Катедралата Свети Стефан във Виена
Един от символите на австрийската столица – Виена, е католическата катедрала „Свети Стефан”. Намираща се на площад Щефанплац, тя носи името на покровителя на Виена - християския мъченик Свети Стефан.
В средата на 12 век е построен първият храм в романски стил на това място, от епископ Пасау, но пожар нанася големи щети на сградата и няколко години по-късно на същото място е изградена базилика. В началото на 14 век храмът е значително разширен. Южната кула е завършена през 1433г., а Северната така и остава незавършена. Пет века по-късно е имало план за нейното завършване, но жителите на Виена, привикнали вече с облика на храма, се възпротивяват срещу тази промяна.
След учредяването на Виенската епархия през 1469г., храмът бива обявен за катедрала. Тя е украсена с дърворезби, статуи и богата декорация, от скулпторът Вилхелм Ролингер. Органът изграден в храма през 1513 година е един от най-големите в Европа днес. Следващото обновяване на интериора на храма е в бароков стил, през 16 и 17 век, като тогава се появява и новия бароков олтар.
Храмът оцелява през почти цялата Втора световна война, но пострадва от пожар през 1945г. Унищожени са голяма част от творенията на Ролингер, интериорите, пада покривът на камбаната на Северната кула. Запазили са се множество реликви и катедри, които са били предпазени от саркофази. Благодарение на усилията на много доброволци, през 1960г. катедралата е възстановена.
В днешни дни Катедралата „Свети Стефан” е доста внушителна сграда – висока 136 м, широка 62 м и дълга 200 м. Гербовете на Австрия и Виена са изобразени на покрива й и разполага с 23 камбани. Фасадните стени са издигнати от дялан камък и украсата им с архитектурни детайли и скулптури е минимална. Но за сметка на това върху портите могат да се видят много разнообразни орнаменти – хора, растения, птици, приказни същества. Главният вход на катедралата е истинско произведение на романското изкуство, Исполинската порта с арка е украсена с пищни скулптурни орнаменти. Много впечатляващи са и страничните входове.
Тук могат да се видят множество произведения на изкуството от 14 и 15 век. Изключителен представител на средновековието е късноготическата катедра, изящен паметник, който заслужава внимание. Завършена от Антон Пилграм, който изобразява себе си в подножието на катедрата, като надничащ през прозорец човек.
Най – забележителните реликви в храма са парче от покривката на масата от Тайната Вечеря, Печерската икона на Богородица, черепите на светците Козма и Дамян. От средновековието още тук се погребват знатни люде, епископи и императори. В катедралата са съхранени и мощите на покровителя на влюбените Свети Валентин.
Смята се, че Бетовен открил, че е глух, когато видял да излитат птиците от покрива на катедралата, но не чул звука от камбаните.
Посещавайки тази интересна забележителност можете да влезете в катакомбите, да се качите пеш до върха на Южната кула и с асансьор до Северната. Входът е безплатен, заплащат се само туровете до подземието и кулите.
В средата на 12 век е построен първият храм в романски стил на това място, от епископ Пасау, но пожар нанася големи щети на сградата и няколко години по-късно на същото място е изградена базилика. В началото на 14 век храмът е значително разширен. Южната кула е завършена през 1433г., а Северната така и остава незавършена. Пет века по-късно е имало план за нейното завършване, но жителите на Виена, привикнали вече с облика на храма, се възпротивяват срещу тази промяна.
След учредяването на Виенската епархия през 1469г., храмът бива обявен за катедрала. Тя е украсена с дърворезби, статуи и богата декорация, от скулпторът Вилхелм Ролингер. Органът изграден в храма през 1513 година е един от най-големите в Европа днес. Следващото обновяване на интериора на храма е в бароков стил, през 16 и 17 век, като тогава се появява и новия бароков олтар.
Храмът оцелява през почти цялата Втора световна война, но пострадва от пожар през 1945г. Унищожени са голяма част от творенията на Ролингер, интериорите, пада покривът на камбаната на Северната кула. Запазили са се множество реликви и катедри, които са били предпазени от саркофази. Благодарение на усилията на много доброволци, през 1960г. катедралата е възстановена.
В днешни дни Катедралата „Свети Стефан” е доста внушителна сграда – висока 136 м, широка 62 м и дълга 200 м. Гербовете на Австрия и Виена са изобразени на покрива й и разполага с 23 камбани. Фасадните стени са издигнати от дялан камък и украсата им с архитектурни детайли и скулптури е минимална. Но за сметка на това върху портите могат да се видят много разнообразни орнаменти – хора, растения, птици, приказни същества. Главният вход на катедралата е истинско произведение на романското изкуство, Исполинската порта с арка е украсена с пищни скулптурни орнаменти. Много впечатляващи са и страничните входове.
Тук могат да се видят множество произведения на изкуството от 14 и 15 век. Изключителен представител на средновековието е късноготическата катедра, изящен паметник, който заслужава внимание. Завършена от Антон Пилграм, който изобразява себе си в подножието на катедрата, като надничащ през прозорец човек.
Най – забележителните реликви в храма са парче от покривката на масата от Тайната Вечеря, Печерската икона на Богородица, черепите на светците Козма и Дамян. От средновековието още тук се погребват знатни люде, епископи и императори. В катедралата са съхранени и мощите на покровителя на влюбените Свети Валентин.
Смята се, че Бетовен открил, че е глух, когато видял да излитат птиците от покрива на катедралата, но не чул звука от камбаните.
Посещавайки тази интересна забележителност можете да влезете в катакомбите, да се качите пеш до върха на Южната кула и с асансьор до Северната. Входът е безплатен, заплащат се само туровете до подземието и кулите.
