Оперен театър "Ла Скала" в Милано
„Ла Скала” е световноизвестният театър – опера в Милано, Италия. Построен е през 1776 – 1778г. по проекат на архитекта Джузепе Пиермарини. Прочутият оперен театър е кръстен на името на църквата Санта Мария дела Скала, на чието място е издигнат. Първата постановка, след откриването му на 3 август 1778 година, е опера на Антонио Салиери.
Сградата е в неокласически стил, а зрителната зала притежава изключителна акустика. В нея са съчетани ролята на театър с удобствата, които се предлагат на зрителите.
Зданието е с ширина 38 м и дължина 100 м. В първоначалния му вид в средата на фасадата е бил издигнат портал за приемане на карети. Залата има форма на подкова и е оцветена в златни, сребърни и бели тонове. Местата за зрителите са разположени на пет етажа с галерия и ложи. Операта разполага с 194 ложи и една кралска ложа. Всички от тях са свързани с коридори. Зад тези ложи е имало още един ред такива, които в първите години от отварянето на театъра са разполагали с маси за игра на карти и където са се предлагали напитки. От 8 до 10 места са се помествали във всяка ложа.
Сцената в оперния театър „Ла Скала” е малка. В началото партерът не е бил оборудван за зрители и са поставяни допълнително столове по време на представления. Което не е било съвсем комфортно, тъй като за осветлението на ложите са се използвали свещи, восъкът от които капел именно на партера.
Издигането на операта „Ла Скала” струва един милион лири на Милано, тази сума е дарена от 90 семесйтва от аристикрацията.
През Втората световна война операта бива разрушена и е възстановена отново през 1946 година.
В следващите години сградата е реставрирана няколко пъти. След последния ремонт, обновената зала е открита на 7 декември 2004 година с представянето на операта на Салиери, както в деня когато „Ла Скала” отворя врати за първи път.
До края на XVIII век сградата е използвана за различни представления и събития – балове, куклени представления, драматични постановки. Като е имало голям интерес и към четирите оперни годишни сезона – пролетен, летен, есенен и карнавален. В периода на карнавалния сезон са поставяни балети и сериозни оперни представления, а по време на останалите сезони– развлекателни, леки опери.
„Ла Скала” се превръща в основна сцена на оперната музика в Италия в началоро на XIX век.
В годините между 1812 и 1820 година на сцената на оперния театър се представят премиери на оперите на Джоакино Росини. След 1830 години „Ла Скала” е вече най – известната опера в Италия и място където се представят премиери на най – прочутите оперни композитори в Италия – Винченцо Белини, Джакомо Пучини, Джузепе Верди и други.
На сцената на „Ла Скала” са се изявявали много талантливи и известни български оперни изпълнители.
Сградата е в неокласически стил, а зрителната зала притежава изключителна акустика. В нея са съчетани ролята на театър с удобствата, които се предлагат на зрителите.
Зданието е с ширина 38 м и дължина 100 м. В първоначалния му вид в средата на фасадата е бил издигнат портал за приемане на карети. Залата има форма на подкова и е оцветена в златни, сребърни и бели тонове. Местата за зрителите са разположени на пет етажа с галерия и ложи. Операта разполага с 194 ложи и една кралска ложа. Всички от тях са свързани с коридори. Зад тези ложи е имало още един ред такива, които в първите години от отварянето на театъра са разполагали с маси за игра на карти и където са се предлагали напитки. От 8 до 10 места са се помествали във всяка ложа.
Сцената в оперния театър „Ла Скала” е малка. В началото партерът не е бил оборудван за зрители и са поставяни допълнително столове по време на представления. Което не е било съвсем комфортно, тъй като за осветлението на ложите са се използвали свещи, восъкът от които капел именно на партера.
Издигането на операта „Ла Скала” струва един милион лири на Милано, тази сума е дарена от 90 семесйтва от аристикрацията.
През Втората световна война операта бива разрушена и е възстановена отново през 1946 година.
В следващите години сградата е реставрирана няколко пъти. След последния ремонт, обновената зала е открита на 7 декември 2004 година с представянето на операта на Салиери, както в деня когато „Ла Скала” отворя врати за първи път.
До края на XVIII век сградата е използвана за различни представления и събития – балове, куклени представления, драматични постановки. Като е имало голям интерес и към четирите оперни годишни сезона – пролетен, летен, есенен и карнавален. В периода на карнавалния сезон са поставяни балети и сериозни оперни представления, а по време на останалите сезони– развлекателни, леки опери.
„Ла Скала” се превръща в основна сцена на оперната музика в Италия в началоро на XIX век.
В годините между 1812 и 1820 година на сцената на оперния театър се представят премиери на оперите на Джоакино Росини. След 1830 години „Ла Скала” е вече най – известната опера в Италия и място където се представят премиери на най – прочутите оперни композитори в Италия – Винченцо Белини, Джакомо Пучини, Джузепе Верди и други.
На сцената на „Ла Скала” са се изявявали много талантливи и известни български оперни изпълнители.
