Двореца Пеня - Синтра, Португалия
Само на 30км. западно от Лисабон (столицата на Португалия) се намира малкото китно градче Синтра, непосредствено до което върху естествено разхвърляните скали на планинското възвишение се издига приказния дворец Пеня. Считан за безценно творение, дворецът е съхранил в себе си изяществото на стария европейски романтизъм и е безспорно единствен по рода си в света. Уникален с колоритните си цветове Паласу де Пеня, съчетава в себе си няколко архитектурни стила и в него майсторски се вплитат португалски мануелин, късна готика смесена с ранен ренесанс, а дори и неокласика. И във всичко това като магнит привличат погледите силните арабски елементи.
Дълга е историята за построяването на двореца Пеня. Тя започва от далечното начало на 12 век когато на гористия хълм на около 500м. надморска височина, непосредствено над град Синтра е изграден малък параклис, който е посветен на Дева Мария. Три века по- късно по заповед на Крал Мануел I това място се разраства в манастир с името Пеня. Столетия наред манастира е бил място за уединение и медитация, като основно е бил обитаван само от 18 души. Мълния поразява сградата на манастира, следствие от която разрушенията са големи. Последвалото мощно земетресение през 1755 напълно разрушава женската обител.
При едно от посещенията си в Синтра цар Фердинанд Сакскобурготски е запленен от руините на някогашната обител и през 1838 всичко това е закупено от него заедно с имотите му в който влизат и останките от мавърска крепост, заедно с околните ферми и прилежащи гори.
Относно останките на голямата мавърска крепост е свързана стара легенда за любовта, според която мавърска принцеса с мисюлманска принадлежност се влюбва в католически принц. Но според тогавашните порядки любовта им била невъзможна и безнадеждна и в мъката си по тази невъзможна любов, двамата намират изход единствено в самоубийството.
Издигнат над руйните на мавърската крепост и женския манастир под ръководството на Цар Фердинант Двореца Пеня се превръща в оригинална и завладяваща архитектурна забележителност. Целият дворец е покрит в слънчеви багри, меки пастелни тонове са използвани за оцветяването на огромни гипсови орнаменти, съчетани с майолики, бели тунели с множество палми, големи каменни мостове, кабинети в стил барок с множество флорални мотиви и пластика, големи ренесансови салони с изобилие от фрески са само част от изяществото на уникалното творение. Със средновековния си лукс и разкош замъка с право е считан за емблема на архитектурното изкуство в Португалия, а също така и за световно културно наследство в списъка на Юнеско.
Ненапразно великия френски поет Джордж Байрон в поемата си „Чайлд Харолд” е отделил голямо внимание, описвайки красотите на Синтра и наричайки го „славния Едем” , а композитора Вагнер пресъздава обстановката в последната си творба- операта „Парсифал” под влияние на необикновено ярките си впечатления от двореца Пеня.
Дълга е историята за построяването на двореца Пеня. Тя започва от далечното начало на 12 век когато на гористия хълм на около 500м. надморска височина, непосредствено над град Синтра е изграден малък параклис, който е посветен на Дева Мария. Три века по- късно по заповед на Крал Мануел I това място се разраства в манастир с името Пеня. Столетия наред манастира е бил място за уединение и медитация, като основно е бил обитаван само от 18 души. Мълния поразява сградата на манастира, следствие от която разрушенията са големи. Последвалото мощно земетресение през 1755 напълно разрушава женската обител.
При едно от посещенията си в Синтра цар Фердинанд Сакскобурготски е запленен от руините на някогашната обител и през 1838 всичко това е закупено от него заедно с имотите му в който влизат и останките от мавърска крепост, заедно с околните ферми и прилежащи гори.
Относно останките на голямата мавърска крепост е свързана стара легенда за любовта, според която мавърска принцеса с мисюлманска принадлежност се влюбва в католически принц. Но според тогавашните порядки любовта им била невъзможна и безнадеждна и в мъката си по тази невъзможна любов, двамата намират изход единствено в самоубийството.
Издигнат над руйните на мавърската крепост и женския манастир под ръководството на Цар Фердинант Двореца Пеня се превръща в оригинална и завладяваща архитектурна забележителност. Целият дворец е покрит в слънчеви багри, меки пастелни тонове са използвани за оцветяването на огромни гипсови орнаменти, съчетани с майолики, бели тунели с множество палми, големи каменни мостове, кабинети в стил барок с множество флорални мотиви и пластика, големи ренесансови салони с изобилие от фрески са само част от изяществото на уникалното творение. Със средновековния си лукс и разкош замъка с право е считан за емблема на архитектурното изкуство в Португалия, а също така и за световно културно наследство в списъка на Юнеско.
Ненапразно великия френски поет Джордж Байрон в поемата си „Чайлд Харолд” е отделил голямо внимание, описвайки красотите на Синтра и наричайки го „славния Едем” , а композитора Вагнер пресъздава обстановката в последната си творба- операта „Парсифал” под влияние на необикновено ярките си впечатления от двореца Пеня.
