КАМП НОУ - БАРСЕЛОНА
13.03.2009 Най- после съдбата ми се усмихна и аз си намерих съмишленик, който да дойде с мен до стадиона...и това ако не е щастие....Трябваше да съм търпелива и ето, оставаше ми само една нощ до момента в който щях да реализирам част от мечтата и обещанието си да те заведа на мач в Барселона, а къде можеше да бъде това ако не на Камп Ноу.......Обекта беше старателно маркиран на картата и онзи страшен подземен звяр метрото щеше да ме отведе до това чудо на чудесата и то само след няколко часа.......Спах добре вечерта, потънах в обятията на съня с усмивка и с усещането , че на следващия ден ще видя нещо невероятно...... Когато се събудих времето беше прекрасно.....слънцето ми се усмихваше и аз на него....Скочих в дънките , облякох синя блуза, която се оказа много странен подсъзнателен избор, но по- късно ще ти кажа защо......Вече излизах от метрото с ескалатора и морсия вятър сякаш ме галеше и прегръщаше....Нямаше как да се почувствам по -благословена с това прекрасно , предразполагащо време....Попитах къде е стадиона с неголемите си познания по испански, но се разбрахме много лесно с една отзивчива испанка която ме упъти с усмивка ....отвърнах й със същото и продължих........Бързах , сякаш нещо ме подтикваше, очаквах да видя гиганта.....но нали знаеш , че когато си до нещо огромно, всъщност не го виждаш и когато попитах таксиметровия шофьор , той се ухили доволно посочвайки част от сивата , металическа плът зад гърба ми и каза : -Aqui / тук/.........Обърнах се и не можех да различа никаква форма защото бях прекалено близо, само знаех , че зад стените на това нещо се крие едно ново и приятно усещане за мен.....нали всъщност имах в сърцето си съкровен трепет с който бях въоръжена и който щеше да ми позволи да ти подаря този невероятен ден в Камп Ноу през моите очи........Намерих централния вход и пред мен се разкри величието на нещо невероятно.......Спортния комплекс беше в сиво и синьо отвън.....вече имах нагласата си че ще видя невиждано по мащабите си съоръжение, но реалността надмина всичко.......Вдигнах поглед и ми се зави свят......не можех да повярвам , че се намирам зад входната врата , вътре във втория по големина стадион в света......Беше някакво огромно място, а погледа ми виждаше в далечината бар-ресторант с тераса от двете страни на които един срещу друг се гладаха търговски комплекс и огромни светлинни табла.......В него момент ми се стори , че виждам най -големите букви изписвани някога....FC BARCELONA......Усещането за мащабност извика в съзнанието ми спомена за летище Малпенса в Милано ........грандиозна сила, която заявява категоричност и претенция за непобедимост в света......Търговския комплекс и входа на спортната част на стадиона са свързани с огромен остъклен мост.......в централната фасадна част на стадиона е музея, който сякаш е вътре в туловището му по цялата дължина........и до него се стига само по този начин По дължината на целия мост в стъклени кутии са изложени фланелките и спортните обувки на футболистите от 1899г. до 1999 г. .....когато прекрачиш прага на музея изведнъж става тъмно, все едно си в театър и само в различни ъгли има восъчни статуи на футболисти които пресъздават различни ситуации от историята на клуба.......Огромни видеостени излъчват част от мачовете....стъклени витрини сякаш са побрали всичките трофеи които съществуват на света .....фотоси и предмети от миналото чието начало е далечната 1899г. ......Там е и златната топка на Стоичков........Всъщност в тоя музей са използвани всички познати ефекти на звука и светлината.......а усещането за нереалистичност завършва сякаш с холограмното изображение на стадиона........можеш да се снимаш с оригиналната европейска купа на специално място с повишена сигурност ...... От музея излязох направо на централната ложа и в този момент И ДЪХА МИ И ВРЕМЕТО СПРЯХА........ 80 000 места .....зашеметяващо......усещането е много странно .....все едно си в пергръдките на Камп Ноу , който ти казва без думи .......,,ДА , ТОВА СЪМ АЗ......КАК СЕ ЧУВСТВАШ КОГАТО МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ,,.......с усмивка забелязах , че синьото на седалките е същия цвят синьо като на блузата ми....все едно съм се сляла с това място....толкова исках да бъда там.....когато избирах какво да облека не знаех тая подробност с цвета на седалките......и резултата ме забавляваше.......бях като птичка кацнала за малко в сърцето на футболния свят, което беше обгърнало в обятията си славата и любовта на едни велики мъже, които играеха футбол , заради самата игра.....това се усеща изключително силно....... В стадиона има търговски комплекс пълен със всякакви стоки за които се сещаш и всяка от тях е с цветовете на Барса....... фланелката на Леонел Меси е с цена 80 евро и отделно от това се плаща за името на избрания футболист и за номера му........Комплекса е на няколко нива под земята, невъзможно е да опиша всичко , което се продава вътре, но ще спомена това което обединява всички стоки.....всяка една от тях е с цветовете и емблемата на ФК БАРСЕЛОНА......Всеки от посетителите искаше да отнесе със себе си късче от това невероятно преживяване в сърцето на Камп Ноу.....хората ми бяха много по интересни от стоките......държаха в ръцете си всевъзможни сувенири....мислех си ....те не знаят ли , че и най- блестящата вещ не може да пресъздаде усещането.....аз нямах желание да си купя нещо, нали всъщност живеех в Барселона......а това което щеше да ме направи истински щастлива е да доведа хората които обичам на самото място за да видят всичко с очите си и да го усетят.....това щеше да е безценно......знаех , че ще сбъдна и тази мечта в бъдещето ...... някой ден......убедена бях, защото за да се реализират мечтите трябва да се работи .................а аз правех точно това.
