Корабът Дръзки Варна
ул. „Параскева николау“, Приморски, Варна
Корабът „Дръзки“ е може би един от най-известните кораби в историята на корабоплаването на България. Той е военен кораб от типа миноносец. По време на Балканската война на 8 ноември 1912 година нанася голям удар върху бронепалубния турски крайцер „Хамиде“ и го изважда от строя. „Хамиде“ заплашва Варна и Балчик и същевременно пази транспортите от Кюстендил до Цариград. Тази победа на „Дръзки“ е и най-голямата въобще в историята на Българския флот, който е малък тогава, и въпреки това нанася такова сериозно поражение върху големия Турски флот. Тази победа неутрализира дейностите на Турция в Черно море и води до пълното и разгромяване във войната.
Българският флот е създаден през 1903 година в Русе. А следващата година е подписан договор с компанията „Шнайдер и сие“ за създаването и докарването на три миноносеца, които да влезнат в състава на флота. През 1905 година и 1906 година корабите са пренесени тайно на части до страната и на родна земя са сглобени. Един от тези миноносци е именно корабът „Дръзки“. Поръчани са още три кораба, които са докарани през 1909 година, Българските миноносци носят все силни и всяващи респект имена : „Дръзки“, „Храбри“, „Летящи“, „Шумни“, „Смели“ и „Строги“. Тези шест миноносеца заедно с крайцера „Надежда“ са сърцето и душата на малкия български флот. Те отговарят за отбраната на страната по море.
През 1912 година на 7 ноември Щабът на флота получава информация, че в днешен Кюстендил се товарят два кораба със специално военни доставки за Османската империя. Миноносците "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки" са изпратени да пресрещнат вражеските кораби на българското крайбрежие. Командва ги капитан II ранг Димитър Добрев. На 7 срещу 8 те се срещат с кораба „Хамиде“ и го атакуват с торпеда. Първото нападение от „Летящи“ е неуспешно, защото „Хамиде“ е под командването на най-добрия турски капитан Хюсейн Рауф бей. Кръстосвачът отвръща със стрелба по българските миноносци. „Смели“ е засегнат от снаряд и пропуска целта, „Строги“ също не успява да засегне турският кораб. Надеждата е в „Дръзки“, който е под ръководството на мичман I ранг Георги Купов. Българският кораб се приближава до съвсем близо на 60 метра „Хамиде“ и под силния вражески обстрел изстрелва торпедо. То стига целта и прави огромна дупка в корпуса на „Хамиде“, само пристигналите в този момент турски контраминоносци успяват да спасят крайцера от потъване. Изтеглят го до Цариград, а българските миноносци се прибират като „Смели“ има сериозни щети, „Дръзки“ е с пробит комин, но няма жертви. Докато турският флот понася тежка загуба – осем са убита, а повече от 30 ранени. Според легендите само спокойното море е спасило „Хамиде“. През 1938 година кръстосвачът идва още веднъж в Българските води на приятелско посещение във Варна.
„Дръзки“ участва и в Първата световна война като подвижна минна отбрана към Черноморския флот. Участва в още няколко по-малки битки, а след Ньойския договор е направен на патрулен кораб. На него през 1930-1931 година е служил великият български поет Никола Вапцаров. След взрив във вътрешността на кораба през 1942 година, „Дръзки“ потъва на пристанището във Варна. По-късно е изваден от морското дъно, направен е голям ремонт и отново се включва в редиците на Българския флот.
През 1950 година след почти 50 години вярна служба „Дръзки“ е бракува и за кратко се използва като мишена за есминеца „Георги Димитров“.
През 1957 година по случай на 50 години от създаването му, „Дръзки“ е признат за най-известният и велик кораб изобщо в цялата българска история и оръдието, димна тръба, табелите с имената на кораба са преместени на същия миноносец „Смели“. Днес той е превърнат в кораб-музей „Дръзки“ и е поставен във Военноморския музей във Варна. Днес това е единственият кораб от клас миноносец от 20 век, който е запазен. Корабът-музей „дръзки“ е част от Стоте национални обекта на България и е може да бъде разгледан от желаещите. Намира се до сградата на Военноморския музей във Варна, в Морската градина.
