Търсене

Национален историко-археологически резерват Мадара - град Шумен

Националният историко-археологически резерват Мадара е само на 17 километра от град Шумен и е близо до село Мадара.

Хората са населява местността от дълбока древност. Привличали ги красивите скали, уникалната природа и обилната вода, която тече навсякъде. Първите хора са се заселели още в периода на неолита. Тук има много дворци, имения, крепости, пещерни светилища, отшелнически килии, манастирски комплекси и много други. Открити са много предмети, които разкриват културата на различните етнически общности. Тук са живели първобитни хора, след това траки, римляни, византийци, славянски племена, българи и накрая турци. Днес е резервата са съхранени паметници от всички тези епохи.

Има няколко хипотези за името на историко-археологическия резерват и цялата местност. Според някои историци то идва от старогръцката дума „мадарос”, което значело „гол”, „безлесен”, „плешив”. Други пък смятат, че думата е от старобългарски и означава Свещено място, Свещена скала.

Първи проучвания на местността са правени през 30-те години на 20 век. Тогава археолози разкопават две надгробни могили. Намерен е погребален инвентар, които показва връзки и търговия на местните траки с различни гърцки колонии по крайбрежието на Черно море. Много време траките използват природните дадености за дом- пещерите. Постепенно ги разширяват за да им е по-удобно.

По време на Античността местността Мадара е заселена от римляни. Един от най-забележителните паметници от периода е Римската вила, която е съществува в периода II-IV век и е уникален мащабен комплекс от сгради, които са били типични за европейските провинции на великата Римска империя. Смята се, че вилата е била собственост на богат робовладелец.


През V век е направена и Мадарската крепост, която е имал укрепителни функции и е съществувала до 15 век, когато е разрушена от кръстоносци.

През Средновековието местността е била център на важни исторически събития, които са свързани с Българската държава и столиците Плиска и Преслав.

Най-известната забележителност в историко-архитектурния резерват Мадара е уникалният релеф, известен в цял свят като Мадарския конник. Намира са на отвесна скала на 23 метра от земята и до днес никой не е могъл да даде обяснение как е направен този релеф. Мадарският конник е една от най-забележителните находки на територията на България. Представен конник в естествен ръст и държи копие. В краката на коня има паднал лъв, а зад ездача има ловно куче. Няколко хипотези свързват конника с хан Крум, хан Тервел , хан Аспарух и самия бог Тангра.

Релефът е уникален и единствен в цяла Европа. През 1979 година става част от списъка на ЮНЕСКО за паметници със световно значение, а през 2008 става глобален символ за страната ни.

След като страната пада под османско робство, Мадара загубва своята сила и вече не е важен административен и културен център. До 16 век от дворците, паметниците от средновековието почти не остава следа. Незасегнат е единствено Мадарския конник.

Днес в резерват Мадара има археологически музей, който разкрива пред посетителите забележителната история на древното селище и местността. Открит е през 1935 година и в него има повече от 350 находки, открити на територията на резервата.

Навсякъде има поставени указателни табели и пана, които помагат на туристите да се ориентират. Има екопътека, паркинг и специални места за трудноподвижни хора.

Автор: Дидка

Описание

Националният историко-археологически резерват Мадара е само на 17 километра от град Шумен и е близо до село Мадара.

Хората са населява местността от дълбока древност. Привличали ги красивите скали, уникалната природа и обилната вода, която тече навсякъде. Първите хора са се заселели още в периода на неолита. Тук има много дворци, имения, крепости, пещерни светилища, отшелнически килии, манастирски комплекси и много други. Открити са много предмети, които разкриват културата на различните етнически общности. Тук са живели първобитни хора, след това траки, римляни, византийци, славянски племена, българи и накрая турци. Днес е резервата са съхранени паметници от всички тези епохи.

Има няколко хипотези за името на историко-археологическия резерват и цялата местност. Според някои историци то идва от старогръцката дума „мадарос”, което значело „гол”, „безлесен”, „плешив”. Други пък смятат, че думата е от старобългарски и означава Свещено място, Свещена скала.

Първи проучвания на местността са правени през 30-те години на 20 век. Тогава археолози разкопават две надгробни могили. Намерен е погребален инвентар, които показва връзки и търговия на местните траки с различни гърцки колонии по крайбрежието на Черно море. Много време траките използват природните дадености за дом- пещерите. Постепенно ги разширяват за да им е по-удобно.

По време на Античността местността Мадара е заселена от римляни. Един от най-забележителните паметници от периода е Римската вила, която е съществува в периода II-IV век и е уникален мащабен комплекс от сгради, които са били типични за европейските провинции на великата Римска империя. Смята се, че вилата е била собственост на богат робовладелец.


През V век е направена и Мадарската крепост, която е имал укрепителни функции и е съществувала до 15 век, когато е разрушена от кръстоносци.

През Средновековието местността е била център на важни исторически събития, които са свързани с Българската държава и столиците Плиска и Преслав.

Най-известната забележителност в историко-архитектурния резерват Мадара е уникалният релеф, известен в цял свят като Мадарския конник. Намира са на отвесна скала на 23 метра от земята и до днес никой не е могъл да даде обяснение как е направен този релеф. Мадарският конник е една от най-забележителните находки на територията на България. Представен конник в естествен ръст и държи копие. В краката на коня има паднал лъв, а зад ездача има ловно куче. Няколко хипотези свързват конника с хан Крум, хан Тервел , хан Аспарух и самия бог Тангра.

Релефът е уникален и единствен в цяла Европа. През 1979 година става част от списъка на ЮНЕСКО за паметници със световно значение, а през 2008 става глобален символ за страната ни.

След като страната пада под османско робство, Мадара загубва своята сила и вече не е важен административен и културен център. До 16 век от дворците, паметниците от средновековието почти не остава следа. Незасегнат е единствено Мадарския конник.

Днес в резерват Мадара има археологически музей, който разкрива пред посетителите забележителната история на древното селище и местността. Открит е през 1935 година и в него има повече от 350 находки, открити на територията на резервата.

Навсякъде има поставени указателни табели и пана, които помагат на туристите да се ориентират. Има екопътека, паркинг и специални места за трудноподвижни хора.

Близки хотели