Духовно - исторически център Свети Паисий Хилендарски
град Банско, Улица Отец Паисий 21
Духовно – исторически център „Свети Паисий Хилендарски“ в Банско отваря врати през октомври 2008 година. Позициониран е върху мястото, където се е намирала родната къща на Паисий. Идеята за строежа е да се направи килията на Паисий в Хилендарския манастир, където той пише „История Славянобългарска“. Също така е построено и копие на параклиса „Свети Иван Рилски“, където Хилендарски се е обръщал към Бог. Така посетителите на историческия център могат да усетят творческата атмосфера, в която е живял и творял видния деец. В центъра има зала, оборудвана за конференции, изложби и семинари.
Родната къща на твореца е съществувала до края на 17 век. По различни данни сградата е помещавала училище и метох, по – късно дори Околийското управление. През 1922 година къщата изгаря до основи при голям пожар. Бързо след пожара се поставя плоча, с която се обозначава, че това е било родното място на Паисий Хилендарски.
Години наред двама професори (проф. Михаил Енев и проф. Григори Григоров) и архитект Георги Лабов проучват, заснемат и описват подробно килията му в Хилендарския манастир и параклиса, който е посещавал. За да може по – късно да се осъществи тази идея за пълна възстановка на изследваните обекти.
Главно място в стаята на Паисий заема масата, на която е сътворена „История славянобългарска“. Сега тя е аранжирана със старинни книги, за да може напълно посетителите да се потопят в духа и да усетят атмосферата. На ниския вход на параклиса може да се забележи надпис „Благодарност към Хаджи Вълчо от Банско“, който е помогнал чрез даряване на средства за построяването му. На входа на музея се забелязват изрисуваните образи на Паисий, Лаврентий (неговия голям брат) и Хаджи Вълчо, Свети Иван Рилски, Неофит Рилски.
Оригиналната чернова на „История Славянобългарска“ се пази в манастира в Атон, но тук може да видите фотокопието му и автентичен препис, дело на Константин Чучулайн. В близост до тях има донесена почва от Света гора, поставена в специален съд.
Центъра се посещава от хора на всякаква възраст, като идеята му е да запази историческата памет на града.
Всяка последна сряда от месеца входа е свободен.
Автор: Mariq_Ivanova
Работно време: Вторник - Събота: 09:00 - 13:00; 14:00 - 17:30
Телефони: 0749/ 831 32; 0749/883 03; 0749/883 04
Адрес: град Банско, Улица Отец Паисий 21
Описание
Духовно – исторически център „Свети Паисий Хилендарски“ в Банско отваря врати през октомври 2008 година. Позициониран е върху мястото, където се е намирала родната къща на Паисий. Идеята за строежа е да се направи килията на Паисий в Хилендарския манастир, където той пише „История Славянобългарска“. Също така е построено и копие на параклиса „Свети Иван Рилски“, където Хилендарски се е обръщал към Бог. Така посетителите на историческия център могат да усетят творческата атмосфера, в която е живял и творял видния деец. В центъра има зала, оборудвана за конференции, изложби и семинари.
Родната къща на твореца е съществувала до края на 17 век. По различни данни сградата е помещавала училище и метох, по – късно дори Околийското управление. През 1922 година къщата изгаря до основи при голям пожар. Бързо след пожара се поставя плоча, с която се обозначава, че това е било родното място на Паисий Хилендарски.
Години наред двама професори (проф. Михаил Енев и проф. Григори Григоров) и архитект Георги Лабов проучват, заснемат и описват подробно килията му в Хилендарския манастир и параклиса, който е посещавал. За да може по – късно да се осъществи тази идея за пълна възстановка на изследваните обекти.
Главно място в стаята на Паисий заема масата, на която е сътворена „История славянобългарска“. Сега тя е аранжирана със старинни книги, за да може напълно посетителите да се потопят в духа и да усетят атмосферата. На ниския вход на параклиса може да се забележи надпис „Благодарност към Хаджи Вълчо от Банско“, който е помогнал чрез даряване на средства за построяването му. На входа на музея се забелязват изрисуваните образи на Паисий, Лаврентий (неговия голям брат) и Хаджи Вълчо, Свети Иван Рилски, Неофит Рилски.
Оригиналната чернова на „История Славянобългарска“ се пази в манастира в Атон, но тук може да видите фотокопието му и автентичен препис, дело на Константин Чучулайн. В близост до тях има донесена почва от Света гора, поставена в специален съд.
Центъра се посещава от хора на всякаква възраст, като идеята му е да запази историческата памет на града.
Всяка последна сряда от месеца входа е свободен.