Дворец Евксиноград
Дворецът Евксиноград – обвит в красотата и мистерията на миналото ни той е един далечен свят за голяма част от българите. Малко са тези, които са се докоснали до времето затихнало зад дебелите му стени и тайните пропили се в тази земя.
Архитектурата на пищния дворец, който сякаш току що е излязъл от някоя картичка чудесно се хармонизира със заобикалящата го среда и тази феерия от цветове, която е навсякъде около него. Издигащ се на високо плато над самия морски бряг той изглежда безкрайно величествен и внушителен.
Евксиноград е най-голямата туристическа атракция в района на курорта Св. Константин и Елена. Той е построен като лятна резиденция за българския княз Александър Първи Батемберг, а земите върху които се простира са подарени на владетеля през 1882 година от гръцката епископия във Варна.
Още преди да започне изграждането на резиденцията съвсем наблизо се намирал не много голям манастир, наречен „Св. Димитър”, който по-късно князът преустроил в друга по-малка резиденция под името „Тунела”.
Отначало палатът носел наименованието Сандрово, но впоследствие през 1893 година му е дарено днешното прозвище от княгиня Мария Луиза Бурбон – Пармска. С осъществяването на плана на сградата на двореца се заел прочутия австрийски архитект Виктор Румпелмайер. Той решил на външен вид да бъде във френски шато – стил „Луи 18”.
В проекта дейно участие взел и Фердинанд със своите интересни и смели идеи. Зданието обаче било завършено от швейцареца Херман Майер, който бил особено талантлив и находчив. След като бил напълно готов, модерният дворец излъчвал грация и съвършенство и се смята за един от най-великолепните шедьоври на архитектурната мисъл в страната ни.
Той се състои от общо три етажа. На първия са разположени музикална и приемните зали, на втория се намират покоите на управленческото семейство, а на последния етаж спалните на обслужващия персонал. Отвътре всички стаи са обзаведени с прекрасни мебели, със завиден усет към стилното и елегантното и внимание и към най-малките детайли, а стените са украсени с удивителни картини и изящни декорации.
През 1891 година е изградена и голяма изба на две нива под земята. Резиденцията заема площ от впечатляващите 800 дкар. 550 дкар от тях обаче са заети от прекрасен и живописен парк. Той е дело на френския дендролог Едуард Андре, като по-късно неговата работа е поета от други негови сънародници специалисти.
Посети са множество дръвчета и различни видове растения, изградени са пейки и алеи, неравните места са обезопасени, по песъчливите и каменисти склонове са положени огромни количества плодородна почва, донесена от бреговете на река Камчия. Паркът се превръща в уникално място за отдих и почивка и в най-голямото и безценно богатство на двореца.
Описание
Дворецът Евксиноград – обвит в красотата и мистерията на миналото ни той е един далечен свят за голяма част от българите. Малко са тези, които са се докоснали до времето затихнало зад дебелите му стени и тайните пропили се в тази земя.
Архитектурата на пищния дворец, който сякаш току що е излязъл от някоя картичка чудесно се хармонизира със заобикалящата го среда и тази феерия от цветове, която е навсякъде около него. Издигащ се на високо плато над самия морски бряг той изглежда безкрайно величествен и внушителен.
Евксиноград е най-голямата туристическа атракция в района на курорта Св. Константин и Елена. Той е построен като лятна резиденция за българския княз Александър Първи Батемберг, а земите върху които се простира са подарени на владетеля през 1882 година от гръцката епископия във Варна.
Още преди да започне изграждането на резиденцията съвсем наблизо се намирал не много голям манастир, наречен „Св. Димитър”, който по-късно князът преустроил в друга по-малка резиденция под името „Тунела”.
Отначало палатът носел наименованието Сандрово, но впоследствие през 1893 година му е дарено днешното прозвище от княгиня Мария Луиза Бурбон – Пармска. С осъществяването на плана на сградата на двореца се заел прочутия австрийски архитект Виктор Румпелмайер. Той решил на външен вид да бъде във френски шато – стил „Луи 18”.
В проекта дейно участие взел и Фердинанд със своите интересни и смели идеи. Зданието обаче било завършено от швейцареца Херман Майер, който бил особено талантлив и находчив. След като бил напълно готов, модерният дворец излъчвал грация и съвършенство и се смята за един от най-великолепните шедьоври на архитектурната мисъл в страната ни.
Той се състои от общо три етажа. На първия са разположени музикална и приемните зали, на втория се намират покоите на управленческото семейство, а на последния етаж спалните на обслужващия персонал. Отвътре всички стаи са обзаведени с прекрасни мебели, със завиден усет към стилното и елегантното и внимание и към най-малките детайли, а стените са украсени с удивителни картини и изящни декорации.
През 1891 година е изградена и голяма изба на две нива под земята. Резиденцията заема площ от впечатляващите 800 дкар. 550 дкар от тях обаче са заети от прекрасен и живописен парк. Той е дело на френския дендролог Едуард Андре, като по-късно неговата работа е поета от други негови сънародници специалисти.
Посети са множество дръвчета и различни видове растения, изградени са пейки и алеи, неравните места са обезопасени, по песъчливите и каменисти склонове са положени огромни количества плодородна почва, донесена от бреговете на река Камчия. Паркът се превръща в уникално място за отдих и почивка и в най-голямото и безценно богатство на двореца.
