Обсерватория Николай Коперник Варна
Вход на морска градина, Приморски, Варна
Космическата ера започва с изстрелването на изкуствен спътник през октомври 1957 година. Това уникално събитие предизвиква небивал интерес по целия свят. В България са създават много групи с любители и ентусиасти, които правят мрежа от станции за наблюдение на небесните тела. Създават се и клубове за астрономия. Така е дадено и началото на астрономическите обсерватории и планетариуми в страната.
През 1960 година във Варна е направен Клуб по астронавтика и астрономия от няколко млади любители на науката. Именно те са и главни инициатори на провеждането на Конгрес на международната федерация по авиация и астронавтика във Варна през 1982 година. Официален гост е Герман Титов- вторият руски космонавт след Гагарин. След този конгрес започва да се говори за астрономическа обсерватория в града. Създаден е комитет, в който влизат кметът на Варна Николай Бояджиев, много учители и преподаватели от военноморското училище „Н.Вапцаров“, офицери от Военноморските сили. Година след Конгреса на клубът е дадена сграда в Морската градина. Там започват курсове по ракетомоделиране и астрономия.
Градският съвет нарежда да се направи план за промени по сградата, за да отговаря тя на нуждите. През 1964 година започват дейностите по строителството и е направен и планетариум към обсерваторията със Звездна зала и една специално за лекции.
През 1968 година е тържественото откриване като това е първият астрономически комплекс в страната, към него има планетариум и кула с махало на Фуко. Министерският съвет дава разрешение комплексът да носи името на полския учен, допринесъл много за днешната астрономия, Николай Коперник. Тук работи и една от станциите на ИСЗ, с нея се извършат специални наблюдения и снимки.
В началото след откриването обсерваторията има само няколко малки телескопа, монтирани във въртящите се куполи на последния етаж. На наблюдателната площадка е поставен още един, а за масовите наблюдения се използват такива с големи бинокулярни тръби. Допълнителните проектори показват положението на планетите, звездите, Слънцето. Те помагат да се види движението на планетите в Слънчевата система, които са на 5 милиарда километра от нас.
През 1971 година е направена обсерватория близо до Варна в село Арвен, която е към обсерваторията „Николай Коперник“. Има и младежки клуб „Канопус“ за любители на астрономията, който организира специални наблюдения за ученици в Арвен, в Националната обсерватория в Рожен като целта е да се пробуди страстта на децата към необятния космос.
През 1970 година по предложение на Обсерваторията във Варна е направена Седмица на астрономията, която се превръща в традиция. В нея участва учени и преподаватели от БАН и Софийския университет, както и много членове на клубове по астрономия.
Специалистите от „Николай Коперник“ разделят дейността си в няколко основни направления: Наблюдения и изследване на небесни обекти и явления, Учебна и методическа работа по астрономия, физика, география, Популяризиране на астрономията, Организиране на Национална младежка астрономическа конференция и Подготовка и обучение на астрономи любители.
Учените от Варненската обсерватория имат голям принос за развитието на астрономията и са публикували свои разработки както и много научни трудове, които и до днес се използват.
Образователните програми, които се провеждат тук, са едни от най-добрите и интересни изобщо. На децата се изнасят специални лекции, които са подготвени от учители, но по приятен и достъпен начин. Правят се интересни наблюдения, а някои дори получават интересни домашни задачи. Така у децата се заражда една любов към астрономията. Провежда се и Национална олимпиада по астрономия като началото е през 1998 година, победителите участват в Международна олимпиада.
Специалистите от обсерваторията дават и своя безценен принос върху наблюдението на много метеори, комети и звезди. Правят се и наблюдателни експедиции.
През 2002 година е направен основен ремонт на обсерваторията, който е отбелязан с повторно откриване, на което присъства Симеон Сакскуборготски в качеството си на министър-председател в този период.
