Христовски водопад Руховци
Христовският водопад се намира по течението на река Мийковска в Еленския балкан. През 1974 година той и прилежащата му околна територия са обявени за защитен природен обект. Водопадът е на 400 метра надморска височина в околностите на махала Христовци, до село Руховци. На махалата е кръстен и самият водопад.
До природната забележителност може да се стигне по специално обособена екопътека. По нея са направени и множество кътчета за почивка. Освен за отдих те дават шанс и да се насладите на свежия планински въздух и красивата природа. Прехода до водопада трае не повече от 15 – 20 минути.
Падът на водопада е около 9 метра, като цялата му каскада е доста широка и пълноводна. Падащата отвисоко вода се разбива директно в скалистото корито на реката. Най – подходящото време да го посетите e през пролетта, когато е подхранван от снеготопенето и дъждовете. През лятото, когато реката е по – непълноводна мястото е идеално за разхлаждащо къпане и слънчеви бани. Има и обособени места за барбекю. Наоколо има много стръмни отвесни скали, които привличат екстремните любители на скалното катерене.
По пътека може да се стигне и до горната част на водопада, откъдето се открива живописна гледка. В местността около водопада има много просторни поляни, които дават възможност за лагеруване или за пикник сред природата.
Красивите гледки в района без съмнение ще зарадват окото на всеки турист. Флората по тези места е изключително разнообразна. Много от дърветата са столетници. В близост до град Елена расте и големия хилядолетен дъб “Слона”. Той е представител на едни от най – старите широколистни видове в Европа.
Друга забележителност наблизо, която си струва да посетите е скалното образувание “Марков камък”. Според легендата, която местните разказват, докато бродел по тези земи Крали Марко се натъкнал на този къс скала. Тя препречвала пътя му и той се опитал да я премести, но не успял и се наложило да го търкулне. Големият камък се засилил през доловете и когато Крали Марко го застигнал се опитал да го подпре с по – малки. Тогава юнакът си ударил пръста и потекла кръв. И до днес можело да се види къде е текла кралимарковата кръв.
Автор: Ана Мария
Описание
Христовският водопад се намира по течението на река Мийковска в Еленския балкан. През 1974 година той и прилежащата му околна територия са обявени за защитен природен обект. Водопадът е на 400 метра надморска височина в околностите на махала Христовци, до село Руховци. На махалата е кръстен и самият водопад.
До природната забележителност може да се стигне по специално обособена екопътека. По нея са направени и множество кътчета за почивка. Освен за отдих те дават шанс и да се насладите на свежия планински въздух и красивата природа. Прехода до водопада трае не повече от 15 – 20 минути.
Падът на водопада е около 9 метра, като цялата му каскада е доста широка и пълноводна. Падащата отвисоко вода се разбива директно в скалистото корито на реката. Най – подходящото време да го посетите e през пролетта, когато е подхранван от снеготопенето и дъждовете. През лятото, когато реката е по – непълноводна мястото е идеално за разхлаждащо къпане и слънчеви бани. Има и обособени места за барбекю. Наоколо има много стръмни отвесни скали, които привличат екстремните любители на скалното катерене.
По пътека може да се стигне и до горната част на водопада, откъдето се открива живописна гледка. В местността около водопада има много просторни поляни, които дават възможност за лагеруване или за пикник сред природата.
Красивите гледки в района без съмнение ще зарадват окото на всеки турист. Флората по тези места е изключително разнообразна. Много от дърветата са столетници. В близост до град Елена расте и големия хилядолетен дъб “Слона”. Той е представител на едни от най – старите широколистни видове в Европа.
Друга забележителност наблизо, която си струва да посетите е скалното образувание “Марков камък”. Според легендата, която местните разказват, докато бродел по тези земи Крали Марко се натъкнал на този къс скала. Тя препречвала пътя му и той се опитал да я премести, но не успял и се наложило да го търкулне. Големият камък се засилил през доловете и когато Крали Марко го застигнал се опитал да го подпре с по – малки. Тогава юнакът си ударил пръста и потекла кръв. И до днес можело да се види къде е текла кралимарковата кръв.
