Национална художествена академия София
ул. „Шипка“ 1, Център, София
Националната художествена академия е създадена през 1896 година от Иван Мърквичка, Антон Митов и д-р Иван Шишманов, които предлагат проект за изграждане на Държавно рисувателно училище. Две години преди това Николай Павлович предлага такова училище по западен пример.
След създаването на училището за преподаватели са поканени Иван Мърквичка , който преподава живопис и е първият директор, и Ярослав Вешин (рисуване и живопис), Антон Митов (история на изкуството) и Борис Шатц (моделиране). Постепенно дисциплините се увеличават и са поканени още специалисти в различните области. Първоначално обучението е ставало в различни квартири в града.
Няколко години след откриването си училището получава и отличие за своята дейност - златен медал на Парижкото изложение за художествено образование. Следват много други награди на световни изложения. През 1906 година се провежда конкурс за избор на архитект, който да направи сграда, достойна за преподавателите и учениците от училището по изкуства. Проектът е дело на архитекта Смирнов, който внася много от руската архитектура в сградата. От откриването през 1907 до днес там се намира Националната художествена академия.
От начало е имало два отдела - един за учители и втори за художници. През 1909 година от Рисувално училище, то се превръща в Художествено-индустриално училище. През години на Балканската война, а и след това дейността е в застой, първо сградата се ползва за полева болница, а после учащите намаляват.
От юни 1821 година училището се нарича Държавна художествена академия и се разделя на два отдела - изящни изкуства и приложни изкуства. През Втората световна война частта на сградата, в която се намира Народния музей и залите за изложби, е сериозно повредена, а по-късно реконструирана. През годините в залите на Национална художествена академия предават своя талант и знания велики творци като Богомил Райнов, Любомир Делчев и много други. Обучението е за срок от четири години и половина и се предвижда средните училища да са подчинени на академията.
Към Националната художествена академия има и музей, в който се пазят творби на ученици от последните 180 години. Има над 14 000 експоната в различни стилове - живопис, скулптура, рисунка, керамика и други. Периодично се правят изложби с тези творби. През последните години в музея карат своята практика студентите специалност „Изкуствознание“.
През годините са постъпили и много творби дарения от колекционери и меценати на изкуството. Тук се намират творби на Махоамед Кадда, рисунки на дизайнерката Жанет Стойчева, Деница Скорчева, скулптура на Иван Лазаров, Светлин Русев и много други. Преподавателите в академията са създали традицията да даряват свои произведения. Музеят е участник на различни фестивали и изложби.
След създаването на училището за преподаватели са поканени Иван Мърквичка , който преподава живопис и е първият директор, и Ярослав Вешин (рисуване и живопис), Антон Митов (история на изкуството) и Борис Шатц (моделиране). Постепенно дисциплините се увеличават и са поканени още специалисти в различните области. Първоначално обучението е ставало в различни квартири в града.
Няколко години след откриването си училището получава и отличие за своята дейност - златен медал на Парижкото изложение за художествено образование. Следват много други награди на световни изложения. През 1906 година се провежда конкурс за избор на архитект, който да направи сграда, достойна за преподавателите и учениците от училището по изкуства. Проектът е дело на архитекта Смирнов, който внася много от руската архитектура в сградата. От откриването през 1907 до днес там се намира Националната художествена академия.
От начало е имало два отдела - един за учители и втори за художници. През 1909 година от Рисувално училище, то се превръща в Художествено-индустриално училище. През години на Балканската война, а и след това дейността е в застой, първо сградата се ползва за полева болница, а после учащите намаляват.
От юни 1821 година училището се нарича Държавна художествена академия и се разделя на два отдела - изящни изкуства и приложни изкуства. През Втората световна война частта на сградата, в която се намира Народния музей и залите за изложби, е сериозно повредена, а по-късно реконструирана. През годините в залите на Национална художествена академия предават своя талант и знания велики творци като Богомил Райнов, Любомир Делчев и много други. Обучението е за срок от четири години и половина и се предвижда средните училища да са подчинени на академията.
Към Националната художествена академия има и музей, в който се пазят творби на ученици от последните 180 години. Има над 14 000 експоната в различни стилове - живопис, скулптура, рисунка, керамика и други. Периодично се правят изложби с тези творби. През последните години в музея карат своята практика студентите специалност „Изкуствознание“.
През годините са постъпили и много творби дарения от колекционери и меценати на изкуството. Тук се намират творби на Махоамед Кадда, рисунки на дизайнерката Жанет Стойчева, Деница Скорчева, скулптура на Иван Лазаров, Светлин Русев и много други. Преподавателите в академията са създали традицията да даряват свои произведения. Музеят е участник на различни фестивали и изложби.
