална златна грамота, с която официално се узаконява поземлената собственост на манастира.Своя най-голям подем преживява, когато е обявен за царски в деня на тържествената сватба на българския владетел Тодор Светослав и Теодора Палеологина. След падането на България под османско робство храмът е напълно разрушен, но през 1467 година монахът Гервасий се установява на острова и се захваща с неговото възобновяване. За жалост към средата на 17 век е отново изравнен със земята от турските войски, тъй като тук имало вероятност да започнат да се укриват казашки пирати. След това "Св. Иван" е напълно изоставен и запустява докато през 1828 – 1829 година по време на Руско – турската война, руснаците са го ползвали като болница за ранените си войници. На територията на острова живеят повече от 70 вида птици, някои от които са включени в списъка на Червената книга на България, а едни от най-редките са сребристите чайки. През 1993 година е обявен за защитена територия. Първите археологически проучвания са проведени през втората половина на миналия век. През 1985 година са открити основите на двете църкви, които се намирали тук, царската резиденция, библиотека и т.н. А преди малко повече от месец археолозите се натъкват на уникална находка – мощи на Свети Йоан Кръстител.
