Двореца Потала- гордостта на Тибет
Свещеният град Лхаса, разположен на северния бряг на река Ки чу, е историческата столица на Тибет. В непосредствена близост южно от града се намират няколко високи хълма, сред които най-забележителни са Чакпо Ри, с някогашния прочут медицински университет на Тибетската империя и Червената планина или Марпо Ри където и до днес се намира една от най-грандиозните сгради строени някога -замъкът Потала- символ на цял Тибет и миролюбива религия за тибетския народ. Дворецът се издига на 3700 м. надморска височина над самия град и е единствения по-рода си на такава височина. Името Потала идва от санскритски и всъщност това е името на митологична планина в Индия, а самото име на двореца в Лхаса е „Втората Потала” Някогашния Потала е построен от тибетския владетел Сонгцен Гуапо някъде през VII век в чест на брачния си съюз с принцесата от непалската династия Тан Уънчън, който съюз допринесъл и за проникването на будизма в Тибет. Почти 10 века по късно, някъде към средата на XVIIв. Великия Пети Далай Лама започва изграждането на нов комплекс, като днес от стария дворец има запазени едва няколко стаи. Гигантското съоръжение, наподобяващо лабиринт, с общо 1000 стаи, коридори и тронни зали разпростиращи се на площ 130 000кв.м. Над 10 000 са изградените параклиси и храмове в които се съхраняват 200 000 изображения и статуи, свързани с живота на боговете в пантеона на тибетците. В продължение на десетилетия се е изграждал монументалния комплекс, коствало непрестанния труд на над 7 000 работници и още 1 500 занаятчии, скулптори и художници. Със своите 13 етажа и височина 110м., двореца Потала е бил сред най-високите здания в света от преди XX век и появата на небостъргачите. Комплекса се състои от две основни здания – като най-важно е бялото здание, което представлява цялата основа на композицията и пълзи стъпаловидно над целия хълм. Тук е била зимната резиденция на Далай ламите. Централната част на Потала е Побран Марпо или това е Червения дворец, който е имал предимно духовни функции и в него се помещават забележителни храмове и реликви. Общо 35 храма и четири зали за медитация се помещават в Чевения дворец, както и залата за събрания на висшите лами, а също така и няколко гробници в които са погребани балсамираните, земни тела или останки на осем върховни лами. Сред най-забележителните гробници, това е чортенът (името за гробница в будисткия свят) на Петия Далай лама, който е висок 20м. целия покрит със златни пластини, общото тегло на които е 3700кг. Всички тези пластини са съединени помежду си с обкови от елмаз, планински корали, ахати и перли. Днес в голяма част от помещенията на двореца се намират огромни библиотеки с ценни книги, свитъци и ръкописи, а също така и функциониращи музеи с хиляди бижута, антики и ценни артефакти.. Но една от най-големите забележителности за посетителя си остават стенописите в двореца- дори и най-малкото помещение е украсено от рисунки с ярки цветове. На втория етаж от комплекса пък се намира цял коридор със общо 698 стенописа, разказващи стари тибетски легенди и сцени от будистките традиции през вековете.
Автор: Magdalena Zlateva
Описание
Свещеният град Лхаса, разположен на северния бряг на река Ки чу, е историческата столица на Тибет. В непосредствена близост южно от града се намират няколко високи хълма, сред които най-забележителни са Чакпо Ри, с някогашния прочут медицински университет на Тибетската империя и Червената планина или Марпо Ри където и до днес се намира една от най-грандиозните сгради строени някога -замъкът Потала- символ на цял Тибет и миролюбива религия за тибетския народ. Дворецът се издига на 3700 м. надморска височина над самия град и е единствения по-рода си на такава височина. Името Потала идва от санскритски и всъщност това е името на митологична планина в Индия, а самото име на двореца в Лхаса е „Втората Потала” Някогашния Потала е построен от тибетския владетел Сонгцен Гуапо някъде през VII век в чест на брачния си съюз с принцесата от непалската династия Тан Уънчън, който съюз допринесъл и за проникването на будизма в Тибет. Почти 10 века по късно, някъде към средата на XVIIв. Великия Пети Далай Лама започва изграждането на нов комплекс, като днес от стария дворец има запазени едва няколко стаи. Гигантското съоръжение, наподобяващо лабиринт, с общо 1000 стаи, коридори и тронни зали разпростиращи се на площ 130 000кв.м. Над 10 000 са изградените параклиси и храмове в които се съхраняват 200 000 изображения и статуи, свързани с живота на боговете в пантеона на тибетците. В продължение на десетилетия се е изграждал монументалния комплекс, коствало непрестанния труд на над 7 000 работници и още 1 500 занаятчии, скулптори и художници. Със своите 13 етажа и височина 110м., двореца Потала е бил сред най-високите здания в света от преди XX век и появата на небостъргачите. Комплекса се състои от две основни здания – като най-важно е бялото здание, което представлява цялата основа на композицията и пълзи стъпаловидно над целия хълм. Тук е била зимната резиденция на Далай ламите. Централната част на Потала е Побран Марпо или това е Червения дворец, който е имал предимно духовни функции и в него се помещават забележителни храмове и реликви. Общо 35 храма и четири зали за медитация се помещават в Чевения дворец, както и залата за събрания на висшите лами, а също така и няколко гробници в които са погребани балсамираните, земни тела или останки на осем върховни лами. Сред най-забележителните гробници, това е чортенът (името за гробница в будисткия свят) на Петия Далай лама, който е висок 20м. целия покрит със златни пластини, общото тегло на които е 3700кг. Всички тези пластини са съединени помежду си с обкови от елмаз, планински корали, ахати и перли. Днес в голяма част от помещенията на двореца се намират огромни библиотеки с ценни книги, свитъци и ръкописи, а също така и функциониращи музеи с хиляди бижута, антики и ценни артефакти.. Но една от най-големите забележителности за посетителя си остават стенописите в двореца- дори и най-малкото помещение е украсено от рисунки с ярки цветове. На втория етаж от комплекса пък се намира цял коридор със общо 698 стенописа, разказващи стари тибетски легенди и сцени от будистките традиции през вековете.
