Търсене

Морска градина - град Варна

Красивата Морска градина е един невероятен парк, който спокойно може да се нарече най-голямата забележителност на град Варна и е призната за произведение на изкуството. На север тя граничи с красивата резиденция Евксиноград. Двата парка имат площ по 820 декара, но резиденцията е затворена за външни посетители и е много по-добре поддържана. През последните годни много крупни предприемачи изявяват желание да изкупуват части от Морската градина и да застроят крайбрежната и част.


До 19 век Морската градина е била една пуста площ, която била извън града и се ползвала за пасище. През 1862 година с разрешението на кмета на града и на коменданта на Варна Саид паша, Хафъз Еюб загражда 10 декара площ с храсти, които са определени за общинска градина. Тя се е намирала до сегашния вход, като по-късно са добавени още 4 декара и са засадени много овошки, кестени и ароматни липови дръвчета.


След Освобождението новият кмет Михаил Колони предлага градината да се направи около театъра и приморския парк. В Началото това предложение се приема със смях, но той успява да се пребори и да получи средства. Отделени са 26 декара, засадени са повече от 130 нови дръвчета, някои от тях още могат да се видят в Морската градина. Поканен е Антон Новак, специалист по правенето на паркове и градини, който е работил по дворците във Виена Шьонбрун и Белведере. Той взима идеята много присърце и много бързо започва да оформя парка по европейски модел. Почват да пристигат много каруци със редки растения и цветя от Странджа, Цариград, Лонгоза и дори от Средиземноморието. За благодарност към Новак Общината му подарява къща на самия вход на Морската градина през 1899 година.  Градина постепенно заема все повече и повече площ, направени са няколко чешми и осветление, създадена е алея на Възрожденците, направени са паметници на най-великите българи Васил Левски, Христо Ботев, Раковски, Васил Априлов, Петко Славйков и още много други.


В най-високата част е направен партиен паметник, който днес познаваме като Пантеона, Има алея на космонавтите, на която по традиция са засаждали дръвчета всички космонавти, които идват във Варна. И до днес там е дървото, което засажда първият български космонавт Георги Иванов.


През 1906 година започва построяването на Аквариума, а през 1928 вече има тенис корт и игрища. През 50-те години в Морската градина е създаден и Военноморския музей на града. Постепенно и други забележителности са направени. Открита е зоологическата градина, като първи неин обитател е мечката Максим. Природонаучният музей също се мести в парка, а по-късно е направена и астрономическата обсерватория „Николай Коперник“.


След 1990 година Морската гради намалява размерите си, защото голяма част от нея след преобразуването на държавната собственост е върната на стари собственици или пък застроена. Преди това зоопаркът е бил в средата на парка, а днес е на северната и граница.


Морската градина заедно с ботаническия парк в Балчик са единствените изкуствени резервати по нашето крайбрежие. Тя пази духа на стара Варна и позволява на гражданите да е потопят в един зелен оазис и да избягат от големия и шумен град.


През последните годни през Морската градина във Варна се появиха няколко големи проблема. Станчова алея е заградена от частна фирма и вече няма свободен достъп до нея. Постепенно все повече части се застрояват независимо , че паркът е общинска собственост. Изникват нови и нови строежи, които не са законни, но въпреки това ги има. Има все повече паркирали коли по алеите, които си седят безнаказано и възпрепятстват движението по алеите. Изсичат се вековни дървета, появяват се огради със знак „Частна собственост“, които се охраняват от пазачи и кучета. За всички тези нередности с мълчи.


Няколко пъти вече гражданите на Варна правят протести, но властите продължават да продават части от от Морската гради и размерът и намалява. През 2012 година има няколко акции и протести против корупцията, но без успех. Преди официално Министерството да признае парка за общинска собствено, управниците целенасочено разрешава застрояването на инча забранени места.


Днес варненци продължават за водят своята борба с много протести, жалби и молби за запазване на своя зелен оазис, който съществува повече от век. Днес малко по малко изчезва, под тонове бетон.


