Катедралата Санта Мария дел Фиоре- Флоренция
Пищна и цветуща сред зелените поля на Тоскана, Флоренция в централните си части завладява посетителя с величествената си ренесансова и средновековна архитектура.
Едно от най-посещаваните места в града си остава площада пред катедралата, където освен самата нея посетителят може да се наслади на осмоъгълната Баптистерия, изградена през X-XI век. в романски стил със своите забележителни входни врати, дело на изкусния ваятел Лоренцо Гибертини. Южната врата е истински шедьовър на ваятелското изкуство и дори самия Микеладжело, пленен от красотата й я нарича „Вратата на рая”.
Несъмнено обаче най-голямо впечатление прави катедралата Санта Мария дел Фиоре, която е една от най-големите катедрали в света. Първият камък е положен през далечната 1296г. от италианския кардинал Пиетро Валериано Дурагуер, носамит проект и същинското стройтелство започват през 1310г. като архитекта заел се с издигането на величествената катедрала е Арнолфо ди Камбио. Мащабния проект обхваща построяването на три широки кораба, които завършват под общ огромен купол с осмоъгълна форма. Средният кораб на катедралата е построен на мястото на разрушената стара катедрала „Санта Репара”. Ранната и неочаквана смърт на Камбио, строежът се замразява за над 20г.
Намерените през 1330г. тленни останки на Свет Зиновий Флорентийски дава нов стимул и тласък за продължаване строителството на храма, като строежа вече е под попечителството на гилдията на търговците на вълна и назначения от тях архитект Джото. Чумна епидемия покосява Флоренция и сред множеството жертви е и архитекта, който успява да направи едва първия ярус от кампанилата. Строежът е подновен през 1349г. като в този период се правят и най-мащабните работи по доизграждането на Джотовата кампанила, събарянето на останките на старата църква и построяването на кораба върху тях.. Величествения купол на катедралата е завършен едва в началото на XV век по проект на големия архитект Филипо Брунелски. Сегашната фасада на църквата е построена през 1887г. от архитекта Де Фабрис. Отвътре катедралата е оформена във флорентинско-готически стил, необикновено просторна, с ценни художествени творби от Лоренцо Гиберти, Донатело и Паоло Учело. Но едно от най-въздействащите творения си остава мраморната „Пиета” на Микеланжело.
По онова време художникът, който възражда живописта и я извежда по нови пътища, е Мазачо. Неговите стенописи в параклиса на катедралата Санта Мария дел Фиоре остават най-ценните творби от първата половина на XV век.
Богат с ценни археологически находки, златни предмети и обкови на книги е и музеят към катедралата.
Забележителен часовник се откроява в интериора на катедралата, работещ и до днес- часовникът на който стрелките се движат в обратна посока, създаден през 1443г.
Едно от най-посещаваните места в града си остава площада пред катедралата, където освен самата нея посетителят може да се наслади на осмоъгълната Баптистерия, изградена през X-XI век. в романски стил със своите забележителни входни врати, дело на изкусния ваятел Лоренцо Гибертини. Южната врата е истински шедьовър на ваятелското изкуство и дори самия Микеладжело, пленен от красотата й я нарича „Вратата на рая”.
Несъмнено обаче най-голямо впечатление прави катедралата Санта Мария дел Фиоре, която е една от най-големите катедрали в света. Първият камък е положен през далечната 1296г. от италианския кардинал Пиетро Валериано Дурагуер, носамит проект и същинското стройтелство започват през 1310г. като архитекта заел се с издигането на величествената катедрала е Арнолфо ди Камбио. Мащабния проект обхваща построяването на три широки кораба, които завършват под общ огромен купол с осмоъгълна форма. Средният кораб на катедралата е построен на мястото на разрушената стара катедрала „Санта Репара”. Ранната и неочаквана смърт на Камбио, строежът се замразява за над 20г.
Намерените през 1330г. тленни останки на Свет Зиновий Флорентийски дава нов стимул и тласък за продължаване строителството на храма, като строежа вече е под попечителството на гилдията на търговците на вълна и назначения от тях архитект Джото. Чумна епидемия покосява Флоренция и сред множеството жертви е и архитекта, който успява да направи едва първия ярус от кампанилата. Строежът е подновен през 1349г. като в този период се правят и най-мащабните работи по доизграждането на Джотовата кампанила, събарянето на останките на старата църква и построяването на кораба върху тях.. Величествения купол на катедралата е завършен едва в началото на XV век по проект на големия архитект Филипо Брунелски. Сегашната фасада на църквата е построена през 1887г. от архитекта Де Фабрис. Отвътре катедралата е оформена във флорентинско-готически стил, необикновено просторна, с ценни художествени творби от Лоренцо Гиберти, Донатело и Паоло Учело. Но едно от най-въздействащите творения си остава мраморната „Пиета” на Микеланжело.
По онова време художникът, който възражда живописта и я извежда по нови пътища, е Мазачо. Неговите стенописи в параклиса на катедралата Санта Мария дел Фиоре остават най-ценните творби от първата половина на XV век.
Богат с ценни археологически находки, златни предмети и обкови на книги е и музеят към катедралата.
Забележителен часовник се откроява в интериора на катедралата, работещ и до днес- часовникът на който стрелките се движат в обратна посока, създаден през 1443г.
