Къща-музей Райна Княгиня
ул. „Оборише“, Панагюрище
Родният дом на Райна Княгиня е признат за паметник с национално значение. Сградата е представител на асиметричните домове. Върху една от гредите на голямата порта има годината на построяването и 1673 година. Първите и собственици са Тасо и Михо. В него през януари 1856 година е родена известната знаменоска на Априлското въстание- Райна Попгеоргиева Футекова или Райна Княгиня. През 1950 година домът е превърнат в музей и приема първите си посетители. Почти 30 години по-късно музеят е основно реставриран. На първия етаж е имало занаятчийска работилница, която днес е превърната в експозиция, посветена на живота на Райна Княгиня в периода на Априлското въстание. На втория етаж има Етнографска експозиция, която дава представа за обстановката в родния дом на великата българка. Една от най-ценните реликви е Главното знаме на панагюрските въстаници. Именно него Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 година за първото честване на Априлското въстание. В двора на къщата-музей има мраморен паметник на знаменоската, а под него се намират тленните и останки. През 1992 година наследниците на Райна Княгиня дават родния и дом като дарение на Община Панагюрище и той е превърнат в музей.
Вече повече от половин век над два милиона българи са минали през вратите на къщата-музей и са преклонили пред безсмъртното дело на Райна Княгиня. През 1876 година лично Георги Бенковски и възлага да направи Главното знаме на въстаниците от Панагюрище. На 22 април то е осветено и се вее на Хаджилуковата къща. През Руско-турската война то е изгорено в конака в Хасково. През 1901 година Райна Княгиня го пресъздава отново за честванията на Априлското въстание в София. Днес в родния и дом се пази нейна снимка с него и автограф. После то се пази от Павел Койчев до смъртта му. Било е сгънато в специална кутия, за да не се похаби. А на всеки празник той го изнасял на балкона, за да му се радва българският народ. По-късно знамето е преместено в Поборнико-опълченското дружество в Панагюрище и е пазено от неговия председател Иван Кузмов, който продължил традицията на своя предшественик. Изнасял го всяка година на 3 март и 3 май, когато се чества Освобождението на България и Априлското въстание. По-късно знамето е поставено в къщата-музей на Райна Княгиня и днес може да бъде видяно от посетителите
Автор: Алекс Димитров
Работно време: понеделник - 12:00 -17:00 часа, вторник- неделя - 9:30 - 17:00 часа
Телефони: 035 763 646
Адрес: ул. „Оборише“, Панагюрище
Описание
Родният дом на Райна Княгиня е признат за паметник с национално значение. Сградата е представител на асиметричните домове. Върху една от гредите на голямата порта има годината на построяването и 1673 година. Първите и собственици са Тасо и Михо. В него през януари 1856 година е родена известната знаменоска на Априлското въстание- Райна Попгеоргиева Футекова или Райна Княгиня. През 1950 година домът е превърнат в музей и приема първите си посетители. Почти 30 години по-късно музеят е основно реставриран. На първия етаж е имало занаятчийска работилница, която днес е превърната в експозиция, посветена на живота на Райна Княгиня в периода на Априлското въстание. На втория етаж има Етнографска експозиция, която дава представа за обстановката в родния дом на великата българка. Една от най-ценните реликви е Главното знаме на панагюрските въстаници. Именно него Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 година за първото честване на Априлското въстание. В двора на къщата-музей има мраморен паметник на знаменоската, а под него се намират тленните и останки. През 1992 година наследниците на Райна Княгиня дават родния и дом като дарение на Община Панагюрище и той е превърнат в музей.
Вече повече от половин век над два милиона българи са минали през вратите на къщата-музей и са преклонили пред безсмъртното дело на Райна Княгиня. През 1876 година лично Георги Бенковски и възлага да направи Главното знаме на въстаниците от Панагюрище. На 22 април то е осветено и се вее на Хаджилуковата къща. През Руско-турската война то е изгорено в конака в Хасково. През 1901 година Райна Княгиня го пресъздава отново за честванията на Априлското въстание в София. Днес в родния и дом се пази нейна снимка с него и автограф. После то се пази от Павел Койчев до смъртта му. Било е сгънато в специална кутия, за да не се похаби. А на всеки празник той го изнасял на балкона, за да му се радва българският народ. По-късно знамето е преместено в Поборнико-опълченското дружество в Панагюрище и е пазено от неговия председател Иван Кузмов, който продължил традицията на своя предшественик. Изнасял го всяка година на 3 март и 3 май, когато се чества Освобождението на България и Априлското въстание. По-късно знамето е поставено в къщата-музей на Райна Княгиня и днес може да бъде видяно от посетителите