Автор: Milena Yordanova
Описание
„Ла Скала” е световноизвестният театър – опера в Милано, Италия. Построен е през 1776 – 1778г. по проекат на архитекта Джузепе Пиермарини. Прочутият оперен театър е кръстен на името на църквата Санта Мария дела Скала, на чието място е издигнат. Първата постановка, след откриването му на 3 август 1778 година, е опера на Антонио Салиери.
Сградата е в неокласически стил, а зрителната зала притежава изключителна акустика. В нея са съчетани ролята на театър с удобствата, които се предлагат на зрителите.
Зданието е с ширина 38 м и дължина 100 м. В първоначалния му вид в средата на фасадата е бил издигнат портал за приемане на карети. Залата има форма на подкова и е оцветена в златни, сребърни и бели тонове. Местата за зрителите са разположени на пет етажа с галерия и ложи. Операта разполага с 194 ложи и една кралска ложа. Всички от тях са свързани с коридори. Зад тези ложи е имало още един ред такива, които в първите години от отварянето на театъра са разполагали с маси за игра на карти и където са се предлагали напитки. От 8 до 10 места са се помествали във всяка ложа.
Сцената в оперния театър „Ла Скала” е малка. В началото партерът не е бил оборудван за зрители и са поставяни допълнително столове по време на представления. Което не е било съвсем комфортно, тъй като за осветлението на ложите са се използвали свещи, восъкът от които капел именно на партера.
Издигането на операта „Ла Скала” струва един милион лири на Милано, тази сума е дарена от 90 семесйтва от аристикрацията.
През Втората световна война операта бива разрушена и е възстановена отново през 1946 година.
В следващите години сградата е реставрирана няколко пъти. След последния ремонт, обновената зала е открита на 7 декември 2004 година с представянето на операта на Салиери, както в деня когато „Ла Скала” отворя врати за първи път.
До края на XVIII век сградата е използвана за различни представления и събития – балове, куклени представления, драматични постановки. Като е имало голям интерес и към четирите оперни годишни сезона – пролетен, летен, есенен и карнавален. В периода на карнавалния сезон са поставяни балети и сериозни оперни представления, а по време на останалите сезони– развлекателни, леки опери.
„Ла Скала” се превръща в основна сцена на оперната музика в Италия в началоро на XIX век.
В годините между 1812 и 1820 година на сцената на оперния театър се представят премиери на оперите на Джоакино Росини. След 1830 години „Ла Скала” е вече най – известната опера в Италия и място където се представят премиери на най – прочутите оперни композитори в Италия – Винченцо Белини, Джакомо Пучини, Джузепе Верди и други.
На сцената на „Ла Скала” са се изявявали много талантливи и известни български оперни изпълнители.
Сградата е в неокласически стил, а зрителната зала притежава изключителна акустика. В нея са съчетани ролята на театър с удобствата, които се предлагат на зрителите.
Зданието е с ширина 38 м и дължина 100 м. В първоначалния му вид в средата на фасадата е бил издигнат портал за приемане на карети. Залата има форма на подкова и е оцветена в златни, сребърни и бели тонове. Местата за зрителите са разположени на пет етажа с галерия и ложи. Операта разполага с 194 ложи и една кралска ложа. Всички от тях са свързани с коридори. Зад тези ложи е имало още един ред такива, които в първите години от отварянето на театъра са разполагали с маси за игра на карти и където са се предлагали напитки. От 8 до 10 места са се помествали във всяка ложа.
Сцената в оперния театър „Ла Скала” е малка. В началото партерът не е бил оборудван за зрители и са поставяни допълнително столове по време на представления. Което не е било съвсем комфортно, тъй като за осветлението на ложите са се използвали свещи, восъкът от които капел именно на партера.
Издигането на операта „Ла Скала” струва един милион лири на Милано, тази сума е дарена от 90 семесйтва от аристикрацията.
През Втората световна война операта бива разрушена и е възстановена отново през 1946 година.
В следващите години сградата е реставрирана няколко пъти. След последния ремонт, обновената зала е открита на 7 декември 2004 година с представянето на операта на Салиери, както в деня когато „Ла Скала” отворя врати за първи път.
До края на XVIII век сградата е използвана за различни представления и събития – балове, куклени представления, драматични постановки. Като е имало голям интерес и към четирите оперни годишни сезона – пролетен, летен, есенен и карнавален. В периода на карнавалния сезон са поставяни балети и сериозни оперни представления, а по време на останалите сезони– развлекателни, леки опери.
„Ла Скала” се превръща в основна сцена на оперната музика в Италия в началоро на XIX век.
В годините между 1812 и 1820 година на сцената на оперния театър се представят премиери на оперите на Джоакино Росини. След 1830 години „Ла Скала” е вече най – известната опера в Италия и място където се представят премиери на най – прочутите оперни композитори в Италия – Винченцо Белини, Джакомо Пучини, Джузепе Верди и други.
На сцената на „Ла Скала” са се изявявали много талантливи и известни български оперни изпълнители.
