Къща-музей Захари Стоянов Русе
бл. Придунавски 12, Русе
Къщата-музея на Захари Стоянов е открита през 1978 година и е в чест на честването 100 години от Освобождението от турско робство. Животът на Захари Стоянов е силно обвързан с Обретенови. Писателят съзрява духовно в Русе и има силно приятелство с Никола Обретенов. Тези събития се оказват определящи за бъдещето на Захари Стоянов. Революционерът приема града за второ родно място и след Освобождението се връща в града и създава свой дом. През 1882 година Стоянов се жени за Анастасия, най-малката дъщеря на баба Тонка. През 1883 година създава книга, която е посветена на Апостола Васил Левски и изпълнена с преклонение и любов към великото му дело. Година след това издава най-известната си творба „Записки по българското въстание“, а по-късно и „Четите в България“, която проследява живота на Любен Каравелов.
Захари Стоянов е един от основните дейци, които подготвят народа на Източна Румелия за Съединението на България на 6.09.1885 година. След като Съединението е факт, поетът отново се връща в обичното Русе и се кандидатира за народен представител. По-късно дори става председател Народното събрание. Умира едва на 39 години в Париж, а останките му донесени в Русе и са положени в специална гробница. По-късно са преместени и положени в Пантеона на възрожденците.
В къщата-музей на поета в Русе има зала, посветена на семейство Обретенови, заради огромното влияние, което оказват върху поета. Има експозиция за участието на семейството в революционната дейност в страната. По предложение на Ангел Кънчев комитетът е направен в дома на Баба Тонка. Оглавен е от Никола Обретенов, а другите участници са Ганчо Карамаджаров, Ради Иванов, Георги Икономов, Тома Кърджиев и Иларион Драгостинов. След залавянето на Апостола и обесването му, комитетът в Русе придобива голяма важност и значение. Организираното въстание през септември 1875 има много силно отражение в Русе и семейство Обретенови взимат много активно, а знамето е направено от Петрана Обретенова. По време на Априлското въстание загива Георги Обретенов, а Никола е изпратен на заточение като участник в Ботевата чета.
В къщата –музей има и зала, посветена на българските революционери в борбите за свободна България. Там се представени Стефан Караджа, Филип Тотю, Панайот Хитов и Хаджи Димитър. Има много техни предмети. А в четата, която предвождат Хаджи Димитър и Стефан Карджа, участват двама от синовете на Тонка Обретенова. Стефан Караджа е заловен и обесен в Русе на мястото на днешните хали. Представена е сабя, която е принадлежала на Стефан Караджа.
Автор: Нина Петрова
Работно време: Вторник - Събота: 09:00-12:00,12:30-17:30ч
Телефони: 082 825 002
Адрес: бл. Придунавски 12, Русе
Описание
Къщата-музея на Захари Стоянов е открита през 1978 година и е в чест на честването 100 години от Освобождението от турско робство. Животът на Захари Стоянов е силно обвързан с Обретенови. Писателят съзрява духовно в Русе и има силно приятелство с Никола Обретенов. Тези събития се оказват определящи за бъдещето на Захари Стоянов. Революционерът приема града за второ родно място и след Освобождението се връща в града и създава свой дом. През 1882 година Стоянов се жени за Анастасия, най-малката дъщеря на баба Тонка. През 1883 година създава книга, която е посветена на Апостола Васил Левски и изпълнена с преклонение и любов към великото му дело. Година след това издава най-известната си творба „Записки по българското въстание“, а по-късно и „Четите в България“, която проследява живота на Любен Каравелов.
Захари Стоянов е един от основните дейци, които подготвят народа на Източна Румелия за Съединението на България на 6.09.1885 година. След като Съединението е факт, поетът отново се връща в обичното Русе и се кандидатира за народен представител. По-късно дори става председател Народното събрание. Умира едва на 39 години в Париж, а останките му донесени в Русе и са положени в специална гробница. По-късно са преместени и положени в Пантеона на възрожденците.
В къщата-музей на поета в Русе има зала, посветена на семейство Обретенови, заради огромното влияние, което оказват върху поета. Има експозиция за участието на семейството в революционната дейност в страната. По предложение на Ангел Кънчев комитетът е направен в дома на Баба Тонка. Оглавен е от Никола Обретенов, а другите участници са Ганчо Карамаджаров, Ради Иванов, Георги Икономов, Тома Кърджиев и Иларион Драгостинов. След залавянето на Апостола и обесването му, комитетът в Русе придобива голяма важност и значение. Организираното въстание през септември 1875 има много силно отражение в Русе и семейство Обретенови взимат много активно, а знамето е направено от Петрана Обретенова. По време на Априлското въстание загива Георги Обретенов, а Никола е изпратен на заточение като участник в Ботевата чета.
В къщата –музей има и зала, посветена на българските революционери в борбите за свободна България. Там се представени Стефан Караджа, Филип Тотю, Панайот Хитов и Хаджи Димитър. Има много техни предмети. А в четата, която предвождат Хаджи Димитър и Стефан Карджа, участват двама от синовете на Тонка Обретенова. Стефан Караджа е заловен и обесен в Русе на мястото на днешните хали. Представена е сабя, която е принадлежала на Стефан Караджа.