 


 

Автор: Nikki

Описание

Красивата Морска градина е един невероятен парк, който спокойно може да се нарече най-голямата забележителност на град Варна и е призната за произведение на изкуството. На север тя граничи с красивата резиденция Евксиноград. Двата парка имат площ по 820 декара, но резиденцията е затворена за външни посетители и е много по-добре поддържана. През последните годни много крупни предприемачи изявяват желание да изкупуват части от Морската градина и да застроят крайбрежната и част.


До 19 век Морската градина е била една пуста площ, която била извън града и се ползвала за пасище. През 1862 година с разрешението на кмета на града и на коменданта на Варна Саид паша, Хафъз Еюб загражда 10 декара площ с храсти, които са определени за общинска градина. Тя се е намирала до сегашния вход, като по-късно са добавени още 4 декара и са засадени много овошки, кестени и ароматни липови дръвчета.


След Освобождението новият кмет Михаил Колони предлага градината да се направи около театъра и приморския парк. В Началото това предложение се приема със смях, но той успява да се пребори и да получи средства. Отделени са 26 декара, засадени са повече от 130 нови дръвчета, някои от тях още могат да се видят в Морската градина. Поканен е Антон Новак, специалист по правенето на паркове и градини, който е работил по дворците във Виена Шьонбрун и Белведере. Той взима идеята много присърце и много бързо започва да оформя парка по европейски модел. Почват да пристигат много каруци със редки растения и цветя от Странджа, Цариград, Лонгоза и дори от Средиземноморието. За благодарност към Новак Общината му подарява къща на самия вход на Морската градина през 1899 година.  Градина постепенно заема все повече и повече площ, направени са няколко чешми и осветление, създадена е алея на Възрожденците, направени са паметници на най-великите българи Васил Левски, Христо Ботев, Раковски, Васил Априлов, Петко Славйков и още много други.


В най-високата част е направен партиен паметник, който днес познаваме като Пантеона, Има алея на космонавтите, на която по традиция са засаждали дръвчета всички космонавти, които идват във Варна. И до днес там е дървото, което засажда първият български космонавт Георги Иванов.


През 1906 година започва построяването на Аквариума, а през 1928 вече има тенис корт и игрища. През 50-те години в Морската градина е създаден и Военноморския музей на града. Постепенно и други забележителности са направени. Открита е зоологическата градина, като първи неин обитател е мечката Максим. Природонаучният музей също се мести в парка, а по-късно е направена и астрономическата обсерватория „Николай Коперник“.


След 1990 година Морската гради намалява размерите си, защото голяма част от нея след преобразуването на държавната собственост е върната на стари собственици или пък застроена. Преди това зоопаркът е бил в средата на парка, а днес е на северната и граница.


Морската градина заедно с ботаническия парк в Балчик са единствените изкуствени резервати по нашето крайбрежие. Тя пази духа на стара Варна и позволява на гражданите да е потопят в един зелен оазис и да избягат от големия и шумен град.


През последните годни през Морската градина във Варна се появиха няколко големи проблема. Станчова алея е заградена от частна фирма и вече няма свободен достъп до нея. Постепенно все повече части се застрояват независимо , че паркът е общинска собственост. Изникват нови и нови строежи, които не са законни, но въпреки това ги има. Има все повече паркирали коли по алеите, които си седят безнаказано и възпрепятстват движението по алеите. Изсичат се вековни дървета, появяват се огради със знак „Частна собственост“, които се охраняват от пазачи и кучета. За всички тези нередности с мълчи.


Няколко пъти вече гражданите на Варна правят протести, но властите продължават да продават части от от Морската гради и размерът и намалява. През 2012 година има няколко акции и протести против корупцията, но без успех. Преди официално Министерството да признае парка за общинска собствено, управниците целенасочено разрешава застрояването на инча забранени места.


Днес варненци продължават за водят своята борба с много протести, жалби и молби за запазване на своя зелен оазис, който съществува повече от век. Днес малко по малко изчезва, под тонове бетон.


 


 

Близки хотели