Автор: Magdalena Zlateva
Описание
Пищна и цветуща сред зелените поля на Тоскана, Флоренция в централните си части завладява посетителя с величествената си ренесансова и средновековна архитектура.
Едно от най-посещаваните места в града си остава площада пред катедралата, където освен самата нея посетителят може да се наслади на осмоъгълната Баптистерия, изградена през X-XI век. в романски стил със своите забележителни входни врати, дело на изкусния ваятел Лоренцо Гибертини. Южната врата е истински шедьовър на ваятелското изкуство и дори самия Микеладжело, пленен от красотата й я нарича „Вратата на рая”.
Несъмнено обаче най-голямо впечатление прави катедралата Санта Мария дел Фиоре, която е една от най-големите катедрали в света. Първият камък е положен през далечната 1296г. от италианския кардинал Пиетро Валериано Дурагуер, носамит проект и същинското стройтелство започват през 1310г. като архитекта заел се с издигането на величествената катедрала е Арнолфо ди Камбио. Мащабния проект обхваща построяването на три широки кораба, които завършват под общ огромен купол с осмоъгълна форма. Средният кораб на катедралата е построен на мястото на разрушената стара катедрала „Санта Репара”. Ранната и неочаквана смърт на Камбио, строежът се замразява за над 20г.
Намерените през 1330г. тленни останки на Свет Зиновий Флорентийски дава нов стимул и тласък за продължаване строителството на храма, като строежа вече е под попечителството на гилдията на търговците на вълна и назначения от тях архитект Джото. Чумна епидемия покосява Флоренция и сред множеството жертви е и архитекта, който успява да направи едва първия ярус от кампанилата. Строежът е подновен през 1349г. като в този период се правят и най-мащабните работи по доизграждането на Джотовата кампанила, събарянето на останките на старата църква и построяването на кораба върху тях.. Величествения купол на катедралата е завършен едва в началото на XV век по проект на големия архитект Филипо Брунелски. Сегашната фасада на църквата е построена през 1887г. от архитекта Де Фабрис. Отвътре катедралата е оформена във флорентинско-готически стил, необикновено просторна, с ценни художествени творби от Лоренцо Гиберти, Донатело и Паоло Учело. Но едно от най-въздействащите творения си остава мраморната „Пиета” на Микеланжело.
По онова време художникът, който възражда живописта и я извежда по нови пътища, е Мазачо. Неговите стенописи в параклиса на катедралата Санта Мария дел Фиоре остават най-ценните творби от първата половина на XV век.
Богат с ценни археологически находки, златни предмети и обкови на книги е и музеят към катедралата.
Забележителен часовник се откроява в интериора на катедралата, работещ и до днес- часовникът на който стрелките се движат в обратна посока, създаден през 1443г.
Едно от най-посещаваните места в града си остава площада пред катедралата, където освен самата нея посетителят може да се наслади на осмоъгълната Баптистерия, изградена през X-XI век. в романски стил със своите забележителни входни врати, дело на изкусния ваятел Лоренцо Гибертини. Южната врата е истински шедьовър на ваятелското изкуство и дори самия Микеладжело, пленен от красотата й я нарича „Вратата на рая”.
Несъмнено обаче най-голямо впечатление прави катедралата Санта Мария дел Фиоре, която е една от най-големите катедрали в света. Първият камък е положен през далечната 1296г. от италианския кардинал Пиетро Валериано Дурагуер, носамит проект и същинското стройтелство започват през 1310г. като архитекта заел се с издигането на величествената катедрала е Арнолфо ди Камбио. Мащабния проект обхваща построяването на три широки кораба, които завършват под общ огромен купол с осмоъгълна форма. Средният кораб на катедралата е построен на мястото на разрушената стара катедрала „Санта Репара”. Ранната и неочаквана смърт на Камбио, строежът се замразява за над 20г.
Намерените през 1330г. тленни останки на Свет Зиновий Флорентийски дава нов стимул и тласък за продължаване строителството на храма, като строежа вече е под попечителството на гилдията на търговците на вълна и назначения от тях архитект Джото. Чумна епидемия покосява Флоренция и сред множеството жертви е и архитекта, който успява да направи едва първия ярус от кампанилата. Строежът е подновен през 1349г. като в този период се правят и най-мащабните работи по доизграждането на Джотовата кампанила, събарянето на останките на старата църква и построяването на кораба върху тях.. Величествения купол на катедралата е завършен едва в началото на XV век по проект на големия архитект Филипо Брунелски. Сегашната фасада на църквата е построена през 1887г. от архитекта Де Фабрис. Отвътре катедралата е оформена във флорентинско-готически стил, необикновено просторна, с ценни художествени творби от Лоренцо Гиберти, Донатело и Паоло Учело. Но едно от най-въздействащите творения си остава мраморната „Пиета” на Микеланжело.
По онова време художникът, който възражда живописта и я извежда по нови пътища, е Мазачо. Неговите стенописи в параклиса на катедралата Санта Мария дел Фиоре остават най-ценните творби от първата половина на XV век.
Богат с ценни археологически находки, златни предмети и обкови на книги е и музеят към катедралата.
Забележителен часовник се откроява в интериора на катедралата, работещ и до днес- часовникът на който стрелките се движат в обратна посока, създаден през 1443г.