Автор: Nikki
Адрес: ул. „Параскева николау“, Приморски, Варна
Описание
Корабът „Дръзки“ е може би един от най-известните кораби в историята на корабоплаването на България. Той е военен кораб от типа миноносец. По време на Балканската война на 8 ноември 1912 година нанася голям удар върху бронепалубния турски крайцер „Хамиде“ и го изважда от строя. „Хамиде“ заплашва Варна и Балчик и същевременно пази транспортите от Кюстендил до Цариград. Тази победа на „Дръзки“ е и най-голямата въобще в историята на Българския флот, който е малък тогава, и въпреки това нанася такова сериозно поражение върху големия Турски флот. Тази победа неутрализира дейностите на Турция в Черно море и води до пълното и разгромяване във войната.
Българският флот е създаден през 1903 година в Русе. А следващата година е подписан договор с компанията „Шнайдер и сие“ за създаването и докарването на три миноносеца, които да влезнат в състава на флота. През 1905 година и 1906 година корабите са пренесени тайно на части до страната и на родна земя са сглобени. Един от тези миноносци е именно корабът „Дръзки“. Поръчани са още три кораба, които са докарани през 1909 година, Българските миноносци носят все силни и всяващи респект имена : „Дръзки“, „Храбри“, „Летящи“, „Шумни“, „Смели“ и „Строги“. Тези шест миноносеца заедно с крайцера „Надежда“ са сърцето и душата на малкия български флот. Те отговарят за отбраната на страната по море.
През 1912 година на 7 ноември Щабът на флота получава информация, че в днешен Кюстендил се товарят два кораба със специално военни доставки за Османската империя. Миноносците "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки" са изпратени да пресрещнат вражеските кораби на българското крайбрежие. Командва ги капитан II ранг Димитър Добрев. На 7 срещу 8 те се срещат с кораба „Хамиде“ и го атакуват с торпеда. Първото нападение от „Летящи“ е неуспешно, защото „Хамиде“ е под командването на най-добрия турски капитан Хюсейн Рауф бей. Кръстосвачът отвръща със стрелба по българските миноносци. „Смели“ е засегнат от снаряд и пропуска целта, „Строги“ също не успява да засегне турският кораб. Надеждата е в „Дръзки“, който е под ръководството на мичман I ранг Георги Купов. Българският кораб се приближава до съвсем близо на 60 метра „Хамиде“ и под силния вражески обстрел изстрелва торпедо. То стига целта и прави огромна дупка в корпуса на „Хамиде“, само пристигналите в този момент турски контраминоносци успяват да спасят крайцера от потъване. Изтеглят го до Цариград, а българските миноносци се прибират като „Смели“ има сериозни щети, „Дръзки“ е с пробит комин, но няма жертви. Докато турският флот понася тежка загуба – осем са убита, а повече от 30 ранени. Според легендите само спокойното море е спасило „Хамиде“. През 1938 година кръстосвачът идва още веднъж в Българските води на приятелско посещение във Варна.
„Дръзки“ участва и в Първата световна война като подвижна минна отбрана към Черноморския флот. Участва в още няколко по-малки битки, а след Ньойския договор е направен на патрулен кораб. На него през 1930-1931 година е служил великият български поет Никола Вапцаров. След взрив във вътрешността на кораба през 1942 година, „Дръзки“ потъва на пристанището във Варна. По-късно е изваден от морското дъно, направен е голям ремонт и отново се включва в редиците на Българския флот.
През 1950 година след почти 50 години вярна служба „Дръзки“ е бракува и за кратко се използва като мишена за есминеца „Георги Димитров“.
През 1957 година по случай на 50 години от създаването му, „Дръзки“ е признат за най-известният и велик кораб изобщо в цялата българска история и оръдието, димна тръба, табелите с имената на кораба са преместени на същия миноносец „Смели“. Днес той е превърнат в кораб-музей „Дръзки“ и е поставен във Военноморския музей във Варна. Днес това е единственият кораб от клас миноносец от 20 век, който е запазен. Корабът-музей „дръзки“ е част от Стоте национални обекта на България и е може да бъде разгледан от желаещите. Намира се до сградата на Военноморския музей във Варна, в Морската градина.
