Кръстата казарма
улица Княз Борис I 26, Видин
Кръстата казарма е част от Регионалния исторически музей във Видин. Построена е по поръчка на местния владетел Осман Пазвантоглу през 1801 година. От този период са още Джамията и Библиотеката на Пазвантоглу. Казармата е била предвидена за местните османски войски. Там е бил Старият сарай на пашата. Казармата е свързана с оръжейната работилница чрез дървен мост. След Освобождението се използва за казарма на българските войски.
Сградата на казармата има форма на геометричен кръст и от там идва името и. Призната е за паметник на културата с местно значение. Постройката е масивна и е на два етажа. Всяко крило има коридорна планова схема, днес не известно първоначалното вътрешно разпределение, защото е променяно няколко пъти заради изискванията на новите служби, които обитават сградата. Стълбите към двете нива също са променяни много пъти и не се знае къде са били първоначално. Стените на първия и втория етаж са от камък и тухли с варо-пясъчен разтвор.
Във вътрешното пространство най-впечатляващи са стълбите с отсечи ъгли, галерията и монументалността на средищното ниво. Централно ядро е едно от най-представителните места в цялата казарма.
Има 4 почти самостоятелни двора. Входовете на сградата са в ъглите по диагоналите на квадратното ядро. През 1956-1967 година сградата е основно реставрирана и е пригодена за музей. Реставрацията и укрепяването на казармата са със средства от ЕС по проект от 2013 година. Днес ремонтът се оказва несполучлив, стените са пропукани на същите места, покривът тече и музеят е затворен, защото липсват средства за витрини.
През 1969 година в кръстата казарма е изложена етнографска експозиция, която представя бита и културата на населението във Видинска област от края на 19 и началото и на 20 век. Артефактите са на 2-та етажа и има няколко особено ценни експонати от бита. Изложени са интересни обредни носии от региона. Облеклото и предметите от градския бит разкриват връзките на населението с Европейските страни. Има обяснителни текстове на 5 езика за посетителите- френски, немски, английски, руски и български.
Автор: Живка Георгиева
Работно време: От понеделник до петък 9:00 - 12:00, 14:00 - 17:00 часа
Телефони: 094 601 709
Адрес: улица Княз Борис I 26, Видин
Описание
Кръстата казарма е част от Регионалния исторически музей във Видин. Построена е по поръчка на местния владетел Осман Пазвантоглу през 1801 година. От този период са още Джамията и Библиотеката на Пазвантоглу. Казармата е била предвидена за местните османски войски. Там е бил Старият сарай на пашата. Казармата е свързана с оръжейната работилница чрез дървен мост. След Освобождението се използва за казарма на българските войски.
Сградата на казармата има форма на геометричен кръст и от там идва името и. Призната е за паметник на културата с местно значение. Постройката е масивна и е на два етажа. Всяко крило има коридорна планова схема, днес не известно първоначалното вътрешно разпределение, защото е променяно няколко пъти заради изискванията на новите служби, които обитават сградата. Стълбите към двете нива също са променяни много пъти и не се знае къде са били първоначално. Стените на първия и втория етаж са от камък и тухли с варо-пясъчен разтвор.
Във вътрешното пространство най-впечатляващи са стълбите с отсечи ъгли, галерията и монументалността на средищното ниво. Централно ядро е едно от най-представителните места в цялата казарма.
Има 4 почти самостоятелни двора. Входовете на сградата са в ъглите по диагоналите на квадратното ядро. През 1956-1967 година сградата е основно реставрирана и е пригодена за музей. Реставрацията и укрепяването на казармата са със средства от ЕС по проект от 2013 година. Днес ремонтът се оказва несполучлив, стените са пропукани на същите места, покривът тече и музеят е затворен, защото липсват средства за витрини.
През 1969 година в кръстата казарма е изложена етнографска експозиция, която представя бита и културата на населението във Видинска област от края на 19 и началото и на 20 век. Артефактите са на 2-та етажа и има няколко особено ценни експонати от бита. Изложени са интересни обредни носии от региона. Облеклото и предметите от градския бит разкриват връзките на населението с Европейските страни. Има обяснителни текстове на 5 езика за посетителите- френски, немски, английски, руски и български.