Къща-музей Иван Вазов София
ул. Иван Вазов 10, Център, София
В самия център на София, на ъгъла на „ Георги Сава Раковски“ и „Иван Вазов“, се намира прекрасната къща на великия български писател и поет Иван Вазов. Връщайки се вече в освободената България през 1889 година, Иван Вазов не разполага със собствена къща и решава с малкото средства, които в момента притежава да построи дом на парцел, наследен от чичо му. В тази къща той живее чак до смъртта си през 1921 година. Цели 25 години великият български писател създава едни от най-известните си произведения именно в тази къща. Тук са родени „Люлякът ми замириса“, „Хъшове“, „ Службогонци“, „ Ивайло“ и много много други.
Малко след смъртта на Иван Вазов Стоян Омарчевски, който тогава е министър на просвещението, предлага в Народното събрание последният дом на писателя да стане музей. Докладът е приет и през 1926 година къщата на Иван Вазов в центъра на София се превръща и в първия литературен музей в България.
В една от стаите е подредена изложба с част от подаръците и наградите, които писателят получава през годините. По стените на стълбите към втория етаж са подредени поздравителни адреси от Адриана Будевска, професор Иван Шишман, Ян Мърквичка и Елен Пелин, който е бил назначен за първи уредник. На втория етаж е запазен кабинетът на Иван Вазов, неговата работна маса, на която по цели нощи е писал своите велики творби. Запазени са и неговата библиотека и много лични вещи, които запазват духа на неговото време. Сякаш той е там и можем да го видим как твори. В спалнята на поета са изложени и негови дрехи, а на шкафчето до леглото винаги е имало малък тефтер и писалка, за да може да записва идеите, които идвали дори в съня му.
В гостната си поетът е посрещал приятели и колеги, с които са водили дълги разговори и са споделяли идеи и мисли. Чести посетите в дома му са били професор Иван Шишман и Константин Величков. В стаята на майката на Вазов и до днес може да се види невероятната икона „Успение Богородично“. В постройката към сградата е била кухнята, а на едни от столовете и днес има малка черна панделка. На него Иван Вазов е седял докато е обядвал в деня, когато е починал.
Автор: Nikol
Работно време: Понеделник - Събота 10:00 - 17:00 часа
Телефони: 02 988 1270
Адрес: ул. Иван Вазов 10, Център, София
Website: виж тук
Описание
В самия център на София, на ъгъла на „ Георги Сава Раковски“ и „Иван Вазов“, се намира прекрасната къща на великия български писател и поет Иван Вазов. Връщайки се вече в освободената България през 1889 година, Иван Вазов не разполага със собствена къща и решава с малкото средства, които в момента притежава да построи дом на парцел, наследен от чичо му. В тази къща той живее чак до смъртта си през 1921 година. Цели 25 години великият български писател създава едни от най-известните си произведения именно в тази къща. Тук са родени „Люлякът ми замириса“, „Хъшове“, „ Службогонци“, „ Ивайло“ и много много други.
Малко след смъртта на Иван Вазов Стоян Омарчевски, който тогава е министър на просвещението, предлага в Народното събрание последният дом на писателя да стане музей. Докладът е приет и през 1926 година къщата на Иван Вазов в центъра на София се превръща и в първия литературен музей в България.
В една от стаите е подредена изложба с част от подаръците и наградите, които писателят получава през годините. По стените на стълбите към втория етаж са подредени поздравителни адреси от Адриана Будевска, професор Иван Шишман, Ян Мърквичка и Елен Пелин, който е бил назначен за първи уредник. На втория етаж е запазен кабинетът на Иван Вазов, неговата работна маса, на която по цели нощи е писал своите велики творби. Запазени са и неговата библиотека и много лични вещи, които запазват духа на неговото време. Сякаш той е там и можем да го видим как твори. В спалнята на поета са изложени и негови дрехи, а на шкафчето до леглото винаги е имало малък тефтер и писалка, за да може да записва идеите, които идвали дори в съня му.
В гостната си поетът е посрещал приятели и колеги, с които са водили дълги разговори и са споделяли идеи и мисли. Чести посетите в дома му са били професор Иван Шишман и Константин Величков. В стаята на майката на Вазов и до днес може да се види невероятната икона „Успение Богородично“. В постройката към сградата е била кухнята, а на едни от столовете и днес има малка черна панделка. На него Иван Вазов е седял докато е обядвал в деня, когато е починал.
