1527166.jpg)
1785308.jpg)
8466935.jpg)
2420024.jpg)
7361629.gif)
Мачу Пикчу
Архитектурния комплекс Мачу Пикчу, намиращ се в днешно Перу, е построен през XV век от инките. „Изгубеният град на инките”, както е известен още комплекса е едно от новите седем чудеса на света, избрани през 2007 година. Гласуването поставя Мачу Пикчу на четвърто място.
Домовете, храмовете и дворците са издигнати в Андите на 2430 метра надморска височина. Смята се, че е създаден в чест на великия владетел на племената на инките – Пачакути, като функцията на това архитектурно чудо била да му служи за свещена резиденция в планината. Построено е през 1440г., век преди да падне империята на Пачакути и е съществувало до 1532г., когато след нахлуването на испанците в империята, тайнствено изчезват всичките му обитатели.
Мачу Пикчу е малък град, на територията му се разполагат не повече от двеста строителни съоръжения, които са предимно складове, резиденции, храмове и различни помещения. Голяма част от тях са направени от плочи прилепнали плътно една в друга и добре обработен камък. Предполага се, че градът е имал не повече от 1200 обитатели, които почитали Инти – бог на Слънцето и се занимавали с отглеждането на селскостопански култури. Фактът, че инките са нямали писменост, е причина днес да няма писмени сведения за града, който е бил скрит високо в джунглата на Перу векове наред. Не е открита и причината, която е накарала индианското племе да го напусне. Една от теориите е, че епидемия от шарка ги е прогонила, според друга пък се смята, че градът е обезлюдял след превземането на Перу от испанците. Откритията от археологическите разкопки обаче показват, че вероятно Мачу Пикчу е бил цитадела или курортен град за по-влиятелните инки. Тук могат да се различат 140 конструкции предимно паркове, храмове, резиденции и светилища. Има повече от 100 стълбища от камък, фонтани, които са свързани помежду си чрез канали и издълбана с скалите дренажна система. Смята се, че Мачу Пикчу се е състоял от три сектора: за аристокрацията, народен и свещен. В последния са открити най-значимите археологически находки на града – Слънчевата наблюдателница (Интихуана), Храмът на слънцето (светилище на главния бог на инките – Виракоча), Храма с трите прозореца, мястото където са се извършвали жертвоприношенията – Двореца на великия жрец.
Легендите за скритите съкровища на инките са били изкушение за завоевателите на тези земи. Именно тези митове за тайнствен град, където велможите на инките са скрили купища злато, при нападенията на нашествениците, довеждат американския историк Хирам Бингам в каньона на р. Урубамба. Тук съвсем случайно вървейки нагоре по хълма, на 24.07.1911г., той открива напълно запазения пуст град на инките – Мачу Пикчу, останал скрит повече от четири века.
Тази година се навършват 100 години от откриването на „Изгубения град на инките”, който вече цял век не спира да впечатлява хората по цял свят със своята удивителна архитектура – построен високо, сякаш за да остане завинаги неоткрит.
Домовете, храмовете и дворците са издигнати в Андите на 2430 метра надморска височина. Смята се, че е създаден в чест на великия владетел на племената на инките – Пачакути, като функцията на това архитектурно чудо била да му служи за свещена резиденция в планината. Построено е през 1440г., век преди да падне империята на Пачакути и е съществувало до 1532г., когато след нахлуването на испанците в империята, тайнствено изчезват всичките му обитатели.
Мачу Пикчу е малък град, на територията му се разполагат не повече от двеста строителни съоръжения, които са предимно складове, резиденции, храмове и различни помещения. Голяма част от тях са направени от плочи прилепнали плътно една в друга и добре обработен камък. Предполага се, че градът е имал не повече от 1200 обитатели, които почитали Инти – бог на Слънцето и се занимавали с отглеждането на селскостопански култури. Фактът, че инките са нямали писменост, е причина днес да няма писмени сведения за града, който е бил скрит високо в джунглата на Перу векове наред. Не е открита и причината, която е накарала индианското племе да го напусне. Една от теориите е, че епидемия от шарка ги е прогонила, според друга пък се смята, че градът е обезлюдял след превземането на Перу от испанците. Откритията от археологическите разкопки обаче показват, че вероятно Мачу Пикчу е бил цитадела или курортен град за по-влиятелните инки. Тук могат да се различат 140 конструкции предимно паркове, храмове, резиденции и светилища. Има повече от 100 стълбища от камък, фонтани, които са свързани помежду си чрез канали и издълбана с скалите дренажна система. Смята се, че Мачу Пикчу се е състоял от три сектора: за аристокрацията, народен и свещен. В последния са открити най-значимите археологически находки на града – Слънчевата наблюдателница (Интихуана), Храмът на слънцето (светилище на главния бог на инките – Виракоча), Храма с трите прозореца, мястото където са се извършвали жертвоприношенията – Двореца на великия жрец.
Легендите за скритите съкровища на инките са били изкушение за завоевателите на тези земи. Именно тези митове за тайнствен град, където велможите на инките са скрили купища злато, при нападенията на нашествениците, довеждат американския историк Хирам Бингам в каньона на р. Урубамба. Тук съвсем случайно вървейки нагоре по хълма, на 24.07.1911г., той открива напълно запазения пуст град на инките – Мачу Пикчу, останал скрит повече от четири века.
Тази година се навършват 100 години от откриването на „Изгубения град на инките”, който вече цял век не спира да впечатлява хората по цял свят със своята удивителна архитектура – построен високо, сякаш за да остане завинаги неоткрит.
