Крепост Туида
улица Проф. д-р Боян Боянов 3, Сливен
Крепостта Туида е от периода на средновековието и ранновизантийска. Останките и са открити на хълм Хисарлъка, който е в североизточната част на Сливен. От него се открива уникална гледка към Сините камъни и града.
Крепостта е част от укрепленията в Стара планина, който са били много важни за Римската и ранната Византийска империя, а по-късно и за България.
През 1982 година са проведени археологически разкопки в местността и са намерени много предмети, които дават информация за развитието на местността и нейното огромно значение. Първо са намерени останки от селище от периода на желязната епоха, което през следващите векове се развива и се превръща в крепостта Туида. При разкопките са намерени много архитектурни паметници- крепости стени, охранителни ъглови кули, две порти, няколко основи на жилища, които са вътре в крепостно селище, военни помещения и хамбари. Разкрити са два паметника на Зевс и Аполон, благодарение на които е установено името на крепостта – Туида или Суида.
Намерен е древен надпис, според който тогава е било тържище, което най-вероятно е било към днешна Стара Загора. Наличието на светилища на Аполон и Зевс доказва доброто икономическо развитие на селището. След като Константинопол става столица на огромната Римска империя, Туида е укрепена значително и е направена крепост на хълма. Създаден е и таен проход, който води до близката река. Крепостта устоява нападение на готите през 4 век, но по-късно е разрушена от хуните. Възстановена е по времето на император Анастасий като запазва вида си, но вече е много по-укрепена. Построена е допълнителна стена, която е била дебела почти 2 метра.
Много важни са находките от култов комплекс, който се намира в източната част на крепостта Туида. Той представлява трикорабна едноапсидна базилика, която е много голяма и има шестоконхален баптисерий, украсен с мозайка и красиви стенописи.
Имало е и друга по-голяма базилика, която се е намирала извън крепостните стени. Тя свидетелства, че мястото се е развивало не само зад защитените стени. Градът е бил седалище на епископ, който е подчинен на Адрианополската митрополия. До тогава седалище на епископа е било селището Кабиле, което е доста по-голямо. През 4 век Кабиле е изоставено и жителите му се местят в днешен Ямбол, но седалището на епископа се премества в Туида.
Сливен и районът около него влизат в пределите на Първата българска държава през 705 година. На мястото на византийската крепост Туида се създава българско селище, но името му не е известно до днес. Не се знае точно кога е създадено, но е съществувало преди 870 година. От тогава е открит печат на княз Борис-Михаил.
Днес крепостта е реставрирана от части и е достъпна за посетители. Тя е пример за вековно съществуване живот на различни нации.
Автор: Георги Стоянов
Работно време: Всеки ден - 9:00 – 18:00 часа
Телефони: 089 546 7289
Адрес: улица Проф. д-р Боян Боянов 3, Сливен
Facebook: виж тук
Описание
Крепостта Туида е от периода на средновековието и ранновизантийска. Останките и са открити на хълм Хисарлъка, който е в североизточната част на Сливен. От него се открива уникална гледка към Сините камъни и града.
Крепостта е част от укрепленията в Стара планина, който са били много важни за Римската и ранната Византийска империя, а по-късно и за България.
През 1982 година са проведени археологически разкопки в местността и са намерени много предмети, които дават информация за развитието на местността и нейното огромно значение. Първо са намерени останки от селище от периода на желязната епоха, което през следващите векове се развива и се превръща в крепостта Туида. При разкопките са намерени много архитектурни паметници- крепости стени, охранителни ъглови кули, две порти, няколко основи на жилища, които са вътре в крепостно селище, военни помещения и хамбари. Разкрити са два паметника на Зевс и Аполон, благодарение на които е установено името на крепостта – Туида или Суида.
Намерен е древен надпис, според който тогава е било тържище, което най-вероятно е било към днешна Стара Загора. Наличието на светилища на Аполон и Зевс доказва доброто икономическо развитие на селището. След като Константинопол става столица на огромната Римска империя, Туида е укрепена значително и е направена крепост на хълма. Създаден е и таен проход, който води до близката река. Крепостта устоява нападение на готите през 4 век, но по-късно е разрушена от хуните. Възстановена е по времето на император Анастасий като запазва вида си, но вече е много по-укрепена. Построена е допълнителна стена, която е била дебела почти 2 метра.
Много важни са находките от култов комплекс, който се намира в източната част на крепостта Туида. Той представлява трикорабна едноапсидна базилика, която е много голяма и има шестоконхален баптисерий, украсен с мозайка и красиви стенописи.
Имало е и друга по-голяма базилика, която се е намирала извън крепостните стени. Тя свидетелства, че мястото се е развивало не само зад защитените стени. Градът е бил седалище на епископ, който е подчинен на Адрианополската митрополия. До тогава седалище на епископа е било селището Кабиле, което е доста по-голямо. През 4 век Кабиле е изоставено и жителите му се местят в днешен Ямбол, но седалището на епископа се премества в Туида.
Сливен и районът около него влизат в пределите на Първата българска държава през 705 година. На мястото на византийската крепост Туида се създава българско селище, но името му не е известно до днес. Не се знае точно кога е създадено, но е съществувало преди 870 година. От тогава е открит печат на княз Борис-Михаил.
Днес крепостта е реставрирана от части и е достъпна за посетители. Тя е пример за вековно съществуване живот на различни нации.
