Търсене

Сградата на Народно събрание София

Софи Пл. „Народно събрание“ №2 (Пленарна зала) Пл. „Княз Александър I“ №1 (Комисии и кабинети на народни представители)

Народното събрание са намира в една от може би най-старите сгради с обществено предназначение в София. Разположена е на едноименния площад „ Народно събрание“. Решението за построяването на сградата е дело на Петко Каравелов, който като министър председател през 1884 издава указ.

Архитектурният проект е дело на Константин Йованович, който внася привкус от теченията в Австрия и Швейцария. Той е автор и на архитектурния проект за Сръбската скупщина. Началото е дадено през 1884, а на 25 ноември същата година е направено освещаването. На чело на сградата е поставен надписът „Съединението прави силата“, което е и на герба на България. Сградата на Народното събрание е призната за архитектурен паметник на културата с огромно историческо значение. От 1991 година към Народното събрание е добавена и сградата на "Княз Александър I"

Самите идеи за парламент и Конституция са се зародили още през 1878 година. За предшественик на Народното Събрание може да се приема Събранието в Оборище през 1876 година, на което се взима решението за Априлското въстание. Началото на парламентарната дейност в пределите на страната е взето във Велико Търново с така наречено Учредително събрание (февруари-април 1879). В него участват 229 депутати, точно те изработват и Търновската конституция. Тя е подписана от всички представители на 16 април 1879 година. Българското княжество е определено като наследствена, конституционна монархия, с народно представителство, като то бива обикновено и народно. Тогава се прави и разделение на властите на законодателна, съдебна също така и изпълнителна. Приемат се и редица закони за защита на собствеността, равенство пред съда и свобода на личността. Търновската конституция остава и основен закон на страната чак до 1947 година, като за това време е променяна два пъти.

Новата и сегашна Конституция на България е гласувана от седмото Велико Народно събрание и е приета на 12 юли 1991 година. С нея се постановява, че България е република, правова и демократична държава с парламентарно управление. Установени точно са и принципите на управление, правата и задълженията на гражданите и други. Събранието се избира на всеки четири години и е съставено от точно 240 народни представители, които се избират. Точно те изпълняват законодателната власт и налагат парламентарен контрол. Народното събрание според Конституцията на България е постоянно действащ орган, като заседанията са открити, а всички гласувани и приети закони са задължителни за всички граждани и организации както и за държавните органи. Народните представители, стъпвайки в длъжност, представляват всеки един гражданин на България и се задължават честно и съвестно да изпълняват задълженията си.

Автор: Valentina

Работно време: Понеделник - Петък 9:00 – 17:00 часа

Телефони: 00359 2 939 39

Адрес: Софи Пл. „Народно събрание“ №2 (Пленарна зала) Пл. „Княз Александър I“ №1 (Комисии и кабинети на народни представители)

Website: виж тук

Facebook: виж тук

Описание

Народното събрание са намира в една от може би най-старите сгради с обществено предназначение в София. Разположена е на едноименния площад „ Народно събрание“. Решението за построяването на сградата е дело на Петко Каравелов, който като министър председател през 1884 издава указ.

Архитектурният проект е дело на Константин Йованович, който внася привкус от теченията в Австрия и Швейцария. Той е автор и на архитектурния проект за Сръбската скупщина. Началото е дадено през 1884, а на 25 ноември същата година е направено освещаването. На чело на сградата е поставен надписът „Съединението прави силата“, което е и на герба на България. Сградата на Народното събрание е призната за архитектурен паметник на културата с огромно историческо значение. От 1991 година към Народното събрание е добавена и сградата на "Княз Александър I"

Самите идеи за парламент и Конституция са се зародили още през 1878 година. За предшественик на Народното Събрание може да се приема Събранието в Оборище през 1876 година, на което се взима решението за Априлското въстание. Началото на парламентарната дейност в пределите на страната е взето във Велико Търново с така наречено Учредително събрание (февруари-април 1879). В него участват 229 депутати, точно те изработват и Търновската конституция. Тя е подписана от всички представители на 16 април 1879 година. Българското княжество е определено като наследствена, конституционна монархия, с народно представителство, като то бива обикновено и народно. Тогава се прави и разделение на властите на законодателна, съдебна също така и изпълнителна. Приемат се и редица закони за защита на собствеността, равенство пред съда и свобода на личността. Търновската конституция остава и основен закон на страната чак до 1947 година, като за това време е променяна два пъти.

Новата и сегашна Конституция на България е гласувана от седмото Велико Народно събрание и е приета на 12 юли 1991 година. С нея се постановява, че България е република, правова и демократична държава с парламентарно управление. Установени точно са и принципите на управление, правата и задълженията на гражданите и други. Събранието се избира на всеки четири години и е съставено от точно 240 народни представители, които се избират. Точно те изпълняват законодателната власт и налагат парламентарен контрол. Народното събрание според Конституцията на България е постоянно действащ орган, като заседанията са открити, а всички гласувани и приети закони са задължителни за всички граждани и организации както и за държавните органи. Народните представители, стъпвайки в длъжност, представляват всеки един гражданин на България и се задължават честно и съвестно да изпълняват задълженията си.