Къпиновски манастир Свети Николай Чудотворец
Къпиновският манастир се намира на красивата река Веселина само на 15-на километра от старата българска столица Велико Търново. Близо до него се намира Плаковския манастир и често ги наричат манастирите близнаци.
Къпиновският манастир е един от най-ранните манастири у нас. Създаден е през 1272 година по време на управлението на цар Константин Асен – Тих. Върху апсидата на храма и до днес се вижда надпис, на който пише, че в същата година е направен и храм „Света Троица“ и мястото е било важен религиозен център. Когато Търново пада под турска власт, светата обител е опожарена до основи и чак през 17 век селяните успяват да получат разрешение да го възстановят.
По време на робството Къпиновският манастир е нападан и унищожаван няколко пъти, за последно през 1789 година и е възобновен през 1835 година. От тогава е и храмът „Свети Николай“, а през 1856 година с дарения на братята Теодосий и Кесарий Хорозови от град Елена са направени жилищните постройки.
По време на Възраждането у нас светата обител се превръща в едно от големите революционни огнища. През 1794 година за малко е игумен Софроний Врачански и тогава прави преписа си на „История славянобългарска“. Имало е и килийно училище.
Манастирът участва активно в подготовката за Априлското въстание. През Руско-турската освободителна война наблизо има голяма битка и загиналите руски войници са погребани тук.
Днес Къпиновският манастир е действащ и е комплекс от храм, два по-малки параклиса и няколко сгради. Църквата „Свети Николай“ е построена през 17 век, а през 1835 е обновена в сегашния си вид. Тя е еднокорабна, безкуполна сграда с една апсида и обширен наос. През 1845 година църквата е изрисувана и най-красива е композицията на „Страшния съд“ и е дело на Иван Попович. Най-ранен е „Къпиновски паметник“ от 1700 година, който днес се пази в Националния археологически музей в София. В „Свети Николай“ има много икони 18 и 19 век. На иконостаса има две икони „Свети Димитър на кон“ и „Свети Илия“, а в предверието са „Въведение Богородично“, „Христос с апостолите“ и „Света Богородица с пророците“, които са уникални и изключително красиви. Дверите на иконостаса са целите в красива дърворезба на тревненски дърворезбари, а владишкият трон е от 18 век.
Жилищните сгради в манастира също са от 18 век и на втория етаж на една от тях е параклисът „Въведение Богородично“ от 1864 година. Средствата за стенописите са от братя Хорозови, които са дарили парите за сградите. На западната стена се намира портретът на ктиторите с модел на сградата. Вторият параклис е в източната част на манастира. В двора на манастира има кладенец с лековита вода, наречен аязмо.
Описание
Къпиновският манастир се намира на красивата река Веселина само на 15-на километра от старата българска столица Велико Търново. Близо до него се намира Плаковския манастир и често ги наричат манастирите близнаци.
Къпиновският манастир е един от най-ранните манастири у нас. Създаден е през 1272 година по време на управлението на цар Константин Асен – Тих. Върху апсидата на храма и до днес се вижда надпис, на който пише, че в същата година е направен и храм „Света Троица“ и мястото е било важен религиозен център. Когато Търново пада под турска власт, светата обител е опожарена до основи и чак през 17 век селяните успяват да получат разрешение да го възстановят.
По време на робството Къпиновският манастир е нападан и унищожаван няколко пъти, за последно през 1789 година и е възобновен през 1835 година. От тогава е и храмът „Свети Николай“, а през 1856 година с дарения на братята Теодосий и Кесарий Хорозови от град Елена са направени жилищните постройки.
По време на Възраждането у нас светата обител се превръща в едно от големите революционни огнища. През 1794 година за малко е игумен Софроний Врачански и тогава прави преписа си на „История славянобългарска“. Имало е и килийно училище.
Манастирът участва активно в подготовката за Априлското въстание. През Руско-турската освободителна война наблизо има голяма битка и загиналите руски войници са погребани тук.
Днес Къпиновският манастир е действащ и е комплекс от храм, два по-малки параклиса и няколко сгради. Църквата „Свети Николай“ е построена през 17 век, а през 1835 е обновена в сегашния си вид. Тя е еднокорабна, безкуполна сграда с една апсида и обширен наос. През 1845 година църквата е изрисувана и най-красива е композицията на „Страшния съд“ и е дело на Иван Попович. Най-ранен е „Къпиновски паметник“ от 1700 година, който днес се пази в Националния археологически музей в София. В „Свети Николай“ има много икони 18 и 19 век. На иконостаса има две икони „Свети Димитър на кон“ и „Свети Илия“, а в предверието са „Въведение Богородично“, „Христос с апостолите“ и „Света Богородица с пророците“, които са уникални и изключително красиви. Дверите на иконостаса са целите в красива дърворезба на тревненски дърворезбари, а владишкият трон е от 18 век.
Жилищните сгради в манастира също са от 18 век и на втория етаж на една от тях е параклисът „Въведение Богородично“ от 1864 година. Средствата за стенописите са от братя Хорозови, които са дарили парите за сградите. На западната стена се намира портретът на ктиторите с модел на сградата. Вторият параклис е в източната част на манастира. В двора на манастира има кладенец с лековита вода, наречен аязмо.
