Сграда на Министерски съвет
бул. „княз Александър Дондуков“ 1, София
Министерският съвет като институция е учреден с Търновската конституция на 16 април 1879 година. В нея са описани основните функции и съставът на Министерски съвет. През годините правителството се превръща в институция, която определя политиката в България.
По времето на княз Александър Батенберг, съвета е съставен от шестима министри, които се отговаряли за няколко направления - Тодор Бурмов (министър – председател и министър на вътрешните работи), М. Балабанов (на външните работи и изповеданията), Д. Герков (на правосъдието), ген.Паренсов (военен министър) и Г. Начевич (министър на финансите).
От създаването до 1911 структурата на съвета се променя два пъти. По време на Стефан Стамболов са открити две нови министерства, а по- късно през 1911 още две, министрите вече стават 10. След приемането на Конституцията на Народна Република България през 1944 година се наблюдават още много нови промени, Министерски съвет се преобразува, променя, разширява. През 1946 година е открит и институт на председателите на Министерски съвет.
Сградата на Министерски съвет се намира в комплекс от сгради с обществено значение, който се нарича Ларго. Създаден е в самия център на столицата и пример за архитектурата по време на социализма. Идеята за създаването му се появява след 1944 година, когато много от сградите с обществено значение са разрушени от бомбардировките.
През 1951 година е одобрен проект и започва реализирането. Изградени са сградите на Министерски съвет (тогава там се е помещавало Министерството на тежката промишленост), Централен универсален магазин (ЦУМ), Министерство на електрификацията ( днес това е сградата на Президентството) и хотел- ресторант „Балкан“ (днес Шератон) Министерски съвет и ЦУМ формират така наречената северна рамка на Ларгото.
По нея работят екип от специалисти начело, на който е поставен Коста Николов. Пететажната сграда притежава духа на модернизирана класика, основите са от грубо дялан риолит, следващите три етажа са с фасада от врачански камък, а последните са с пиластри. Входната част е изградена от шест квадратни колони над цокалния етаж и шест цилиндрични с капители на последните етажи. Има невероятен, спиращ дъха фронтон в триъгълна форма с две фигури, символ на труда и благоденствието.
През годините се носи една градска легенда за сградата. Всеки , който е бил в нея сякаш е смачкан от нейното величие и мощ. Според историци Ларгото е построено върху останки на църкви и храмове, които са оцелели по време на Турското робство, за да бъдат унищожени през 1888 до 1893 от кмета на София Димитър Петков.
По- късно от този род са убити трима известни политици - самият Димитър Петков през 1907 година, а по-късно и двамата му синове Петко и Никола Петкови. Много хора усещат негативна енергия на това място и до днес. Смята се, че това е един вид черна магия, която тегне заради разрушените храмове.
Описание
Министерският съвет като институция е учреден с Търновската конституция на 16 април 1879 година. В нея са описани основните функции и съставът на Министерски съвет. През годините правителството се превръща в институция, която определя политиката в България.
По времето на княз Александър Батенберг, съвета е съставен от шестима министри, които се отговаряли за няколко направления - Тодор Бурмов (министър – председател и министър на вътрешните работи), М. Балабанов (на външните работи и изповеданията), Д. Герков (на правосъдието), ген.Паренсов (военен министър) и Г. Начевич (министър на финансите).
От създаването до 1911 структурата на съвета се променя два пъти. По време на Стефан Стамболов са открити две нови министерства, а по- късно през 1911 още две, министрите вече стават 10. След приемането на Конституцията на Народна Република България през 1944 година се наблюдават още много нови промени, Министерски съвет се преобразува, променя, разширява. През 1946 година е открит и институт на председателите на Министерски съвет.
Сградата на Министерски съвет се намира в комплекс от сгради с обществено значение, който се нарича Ларго. Създаден е в самия център на столицата и пример за архитектурата по време на социализма. Идеята за създаването му се появява след 1944 година, когато много от сградите с обществено значение са разрушени от бомбардировките.
През 1951 година е одобрен проект и започва реализирането. Изградени са сградите на Министерски съвет (тогава там се е помещавало Министерството на тежката промишленост), Централен универсален магазин (ЦУМ), Министерство на електрификацията ( днес това е сградата на Президентството) и хотел- ресторант „Балкан“ (днес Шератон) Министерски съвет и ЦУМ формират така наречената северна рамка на Ларгото.
По нея работят екип от специалисти начело, на който е поставен Коста Николов. Пететажната сграда притежава духа на модернизирана класика, основите са от грубо дялан риолит, следващите три етажа са с фасада от врачански камък, а последните са с пиластри. Входната част е изградена от шест квадратни колони над цокалния етаж и шест цилиндрични с капители на последните етажи. Има невероятен, спиращ дъха фронтон в триъгълна форма с две фигури, символ на труда и благоденствието.
През годините се носи една градска легенда за сградата. Всеки , който е бил в нея сякаш е смачкан от нейното величие и мощ. Според историци Ларгото е построено върху останки на църкви и храмове, които са оцелели по време на Турското робство, за да бъдат унищожени през 1888 до 1893 от кмета на София Димитър Петков.
По- късно от този род са убити трима известни политици - самият Димитър Петков през 1907 година, а по-късно и двамата му синове Петко и Никола Петкови. Много хора усещат негативна енергия на това място и до днес. Смята се, че това е един вид черна магия, която тегне заради разрушените храмове.