Автор: Magdalena Zlateva
Описание
Само на 30км. западно от Лисабон (столицата на Португалия) се намира малкото китно градче Синтра, непосредствено до което върху естествено разхвърляните скали на планинското възвишение се издига приказния дворец Пеня. Считан за безценно творение, дворецът е съхранил в себе си изяществото на стария европейски романтизъм и е безспорно единствен по рода си в света. Уникален с колоритните си цветове Паласу де Пеня, съчетава в себе си няколко архитектурни стила и в него майсторски се вплитат португалски мануелин, късна готика смесена с ранен ренесанс, а дори и неокласика. И във всичко това като магнит привличат погледите силните арабски елементи.
Дълга е историята за построяването на двореца Пеня. Тя започва от далечното начало на 12 век когато на гористия хълм на около 500м. надморска височина, непосредствено над град Синтра е изграден малък параклис, който е посветен на Дева Мария. Три века по- късно по заповед на Крал Мануел I това място се разраства в манастир с името Пеня. Столетия наред манастира е бил място за уединение и медитация, като основно е бил обитаван само от 18 души. Мълния поразява сградата на манастира, следствие от която разрушенията са големи. Последвалото мощно земетресение през 1755 напълно разрушава женската обител.
При едно от посещенията си в Синтра цар Фердинанд Сакскобурготски е запленен от руините на някогашната обител и през 1838 всичко това е закупено от него заедно с имотите му в който влизат и останките от мавърска крепост, заедно с околните ферми и прилежащи гори.
Относно останките на голямата мавърска крепост е свързана стара легенда за любовта, според която мавърска принцеса с мисюлманска принадлежност се влюбва в католически принц. Но според тогавашните порядки любовта им била невъзможна и безнадеждна и в мъката си по тази невъзможна любов, двамата намират изход единствено в самоубийството.
Издигнат над руйните на мавърската крепост и женския манастир под ръководството на Цар Фердинант Двореца Пеня се превръща в оригинална и завладяваща архитектурна забележителност. Целият дворец е покрит в слънчеви багри, меки пастелни тонове са използвани за оцветяването на огромни гипсови орнаменти, съчетани с майолики, бели тунели с множество палми, големи каменни мостове, кабинети в стил барок с множество флорални мотиви и пластика, големи ренесансови салони с изобилие от фрески са само част от изяществото на уникалното творение. Със средновековния си лукс и разкош замъка с право е считан за емблема на архитектурното изкуство в Португалия, а също така и за световно културно наследство в списъка на Юнеско.
Ненапразно великия френски поет Джордж Байрон в поемата си „Чайлд Харолд” е отделил голямо внимание, описвайки красотите на Синтра и наричайки го „славния Едем” , а композитора Вагнер пресъздава обстановката в последната си творба- операта „Парсифал” под влияние на необикновено ярките си впечатления от двореца Пеня.
Дълга е историята за построяването на двореца Пеня. Тя започва от далечното начало на 12 век когато на гористия хълм на около 500м. надморска височина, непосредствено над град Синтра е изграден малък параклис, който е посветен на Дева Мария. Три века по- късно по заповед на Крал Мануел I това място се разраства в манастир с името Пеня. Столетия наред манастира е бил място за уединение и медитация, като основно е бил обитаван само от 18 души. Мълния поразява сградата на манастира, следствие от която разрушенията са големи. Последвалото мощно земетресение през 1755 напълно разрушава женската обител.
При едно от посещенията си в Синтра цар Фердинанд Сакскобурготски е запленен от руините на някогашната обител и през 1838 всичко това е закупено от него заедно с имотите му в който влизат и останките от мавърска крепост, заедно с околните ферми и прилежащи гори.
Относно останките на голямата мавърска крепост е свързана стара легенда за любовта, според която мавърска принцеса с мисюлманска принадлежност се влюбва в католически принц. Но според тогавашните порядки любовта им била невъзможна и безнадеждна и в мъката си по тази невъзможна любов, двамата намират изход единствено в самоубийството.
Издигнат над руйните на мавърската крепост и женския манастир под ръководството на Цар Фердинант Двореца Пеня се превръща в оригинална и завладяваща архитектурна забележителност. Целият дворец е покрит в слънчеви багри, меки пастелни тонове са използвани за оцветяването на огромни гипсови орнаменти, съчетани с майолики, бели тунели с множество палми, големи каменни мостове, кабинети в стил барок с множество флорални мотиви и пластика, големи ренесансови салони с изобилие от фрески са само част от изяществото на уникалното творение. Със средновековния си лукс и разкош замъка с право е считан за емблема на архитектурното изкуство в Португалия, а също така и за световно културно наследство в списъка на Юнеско.
Ненапразно великия френски поет Джордж Байрон в поемата си „Чайлд Харолд” е отделил голямо внимание, описвайки красотите на Синтра и наричайки го „славния Едем” , а композитора Вагнер пресъздава обстановката в последната си творба- операта „Парсифал” под влияние на необикновено ярките си впечатления от двореца Пеня.
