Мариацката катедрала в Краков, Полша
Мариацката катедрала се намира на огромния площад „Стария пазар”, които се намира в центъра на стария Краков, като само за сравнение ще отбележа, че огромната площ на площада надхвърля 43 декара, а тази на Червения площад в Москва е 49 декара.
Фронтът на катедралната фасада завършва с огромен прозорец в готическа декоративна рамка- масверк. Този прозорец разделя двете, нееднакво високи многоетажни кули, които всъщност оформят западната фасада на катедралата. Главния неф на храма има височина 28 метра. На арката която отделя нефа от олтарната част, е издигнато импозантно дървено разпятие, изваяно през XIV векот ръката на големия скулптор Вит Ствош. Роден в Германия, Ствош е прекарал голяма част от живота си в Краков, оставяйки тук забележителни творби, като една от най значимите е олтарът в Мариацката катедрала, които е най-големият от средновековните олтари в Европа. Олтарът се състои от централна част и четири крила. Централната част изобразява коронацията на богородица, а в крилата на олтара са представени дванадесет сцени от живота й. Ствош успява да се усвободи от скованите готически възгледи на средновековен творец и се докосва до сложната човешка природа и душевност. Олтарът е многоцветно обагрен и в тази своя забележителна творба Ствош се представя с еднаква сила и като скулптор и като живописец. Дори съвременният зрител е поразен от дълбочината и тънката чувствителност на средновековния майстор, с която той успява да предаде трагичното напрежение или лиричното обаяние на отделните сцени, умело подбирайки съчетанието и контрастите на багрите. Изобразените в сложни пози фигури, отблизо изглеждат като живи. Лицата и телата на фигурите, са толкова реалистични, че погледнати по от близо могат да се видят дори бръчките по кожата на лицето и ръцете. Силно надиплените им дрехи, който допълнително са декорирани със голямо количество злато, създават неповторимо впечатление.
Най-старите витражи на Мариацката катедрала са от 1370г. но те са в пълно съзвучие с новите, създадени в началото на миналото столетие от големия полски художник Станислав Виспянски.
Съгласно данните от градските архиви, на върха на готическата кула от 1382 година винаги е бдял тръбач, който при приближаваща опасност трябвало да вдигне града по тревога с мелодичен средновековен сигнал „хейнал”. Легендата останала от далечни времена , говори, че в онази смутна епоха на чести татарски набези срещу богатия град Краков веднъж доблестния тръбач бил повален от татарска стрела точно по средата на изпълняваната от него тревожна и красива мелодия. От тогава по традиция на всеки час от готическата кула на Мариацката катедрала се появява тръбач, който свири познатия и скъп на сърцата на краковчани тревожен сигнал „хейнал” точно до онзи звук, на който далечният му предшественик е бил повален от татарската стрела.
По-ниската кула си е запазила друго достойнство- тя е многогласната и звучна камбанария на катедралата.
Фронтът на катедралната фасада завършва с огромен прозорец в готическа декоративна рамка- масверк. Този прозорец разделя двете, нееднакво високи многоетажни кули, които всъщност оформят западната фасада на катедралата. Главния неф на храма има височина 28 метра. На арката която отделя нефа от олтарната част, е издигнато импозантно дървено разпятие, изваяно през XIV векот ръката на големия скулптор Вит Ствош. Роден в Германия, Ствош е прекарал голяма част от живота си в Краков, оставяйки тук забележителни творби, като една от най значимите е олтарът в Мариацката катедрала, които е най-големият от средновековните олтари в Европа. Олтарът се състои от централна част и четири крила. Централната част изобразява коронацията на богородица, а в крилата на олтара са представени дванадесет сцени от живота й. Ствош успява да се усвободи от скованите готически възгледи на средновековен творец и се докосва до сложната човешка природа и душевност. Олтарът е многоцветно обагрен и в тази своя забележителна творба Ствош се представя с еднаква сила и като скулптор и като живописец. Дори съвременният зрител е поразен от дълбочината и тънката чувствителност на средновековния майстор, с която той успява да предаде трагичното напрежение или лиричното обаяние на отделните сцени, умело подбирайки съчетанието и контрастите на багрите. Изобразените в сложни пози фигури, отблизо изглеждат като живи. Лицата и телата на фигурите, са толкова реалистични, че погледнати по от близо могат да се видят дори бръчките по кожата на лицето и ръцете. Силно надиплените им дрехи, който допълнително са декорирани със голямо количество злато, създават неповторимо впечатление.
Най-старите витражи на Мариацката катедрала са от 1370г. но те са в пълно съзвучие с новите, създадени в началото на миналото столетие от големия полски художник Станислав Виспянски.
Съгласно данните от градските архиви, на върха на готическата кула от 1382 година винаги е бдял тръбач, който при приближаваща опасност трябвало да вдигне града по тревога с мелодичен средновековен сигнал „хейнал”. Легендата останала от далечни времена , говори, че в онази смутна епоха на чести татарски набези срещу богатия град Краков веднъж доблестния тръбач бил повален от татарска стрела точно по средата на изпълняваната от него тревожна и красива мелодия. От тогава по традиция на всеки час от готическата кула на Мариацката катедрала се появява тръбач, който свири познатия и скъп на сърцата на краковчани тревожен сигнал „хейнал” точно до онзи звук, на който далечният му предшественик е бил повален от татарската стрела.
По-ниската кула си е запазила друго достойнство- тя е многогласната и звучна камбанария на катедралата.