Автор: Ели
Описание
13.03.2009 Най- после съдбата ми се усмихна и аз си намерих съмишленик, който да дойде с мен до стадиона...и това ако не е щастие....Трябваше да съм търпелива и ето, оставаше ми само една нощ до момента в който щях да реализирам част от мечтата и обещанието си да те заведа на мач в Барселона, а къде можеше да бъде това ако не на Камп Ноу.......Обекта беше старателно маркиран на картата и онзи страшен подземен звяр метрото щеше да ме отведе до това чудо на чудесата и то само след няколко часа.......Спах добре вечерта, потънах в обятията на съня с усмивка и с усещането , че на следващия ден ще видя нещо невероятно...... Когато се събудих времето беше прекрасно.....слънцето ми се усмихваше и аз на него....Скочих в дънките , облякох синя блуза, която се оказа много странен подсъзнателен избор, но по- късно ще ти кажа защо......Вече излизах от метрото с ескалатора и морсия вятър сякаш ме галеше и прегръщаше....Нямаше как да се почувствам по -благословена с това прекрасно , предразполагащо време....Попитах къде е стадиона с неголемите си познания по испански, но се разбрахме много лесно с една отзивчива испанка която ме упъти с усмивка ....отвърнах й със същото и продължих........Бързах , сякаш нещо ме подтикваше, очаквах да видя гиганта.....но нали знаеш , че когато си до нещо огромно, всъщност не го виждаш и когато попитах таксиметровия шофьор , той се ухили доволно посочвайки част от сивата , металическа плът зад гърба ми и каза : -Aqui / тук/.........Обърнах се и не можех да различа никаква форма защото бях прекалено близо, само знаех , че зад стените на това нещо се крие едно ново и приятно усещане за мен.....нали всъщност имах в сърцето си съкровен трепет с който бях въоръжена и който щеше да ми позволи да ти подаря този невероятен ден в Камп Ноу през моите очи........Намерих централния вход и пред мен се разкри величието на нещо невероятно.......Спортния комплекс беше в сиво и синьо отвън.....вече имах нагласата си че ще видя невиждано по мащабите си съоръжение, но реалността надмина всичко.......Вдигнах поглед и ми се зави свят......не можех да повярвам , че се намирам зад входната врата , вътре във втория по големина стадион в света......Беше някакво огромно място, а погледа ми виждаше в далечината бар-ресторант с тераса от двете страни на които един срещу друг се гладаха търговски комплекс и огромни светлинни табла.......В него момент ми се стори , че виждам най -големите букви изписвани някога....FC BARCELONA......Усещането за мащабност извика в съзнанието ми спомена за летище Малпенса в Милано ........грандиозна сила, която заявява категоричност и претенция за непобедимост в света......Търговския комплекс и входа на спортната част на стадиона са свързани с огромен остъклен мост.......в централната фасадна част на стадиона е музея, който сякаш е вътре в туловището му по цялата дължина........и до него се стига само по този начин По дължината на целия мост в стъклени кутии са изложени фланелките и спортните обувки на футболистите от 1899г. до 1999 г. .....когато прекрачиш прага на музея изведнъж става тъмно, все едно си в театър и само в различни ъгли има восъчни статуи на футболисти които пресъздават различни ситуации от историята на клуба.......Огромни видеостени излъчват част от мачовете....стъклени витрини сякаш са побрали всичките трофеи които съществуват на света .....фотоси и предмети от миналото чието начало е далечната 1899г. ......Там е и златната топка на Стоичков........Всъщност в тоя музей са използвани всички познати ефекти на звука и светлината.......а усещането за нереалистичност завършва сякаш с холограмното изображение на стадиона........можеш да се снимаш с оригиналната европейска купа на специално място с повишена сигурност ...... От музея излязох направо на централната ложа и в този момент И ДЪХА МИ И ВРЕМЕТО СПРЯХА........ 80 000 места .....зашеметяващо......усещането е много странно .....все едно си в пергръдките на Камп Ноу , който ти казва без думи .......,,ДА , ТОВА СЪМ АЗ......КАК СЕ ЧУВСТВАШ КОГАТО МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ,,.......с усмивка забелязах , че синьото на седалките е същия цвят синьо като на блузата ми....все едно съм се сляла с това място....толкова исках да бъда там.....когато избирах какво да облека не знаех тая подробност с цвета на седалките......и резултата ме забавляваше.......бях като птичка кацнала за малко в сърцето на футболния свят, което беше обгърнало в обятията си славата и любовта на едни велики мъже, които играеха футбол , заради самата игра.....това се усеща изключително силно....... В стадиона има търговски комплекс пълен със всякакви стоки за които се сещаш и всяка от тях е с цветовете на Барса....... фланелката на Леонел Меси е с цена 80 евро и отделно от това се плаща за името на избрания футболист и за номера му........Комплекса е на няколко нива под земята, невъзможно е да опиша всичко , което се продава вътре, но ще спомена това което обединява всички стоки.....всяка една от тях е с цветовете и емблемата на ФК БАРСЕЛОНА......Всеки от посетителите искаше да отнесе със себе си късче от това невероятно преживяване в сърцето на Камп Ноу.....хората ми бяха много по интересни от стоките......държаха в ръцете си всевъзможни сувенири....мислех си ....те не знаят ли , че и най- блестящата вещ не може да пресъздаде усещането.....аз нямах желание да си купя нещо, нали всъщност живеех в Барселона......а това което щеше да ме направи истински щастлива е да доведа хората които обичам на самото място за да видят всичко с очите си и да го усетят.....това щеше да е безценно......знаех , че ще сбъдна и тази мечта в бъдещето ...... някой ден......убедена бях, защото за да се реализират мечтите трябва да се работи .................а аз правех точно това.