Автор: Nikki
Работно време: Понеделник - Събота 17:00 - 19:00 часа
Телефони: 052 684 444
Адрес: Вход на морска градина, Приморски, Варна
Website: виж тук
Описание
Космическата ера започва с изстрелването на изкуствен спътник през октомври 1957 година. Това уникално събитие предизвиква небивал интерес по целия свят. В България са създават много групи с любители и ентусиасти, които правят мрежа от станции за наблюдение на небесните тела. Създават се и клубове за астрономия. Така е дадено и началото на астрономическите обсерватории и планетариуми в страната.
През 1960 година във Варна е направен Клуб по астронавтика и астрономия от няколко млади любители на науката. Именно те са и главни инициатори на провеждането на Конгрес на международната федерация по авиация и астронавтика във Варна през 1982 година. Официален гост е Герман Титов- вторият руски космонавт след Гагарин. След този конгрес започва да се говори за астрономическа обсерватория в града. Създаден е комитет, в който влизат кметът на Варна Николай Бояджиев, много учители и преподаватели от военноморското училище „Н.Вапцаров“, офицери от Военноморските сили. Година след Конгреса на клубът е дадена сграда в Морската градина. Там започват курсове по ракетомоделиране и астрономия.
Градският съвет нарежда да се направи план за промени по сградата, за да отговаря тя на нуждите. През 1964 година започват дейностите по строителството и е направен и планетариум към обсерваторията със Звездна зала и една специално за лекции.
През 1968 година е тържественото откриване като това е първият астрономически комплекс в страната, към него има планетариум и кула с махало на Фуко. Министерският съвет дава разрешение комплексът да носи името на полския учен, допринесъл много за днешната астрономия, Николай Коперник. Тук работи и една от станциите на ИСЗ, с нея се извършат специални наблюдения и снимки.
В началото след откриването обсерваторията има само няколко малки телескопа, монтирани във въртящите се куполи на последния етаж. На наблюдателната площадка е поставен още един, а за масовите наблюдения се използват такива с големи бинокулярни тръби. Допълнителните проектори показват положението на планетите, звездите, Слънцето. Те помагат да се види движението на планетите в Слънчевата система, които са на 5 милиарда километра от нас.
През 1971 година е направена обсерватория близо до Варна в село Арвен, която е към обсерваторията „Николай Коперник“. Има и младежки клуб „Канопус“ за любители на астрономията, който организира специални наблюдения за ученици в Арвен, в Националната обсерватория в Рожен като целта е да се пробуди страстта на децата към необятния космос.
През 1970 година по предложение на Обсерваторията във Варна е направена Седмица на астрономията, която се превръща в традиция. В нея участва учени и преподаватели от БАН и Софийския университет, както и много членове на клубове по астрономия.
Специалистите от „Николай Коперник“ разделят дейността си в няколко основни направления: Наблюдения и изследване на небесни обекти и явления, Учебна и методическа работа по астрономия, физика, география, Популяризиране на астрономията, Организиране на Национална младежка астрономическа конференция и Подготовка и обучение на астрономи любители.
Учените от Варненската обсерватория имат голям принос за развитието на астрономията и са публикували свои разработки както и много научни трудове, които и до днес се използват.
Образователните програми, които се провеждат тук, са едни от най-добрите и интересни изобщо. На децата се изнасят специални лекции, които са подготвени от учители, но по приятен и достъпен начин. Правят се интересни наблюдения, а някои дори получават интересни домашни задачи. Така у децата се заражда една любов към астрономията. Провежда се и Национална олимпиада по астрономия като началото е през 1998 година, победителите участват в Международна олимпиада.
Специалистите от обсерваторията дават и своя безценен принос върху наблюдението на много метеори, комети и звезди. Правят се и наблюдателни експедиции.
През 2002 година е направен основен ремонт на обсерваторията, който е отбелязан с повторно откриване, на което присъства Симеон Сакскуборготски в качеството си на министър-председател в този период.
