Търсене

Килийно училище - с.Боженци

Село Боженци е създадено след като Турската империя завладява със сила българската столица Търново в края на 14 век. Тогава много местни граждани и боляри бягат от града и се заселват в по-високите и по-трудно достъпни части на Стара планина. Сред тях е болярката Божана, която заедно с децата си избира да остане в местността около днешното село. Тя дава своето на име на Боженци, което тогава е било махала чак до 70-те години на миналия век. Синовете на търновската болярка започват да развиват различни занаяти и малко по малко селото става по-голямо, а в периода на Възраждането на България се превръща в голям търговски кръстопът на 18 век. В единия край на селото и днес може да се види стар римски път, който води до габрово, а в другата- път към Трявна.


След Освобождението започва развитието на фабричната промишленост и така занаятите вече не са толкова развити, а селото бавно залязва. През 1962 година то е отново открито и много от старите възрожденски къщи са реставрирани. На паметната дата 6 септември 1964 година Боженци се превръща в архитектурно-исторически резерват и скоро става известна туристическа дестинация, която е посещавана от хиляди души годишно. Резерватът е част от Стоте национални туристически обекта на България, а много от къщите се отдават под наем. На по-големите празници се правят интересни възстановки на значими събития и обичаи от българския бит и история- лазаруване, коледуване, мартеници и много други.

Тук се намират няколко стари църкви с историческо значение, много къщи, превърнати в музей, Старото школо и Килийното училище.

Килийното училище и до днес е запазило автентичния си вид. Тук посетителите могат да изпишат своето име с гъши перо, както са го правили едно време. Така туристите усещат възрожденската обстановка и духа на резервата. В килийното училище има пресъздадена класна стая точно във вида, в който е била през 19 век. Днес това е една от най-интересните и посещавани сгради в селото.

Автор: Becky

Описание

Село Боженци е създадено след като Турската империя завладява със сила българската столица Търново в края на 14 век. Тогава много местни граждани и боляри бягат от града и се заселват в по-високите и по-трудно достъпни части на Стара планина. Сред тях е болярката Божана, която заедно с децата си избира да остане в местността около днешното село. Тя дава своето на име на Боженци, което тогава е било махала чак до 70-те години на миналия век. Синовете на търновската болярка започват да развиват различни занаяти и малко по малко селото става по-голямо, а в периода на Възраждането на България се превръща в голям търговски кръстопът на 18 век. В единия край на селото и днес може да се види стар римски път, който води до габрово, а в другата- път към Трявна.


След Освобождението започва развитието на фабричната промишленост и така занаятите вече не са толкова развити, а селото бавно залязва. През 1962 година то е отново открито и много от старите възрожденски къщи са реставрирани. На паметната дата 6 септември 1964 година Боженци се превръща в архитектурно-исторически резерват и скоро става известна туристическа дестинация, която е посещавана от хиляди души годишно. Резерватът е част от Стоте национални туристически обекта на България, а много от къщите се отдават под наем. На по-големите празници се правят интересни възстановки на значими събития и обичаи от българския бит и история- лазаруване, коледуване, мартеници и много други.

Тук се намират няколко стари църкви с историческо значение, много къщи, превърнати в музей, Старото школо и Килийното училище.

Килийното училище и до днес е запазило автентичния си вид. Тук посетителите могат да изпишат своето име с гъши перо, както са го правили едно време. Така туристите усещат възрожденската обстановка и духа на резервата. В килийното училище има пресъздадена класна стая точно във вида, в който е била през 19 век. Днес това е една от най-интересните и посещавани сгради в селото.

Близки хотели