Търсене

Мост на Колю Фичето над река Росица - град Севлиево

Живот в Севлиево и околностите винаги е бил свързан с река Росица, която преминава през него. Тази близост с реката осигурява много предимства, но и много неудобства през отминалите векове. Когато водите се покачвали, пътниците не можели да преминат реката и се налагало да чакат. Когато условията били добри, се използвал малък брод, който е описан от Ами Буйе. Той посещава града през 1837 година.

Севлиево е имало две махали още през 16 век, джамия, голям пазар в петъчните дни и скоро става съдебен център. Имало е и пощенска станция както и много главни пътища за цялата страна. Всичко това налагало построяването на дървен мост над река Росица. Неговите елементи, обаче, бързо били отнасяни от буйната река.

През Кримската война започнало засилено движение на стоки войски. Местната власт трябвало да организира построяване на каменен мост. Българи и турци от града обединили своите усилия и започнали да събират материал чрез ангария.

За майстор на моста е избран Никола Фичев от Дряново, който е един от известните архитекти и строители от онова време. Той е известен и до днес със своите невероятни мостове,които са останали и днес, неподвластни на времето и природните стихии. Колю Фичето е самоук майстор и такава голяма поръчка е едно изпитание за неговите възможности. Мостът над река Бяла е от по-късен период, но средствата за него идват от централната власт. В Севлиево нямали толкова средства и строежът започва през 1856 година. Работата върви бавно, заради липсата на средства. За една две-години бил завършен грубият строеж. Мостът е дълъг 110 метра, има седем свода, които го поддържат, а централният оформя голяма гърбица. През 20 век гърбицата е премахната и мостът е удължен с насипи от двата му края.

Монтирани са дървени перила, които обаче не издържат на наводненията, които водите на Росица причинявали доста често. След едно голямо наводнение през 1872 година са поставени каменни парапети и възпоменателни плочи.

В един по-късен етап са поставени лъвове в двата края на моста, които са направени от местен художник. Така дошло и името му- Лъвовия мост. През 1971 година е направен ремонт, направено е ново платно. Днес мостът се вижда от алеите край реката и е едно прекрасно място за разходка в града.

Автор: Пепи Панчева

Описание

Живот в Севлиево и околностите винаги е бил свързан с река Росица, която преминава през него. Тази близост с реката осигурява много предимства, но и много неудобства през отминалите векове. Когато водите се покачвали, пътниците не можели да преминат реката и се налагало да чакат. Когато условията били добри, се използвал малък брод, който е описан от Ами Буйе. Той посещава града през 1837 година.

Севлиево е имало две махали още през 16 век, джамия, голям пазар в петъчните дни и скоро става съдебен център. Имало е и пощенска станция както и много главни пътища за цялата страна. Всичко това налагало построяването на дървен мост над река Росица. Неговите елементи, обаче, бързо били отнасяни от буйната река.

През Кримската война започнало засилено движение на стоки войски. Местната власт трябвало да организира построяване на каменен мост. Българи и турци от града обединили своите усилия и започнали да събират материал чрез ангария.

За майстор на моста е избран Никола Фичев от Дряново, който е един от известните архитекти и строители от онова време. Той е известен и до днес със своите невероятни мостове,които са останали и днес, неподвластни на времето и природните стихии. Колю Фичето е самоук майстор и такава голяма поръчка е едно изпитание за неговите възможности. Мостът над река Бяла е от по-късен период, но средствата за него идват от централната власт. В Севлиево нямали толкова средства и строежът започва през 1856 година. Работата върви бавно, заради липсата на средства. За една две-години бил завършен грубият строеж. Мостът е дълъг 110 метра, има седем свода, които го поддържат, а централният оформя голяма гърбица. През 20 век гърбицата е премахната и мостът е удължен с насипи от двата му края.

Монтирани са дървени перила, които обаче не издържат на наводненията, които водите на Росица причинявали доста често. След едно голямо наводнение през 1872 година са поставени каменни парапети и възпоменателни плочи.

В един по-късен етап са поставени лъвове в двата края на моста, които са направени от местен художник. Така дошло и името му- Лъвовия мост. През 1971 година е направен ремонт, направено е ново платно. Днес мостът се вижда от алеите край реката и е едно прекрасно място за разходка в града.