Автор: Magdalena Zlateva
Описание
Мариацката катедрала се намира на огромния площад „Стария пазар”, които се намира в центъра на стария Краков, като само за сравнение ще отбележа, че огромната площ на площада надхвърля 43 декара, а тази на Червения площад в Москва е 49 декара.
Фронтът на катедралната фасада завършва с огромен прозорец в готическа декоративна рамка- масверк. Този прозорец разделя двете, нееднакво високи многоетажни кули, които всъщност оформят западната фасада на катедралата. Главния неф на храма има височина 28 метра. На арката която отделя нефа от олтарната част, е издигнато импозантно дървено разпятие, изваяно през XIV векот ръката на големия скулптор Вит Ствош. Роден в Германия, Ствош е прекарал голяма част от живота си в Краков, оставяйки тук забележителни творби, като една от най значимите е олтарът в Мариацката катедрала, които е най-големият от средновековните олтари в Европа. Олтарът се състои от централна част и четири крила. Централната част изобразява коронацията на богородица, а в крилата на олтара са представени дванадесет сцени от живота й. Ствош успява да се усвободи от скованите готически възгледи на средновековен творец и се докосва до сложната човешка природа и душевност. Олтарът е многоцветно обагрен и в тази своя забележителна творба Ствош се представя с еднаква сила и като скулптор и като живописец. Дори съвременният зрител е поразен от дълбочината и тънката чувствителност на средновековния майстор, с която той успява да предаде трагичното напрежение или лиричното обаяние на отделните сцени, умело подбирайки съчетанието и контрастите на багрите. Изобразените в сложни пози фигури, отблизо изглеждат като живи. Лицата и телата на фигурите, са толкова реалистични, че погледнати по от близо могат да се видят дори бръчките по кожата на лицето и ръцете. Силно надиплените им дрехи, който допълнително са декорирани със голямо количество злато, създават неповторимо впечатление.
Най-старите витражи на Мариацката катедрала са от 1370г. но те са в пълно съзвучие с новите, създадени в началото на миналото столетие от големия полски художник Станислав Виспянски.
Съгласно данните от градските архиви, на върха на готическата кула от 1382 година винаги е бдял тръбач, който при приближаваща опасност трябвало да вдигне града по тревога с мелодичен средновековен сигнал „хейнал”. Легендата останала от далечни времена , говори, че в онази смутна епоха на чести татарски набези срещу богатия град Краков веднъж доблестния тръбач бил повален от татарска стрела точно по средата на изпълняваната от него тревожна и красива мелодия. От тогава по традиция на всеки час от готическата кула на Мариацката катедрала се появява тръбач, който свири познатия и скъп на сърцата на краковчани тревожен сигнал „хейнал” точно до онзи звук, на който далечният му предшественик е бил повален от татарската стрела.
По-ниската кула си е запазила друго достойнство- тя е многогласната и звучна камбанария на катедралата.
Фронтът на катедралната фасада завършва с огромен прозорец в готическа декоративна рамка- масверк. Този прозорец разделя двете, нееднакво високи многоетажни кули, които всъщност оформят западната фасада на катедралата. Главния неф на храма има височина 28 метра. На арката която отделя нефа от олтарната част, е издигнато импозантно дървено разпятие, изваяно през XIV векот ръката на големия скулптор Вит Ствош. Роден в Германия, Ствош е прекарал голяма част от живота си в Краков, оставяйки тук забележителни творби, като една от най значимите е олтарът в Мариацката катедрала, които е най-големият от средновековните олтари в Европа. Олтарът се състои от централна част и четири крила. Централната част изобразява коронацията на богородица, а в крилата на олтара са представени дванадесет сцени от живота й. Ствош успява да се усвободи от скованите готически възгледи на средновековен творец и се докосва до сложната човешка природа и душевност. Олтарът е многоцветно обагрен и в тази своя забележителна творба Ствош се представя с еднаква сила и като скулптор и като живописец. Дори съвременният зрител е поразен от дълбочината и тънката чувствителност на средновековния майстор, с която той успява да предаде трагичното напрежение или лиричното обаяние на отделните сцени, умело подбирайки съчетанието и контрастите на багрите. Изобразените в сложни пози фигури, отблизо изглеждат като живи. Лицата и телата на фигурите, са толкова реалистични, че погледнати по от близо могат да се видят дори бръчките по кожата на лицето и ръцете. Силно надиплените им дрехи, който допълнително са декорирани със голямо количество злато, създават неповторимо впечатление.
Най-старите витражи на Мариацката катедрала са от 1370г. но те са в пълно съзвучие с новите, създадени в началото на миналото столетие от големия полски художник Станислав Виспянски.
Съгласно данните от градските архиви, на върха на готическата кула от 1382 година винаги е бдял тръбач, който при приближаваща опасност трябвало да вдигне града по тревога с мелодичен средновековен сигнал „хейнал”. Легендата останала от далечни времена , говори, че в онази смутна епоха на чести татарски набези срещу богатия град Краков веднъж доблестния тръбач бил повален от татарска стрела точно по средата на изпълняваната от него тревожна и красива мелодия. От тогава по традиция на всеки час от готическата кула на Мариацката катедрала се появява тръбач, който свири познатия и скъп на сърцата на краковчани тревожен сигнал „хейнал” точно до онзи звук, на който далечният му предшественик е бил повален от татарската стрела.
По-ниската кула си е запазила друго достойнство- тя е многогласната и звучна камбанария на катедралата.