Автор: Milena Yordanova
Описание
Архитектурния комплекс Мачу Пикчу, намиращ се в днешно Перу, е построен през XV век от инките. „Изгубеният град на инките”, както е известен още комплекса е едно от новите седем чудеса на света, избрани през 2007 година. Гласуването поставя Мачу Пикчу на четвърто място.
Домовете, храмовете и дворците са издигнати в Андите на 2430 метра надморска височина. Смята се, че е създаден в чест на великия владетел на племената на инките – Пачакути, като функцията на това архитектурно чудо била да му служи за свещена резиденция в планината. Построено е през 1440г., век преди да падне империята на Пачакути и е съществувало до 1532г., когато след нахлуването на испанците в империята, тайнствено изчезват всичките му обитатели.
Мачу Пикчу е малък град, на територията му се разполагат не повече от двеста строителни съоръжения, които са предимно складове, резиденции, храмове и различни помещения. Голяма част от тях са направени от плочи прилепнали плътно една в друга и добре обработен камък. Предполага се, че градът е имал не повече от 1200 обитатели, които почитали Инти – бог на Слънцето и се занимавали с отглеждането на селскостопански култури. Фактът, че инките са нямали писменост, е причина днес да няма писмени сведения за града, който е бил скрит високо в джунглата на Перу векове наред. Не е открита и причината, която е накарала индианското племе да го напусне. Една от теориите е, че епидемия от шарка ги е прогонила, според друга пък се смята, че градът е обезлюдял след превземането на Перу от испанците. Откритията от археологическите разкопки обаче показват, че вероятно Мачу Пикчу е бил цитадела или курортен град за по-влиятелните инки. Тук могат да се различат 140 конструкции предимно паркове, храмове, резиденции и светилища. Има повече от 100 стълбища от камък, фонтани, които са свързани помежду си чрез канали и издълбана с скалите дренажна система. Смята се, че Мачу Пикчу се е състоял от три сектора: за аристокрацията, народен и свещен. В последния са открити най-значимите археологически находки на града – Слънчевата наблюдателница (Интихуана), Храмът на слънцето (светилище на главния бог на инките – Виракоча), Храма с трите прозореца, мястото където са се извършвали жертвоприношенията – Двореца на великия жрец.
Легендите за скритите съкровища на инките са били изкушение за завоевателите на тези земи. Именно тези митове за тайнствен град, където велможите на инките са скрили купища злато, при нападенията на нашествениците, довеждат американския историк Хирам Бингам в каньона на р. Урубамба. Тук съвсем случайно вървейки нагоре по хълма, на 24.07.1911г., той открива напълно запазения пуст град на инките – Мачу Пикчу, останал скрит повече от четири века.
Тази година се навършват 100 години от откриването на „Изгубения град на инките”, който вече цял век не спира да впечатлява хората по цял свят със своята удивителна архитектура – построен високо, сякаш за да остане завинаги неоткрит.
Домовете, храмовете и дворците са издигнати в Андите на 2430 метра надморска височина. Смята се, че е създаден в чест на великия владетел на племената на инките – Пачакути, като функцията на това архитектурно чудо била да му служи за свещена резиденция в планината. Построено е през 1440г., век преди да падне империята на Пачакути и е съществувало до 1532г., когато след нахлуването на испанците в империята, тайнствено изчезват всичките му обитатели.
Мачу Пикчу е малък град, на територията му се разполагат не повече от двеста строителни съоръжения, които са предимно складове, резиденции, храмове и различни помещения. Голяма част от тях са направени от плочи прилепнали плътно една в друга и добре обработен камък. Предполага се, че градът е имал не повече от 1200 обитатели, които почитали Инти – бог на Слънцето и се занимавали с отглеждането на селскостопански култури. Фактът, че инките са нямали писменост, е причина днес да няма писмени сведения за града, който е бил скрит високо в джунглата на Перу векове наред. Не е открита и причината, която е накарала индианското племе да го напусне. Една от теориите е, че епидемия от шарка ги е прогонила, според друга пък се смята, че градът е обезлюдял след превземането на Перу от испанците. Откритията от археологическите разкопки обаче показват, че вероятно Мачу Пикчу е бил цитадела или курортен град за по-влиятелните инки. Тук могат да се различат 140 конструкции предимно паркове, храмове, резиденции и светилища. Има повече от 100 стълбища от камък, фонтани, които са свързани помежду си чрез канали и издълбана с скалите дренажна система. Смята се, че Мачу Пикчу се е състоял от три сектора: за аристокрацията, народен и свещен. В последния са открити най-значимите археологически находки на града – Слънчевата наблюдателница (Интихуана), Храмът на слънцето (светилище на главния бог на инките – Виракоча), Храма с трите прозореца, мястото където са се извършвали жертвоприношенията – Двореца на великия жрец.
Легендите за скритите съкровища на инките са били изкушение за завоевателите на тези земи. Именно тези митове за тайнствен град, където велможите на инките са скрили купища злато, при нападенията на нашествениците, довеждат американския историк Хирам Бингам в каньона на р. Урубамба. Тук съвсем случайно вървейки нагоре по хълма, на 24.07.1911г., той открива напълно запазения пуст град на инките – Мачу Пикчу, останал скрит повече от четири века.
Тази година се навършват 100 години от откриването на „Изгубения град на инките”, който вече цял век не спира да впечатлява хората по цял свят със своята удивителна архитектура – построен високо, сякаш за да остане завинаги неоткрит.