Описание
Националната художествена академия е създадена през 1896 година от Иван Мърквичка, Антон Митов и д-р Иван Шишманов, които предлагат проект за изграждане на Държавно рисувателно училище. Две години преди това Николай Павлович предлага такова училище по западен пример.
След създаването на училището за преподаватели са поканени Иван Мърквичка , който преподава живопис и е първият директор, и Ярослав Вешин (рисуване и живопис), Антон Митов (история на изкуството) и Борис Шатц (моделиране). Постепенно дисциплините се увеличават и са поканени още специалисти в различните области. Първоначално обучението е ставало в различни квартири в града.
Няколко години след откриването си училището получава и отличие за своята дейност - златен медал на Парижкото изложение за художествено образование. Следват много други награди на световни изложения. През 1906 година се провежда конкурс за избор на архитект, който да направи сграда, достойна за преподавателите и учениците от училището по изкуства. Проектът е дело на архитекта Смирнов, който внася много от руската архитектура в сградата. От откриването през 1907 до днес там се намира Националната художествена академия.
От начало е имало два отдела - един за учители и втори за художници. През 1909 година от Рисувално училище, то се превръща в Художествено-индустриално училище. През години на Балканската война, а и след това дейността е в застой, първо сградата се ползва за полева болница, а после учащите намаляват.
От юни 1821 година училището се нарича Държавна художествена академия и се разделя на два отдела - изящни изкуства и приложни изкуства. През Втората световна война частта на сградата, в която се намира Народния музей и залите за изложби, е сериозно повредена, а по-късно реконструирана. През годините в залите на Национална художествена академия предават своя талант и знания велики творци като Богомил Райнов, Любомир Делчев и много други. Обучението е за срок от четири години и половина и се предвижда средните училища да са подчинени на академията.
Към Националната художествена академия има и музей, в който се пазят творби на ученици от последните 180 години. Има над 14 000 експоната в различни стилове - живопис, скулптура, рисунка, керамика и други. Периодично се правят изложби с тези творби. През последните години в музея карат своята практика студентите специалност „Изкуствознание“.
През годините са постъпили и много творби дарения от колекционери и меценати на изкуството. Тук се намират творби на Махоамед Кадда, рисунки на дизайнерката Жанет Стойчева, Деница Скорчева, скулптура на Иван Лазаров, Светлин Русев и много други. Преподавателите в академията са създали традицията да даряват свои произведения. Музеят е участник на различни фестивали и изложби.
След създаването на училището за преподаватели са поканени Иван Мърквичка , който преподава живопис и е първият директор, и Ярослав Вешин (рисуване и живопис), Антон Митов (история на изкуството) и Борис Шатц (моделиране). Постепенно дисциплините се увеличават и са поканени още специалисти в различните области. Първоначално обучението е ставало в различни квартири в града.
Няколко години след откриването си училището получава и отличие за своята дейност - златен медал на Парижкото изложение за художествено образование. Следват много други награди на световни изложения. През 1906 година се провежда конкурс за избор на архитект, който да направи сграда, достойна за преподавателите и учениците от училището по изкуства. Проектът е дело на архитекта Смирнов, който внася много от руската архитектура в сградата. От откриването през 1907 до днес там се намира Националната художествена академия.
От начало е имало два отдела - един за учители и втори за художници. През 1909 година от Рисувално училище, то се превръща в Художествено-индустриално училище. През години на Балканската война, а и след това дейността е в застой, първо сградата се ползва за полева болница, а после учащите намаляват.
От юни 1821 година училището се нарича Държавна художествена академия и се разделя на два отдела - изящни изкуства и приложни изкуства. През Втората световна война частта на сградата, в която се намира Народния музей и залите за изложби, е сериозно повредена, а по-късно реконструирана. През годините в залите на Национална художествена академия предават своя талант и знания велики творци като Богомил Райнов, Любомир Делчев и много други. Обучението е за срок от четири години и половина и се предвижда средните училища да са подчинени на академията.
Към Националната художествена академия има и музей, в който се пазят творби на ученици от последните 180 години. Има над 14 000 експоната в различни стилове - живопис, скулптура, рисунка, керамика и други. Периодично се правят изложби с тези творби. През последните години в музея карат своята практика студентите специалност „Изкуствознание“.
През годините са постъпили и много творби дарения от колекционери и меценати на изкуството. Тук се намират творби на Махоамед Кадда, рисунки на дизайнерката Жанет Стойчева, Деница Скорчева, скулптура на Иван Лазаров, Светлин Русев и много други. Преподавателите в академията са създали традицията да даряват свои произведения. Музеят е участник на различни фестивали и изложби.
