Храм Света Богородица
Храмът “Света Богородица” се намира в центъра на Калофер, съвсем близо до паметника на големия български поет и революционер Христо Ботев. Църквата е създадена във вида, който притежава и днес, през 1848 година. В основите е имало друг по-стар храм, за който няма сведения. В изграждането и участват майстори от Брацигово. По време на съществуването и е направен метох към нея- Малък метох. Според местните хора в храма „Света Богородица” са пребивавал монаси от Хилендарския манастир, които се грижат за вярата на будното местно население в един много труден период за страната.
Към Света Богородица е построена нова сграда и в нея се премества Хилендарският метох. Сградата е предназначена за училище и е създадена през 1839 година по инициативата на Васил Априлов, а средствата идват от търговци от Одеса.
Малкият метох е девически и представлява малка сграда, която е към църквата „Света Богородица”. След Освобождението от нея не остава следа и дори днес не се знае с точност къде е била. Някога Малкият метох е бил обитаван от седем монахини.
Според историците църквата „Сета Богородица” заедно с двата метоха- Малък и Хилендарски, изпълнявала основна роля за духовното просвещение на хората в Калофер по време на периода на Възраждане в България. За съжаление, днес не са запазени почти никакви сведения и материални доказателства за двете просветни огнища на храма. За дейността им днес напомня само една паметна плоча.
„Света Богородица” е единствената църква в града, която упражнява своята дейност без прекъсване още от създаването си до днес. През 1964 е обявена за паметник на културата с национално и местно значение.
Самата църква е едноапсидна, трикорабна псевдобазилика и притежава открит притвор. В южната част има камбанария. Има два входа, единият е с портик. Централният кораб е разделен от страничните с красиви колонади. Сградата е направена от масивни каменни блокове, а за спойката им е използван хоросан. Красивите икони от иконостаса са направени от братята Кузман и Христо Макриеви и Нестор Траянов. Те са от Дебърската художествена школа и са от известния род Фръчковци от село Галичник, което днес се намира в съседна Македония. Стенописите в храма са от по-късен етап и са дело на местния художник Кирил Кънчев.
На север от „Света Богородица” има аязмо със светена вода, а над него има постройка с колони. Там има и паметна плоча, която показва къде се е намирало старото мъжко класно училище, което по-късно става женско.
Автор: Таня Георгиева
Описание
Храмът “Света Богородица” се намира в центъра на Калофер, съвсем близо до паметника на големия български поет и революционер Христо Ботев. Църквата е създадена във вида, който притежава и днес, през 1848 година. В основите е имало друг по-стар храм, за който няма сведения. В изграждането и участват майстори от Брацигово. По време на съществуването и е направен метох към нея- Малък метох. Според местните хора в храма „Света Богородица” са пребивавал монаси от Хилендарския манастир, които се грижат за вярата на будното местно население в един много труден период за страната.
Към Света Богородица е построена нова сграда и в нея се премества Хилендарският метох. Сградата е предназначена за училище и е създадена през 1839 година по инициативата на Васил Априлов, а средствата идват от търговци от Одеса.
Малкият метох е девически и представлява малка сграда, която е към църквата „Света Богородица”. След Освобождението от нея не остава следа и дори днес не се знае с точност къде е била. Някога Малкият метох е бил обитаван от седем монахини.
Според историците църквата „Сета Богородица” заедно с двата метоха- Малък и Хилендарски, изпълнявала основна роля за духовното просвещение на хората в Калофер по време на периода на Възраждане в България. За съжаление, днес не са запазени почти никакви сведения и материални доказателства за двете просветни огнища на храма. За дейността им днес напомня само една паметна плоча.
„Света Богородица” е единствената църква в града, която упражнява своята дейност без прекъсване още от създаването си до днес. През 1964 е обявена за паметник на културата с национално и местно значение.
Самата църква е едноапсидна, трикорабна псевдобазилика и притежава открит притвор. В южната част има камбанария. Има два входа, единият е с портик. Централният кораб е разделен от страничните с красиви колонади. Сградата е направена от масивни каменни блокове, а за спойката им е използван хоросан. Красивите икони от иконостаса са направени от братята Кузман и Христо Макриеви и Нестор Траянов. Те са от Дебърската художествена школа и са от известния род Фръчковци от село Галичник, което днес се намира в съседна Македония. Стенописите в храма са от по-късен етап и са дело на местния художник Кирил Кънчев.
На север от „Света Богородица” има аязмо със светена вода, а над него има постройка с колони. Там има и паметна плоча, която показва къде се е намирало старото мъжко класно училище, което по-късно става женско.