Автор: Milena Yordanova
Описание
Един от символите на австрийската столица – Виена, е католическата катедрала „Свети Стефан”. Намираща се на площад Щефанплац, тя носи името на покровителя на Виена - християския мъченик Свети Стефан.
В средата на 12 век е построен първият храм в романски стил на това място, от епископ Пасау, но пожар нанася големи щети на сградата и няколко години по-късно на същото място е изградена базилика. В началото на 14 век храмът е значително разширен. Южната кула е завършена през 1433г., а Северната така и остава незавършена. Пет века по-късно е имало план за нейното завършване, но жителите на Виена, привикнали вече с облика на храма, се възпротивяват срещу тази промяна.
След учредяването на Виенската епархия през 1469г., храмът бива обявен за катедрала. Тя е украсена с дърворезби, статуи и богата декорация, от скулпторът Вилхелм Ролингер. Органът изграден в храма през 1513 година е един от най-големите в Европа днес. Следващото обновяване на интериора на храма е в бароков стил, през 16 и 17 век, като тогава се появява и новия бароков олтар.
Храмът оцелява през почти цялата Втора световна война, но пострадва от пожар през 1945г. Унищожени са голяма част от творенията на Ролингер, интериорите, пада покривът на камбаната на Северната кула. Запазили са се множество реликви и катедри, които са били предпазени от саркофази. Благодарение на усилията на много доброволци, през 1960г. катедралата е възстановена.
В днешни дни Катедралата „Свети Стефан” е доста внушителна сграда – висока 136 м, широка 62 м и дълга 200 м. Гербовете на Австрия и Виена са изобразени на покрива й и разполага с 23 камбани. Фасадните стени са издигнати от дялан камък и украсата им с архитектурни детайли и скулптури е минимална. Но за сметка на това върху портите могат да се видят много разнообразни орнаменти – хора, растения, птици, приказни същества. Главният вход на катедралата е истинско произведение на романското изкуство, Исполинската порта с арка е украсена с пищни скулптурни орнаменти. Много впечатляващи са и страничните входове.
Тук могат да се видят множество произведения на изкуството от 14 и 15 век. Изключителен представител на средновековието е късноготическата катедра, изящен паметник, който заслужава внимание. Завършена от Антон Пилграм, който изобразява себе си в подножието на катедрата, като надничащ през прозорец човек.
Най – забележителните реликви в храма са парче от покривката на масата от Тайната Вечеря, Печерската икона на Богородица, черепите на светците Козма и Дамян. От средновековието още тук се погребват знатни люде, епископи и императори. В катедралата са съхранени и мощите на покровителя на влюбените Свети Валентин.
Смята се, че Бетовен открил, че е глух, когато видял да излитат птиците от покрива на катедралата, но не чул звука от камбаните.
Посещавайки тази интересна забележителност можете да влезете в катакомбите, да се качите пеш до върха на Южната кула и с асансьор до Северната. Входът е безплатен, заплащат се само туровете до подземието и кулите.
В средата на 12 век е построен първият храм в романски стил на това място, от епископ Пасау, но пожар нанася големи щети на сградата и няколко години по-късно на същото място е изградена базилика. В началото на 14 век храмът е значително разширен. Южната кула е завършена през 1433г., а Северната така и остава незавършена. Пет века по-късно е имало план за нейното завършване, но жителите на Виена, привикнали вече с облика на храма, се възпротивяват срещу тази промяна.
След учредяването на Виенската епархия през 1469г., храмът бива обявен за катедрала. Тя е украсена с дърворезби, статуи и богата декорация, от скулпторът Вилхелм Ролингер. Органът изграден в храма през 1513 година е един от най-големите в Европа днес. Следващото обновяване на интериора на храма е в бароков стил, през 16 и 17 век, като тогава се появява и новия бароков олтар.
Храмът оцелява през почти цялата Втора световна война, но пострадва от пожар през 1945г. Унищожени са голяма част от творенията на Ролингер, интериорите, пада покривът на камбаната на Северната кула. Запазили са се множество реликви и катедри, които са били предпазени от саркофази. Благодарение на усилията на много доброволци, през 1960г. катедралата е възстановена.
В днешни дни Катедралата „Свети Стефан” е доста внушителна сграда – висока 136 м, широка 62 м и дълга 200 м. Гербовете на Австрия и Виена са изобразени на покрива й и разполага с 23 камбани. Фасадните стени са издигнати от дялан камък и украсата им с архитектурни детайли и скулптури е минимална. Но за сметка на това върху портите могат да се видят много разнообразни орнаменти – хора, растения, птици, приказни същества. Главният вход на катедралата е истинско произведение на романското изкуство, Исполинската порта с арка е украсена с пищни скулптурни орнаменти. Много впечатляващи са и страничните входове.
Тук могат да се видят множество произведения на изкуството от 14 и 15 век. Изключителен представител на средновековието е късноготическата катедра, изящен паметник, който заслужава внимание. Завършена от Антон Пилграм, който изобразява себе си в подножието на катедрата, като надничащ през прозорец човек.
Най – забележителните реликви в храма са парче от покривката на масата от Тайната Вечеря, Печерската икона на Богородица, черепите на светците Козма и Дамян. От средновековието още тук се погребват знатни люде, епископи и императори. В катедралата са съхранени и мощите на покровителя на влюбените Свети Валентин.
Смята се, че Бетовен открил, че е глух, когато видял да излитат птиците от покрива на катедралата, но не чул звука от камбаните.
Посещавайки тази интересна забележителност можете да влезете в катакомбите, да се качите пеш до върха на Южната кула и с асансьор до Северната. Входът е безплатен, заплащат се само туровете до подземието и кулите.
