Дряновски манастир Свети Архангел Михаил - с.Дряново
Дряновкиският манастир „Свети Архангел Михаил” се намира съвсем близо до Дряново, на няма и 15 километра от Габраво. Манастирът има много стара история, заселен е през праисторическите епохи. Хората са обитавали пещерите на Боруна и кухините на скалния венец Поличките. Според историческите данни най-рано е заселена пещерата „Бачо Киро”, там са намерени находки, според които там е имало живот през средната и късната старокаменна епоха.
Археолози са направили проучване на 5 метров пласт, който показва 6000 находки. Днес пещерата е отворена за посещения на туристи. Културните традиции по тези места продължават и в медно каменната и бронзовата епоха. Тогава хората правят жилищата си в отверстията и кухините на Поличките. По време на старожелязната епоха чак до Античността тук са живели траки, които остават извън големите тракийски градове и имат по-бедна и еднообразна култура от останалите.
През периода на ранновизантийската епоха се забелязва културен и стопански възход на местността. Тя има и голямо стратегическо значение. Византийските построяват крепости край реките по каньоните им. Най- стратегически са местностите „Боруна” и „Града”, те позволяват да се контролират проходите от Средна Стара планина към южна и северна България. Когато славянските племена завладяват Предбалкана, крепостите са изоставени от византийците. През Х век тази местност остава под властта на най-известните феодали в Северна България- бъдещите царе Асеневци. Крепостите „Града” и „Боруна” се превръщат в основни звена за защитата на Търново, което е столица на Българската държава през този период.
Манастирът „Свети Архангел Михаил” е създаден, когато Българската държава е управлявана от един от най-великите си царе- Цар Калоян. Той нарежда в Търново да бъдат премесени мощите на Свети Михал Дой от Потука. Процесията остава край река Дряновска да пренощува и по каноните на същото място е направен манастир. През вековете Дряновската обител се превръща в средище на културата и просветата в страната.
През 1845 година манастирът е възстановен на мястото, на което се намира и днес, той е пазител на българския дух по време на турското робство както и много други църкви и манастири. Тук а се крили Апостолът Васил Левски, отец Матей Преображенски- Миткалото и много други революционери, които се борят с цената на живота си Освобождението на отечеството от османското робство. В манастира дори е основан революционен комитет.
Дряновския манастир участва активно и дейностите по подготовката на Априлското въстание в Първо търновски окръг. В светата обител са се съхранявали храна и оръжие за участниците.
На 29 април 1876 година четата на поп Харитон, която е и първата бойна чета в този район, влиза в Дряновския манастир. Там се води битка повече от 9 дни с турските войски, които обграждат храма и много четници загиват за свободата на отечеството. Манастирът е опожарен и разрушен за назидание. По-късно е частично възстановен и храмът към манастира е осветен от игумен Пахомий Стоянов през април 1877 година. Отслужена е специална панахида в памет на загиналите четници. Църквата няма стенописи а по стените стоят дупките от куршуми и се виждат следите от шрапнели по тухлите. Те са умишлено запазени, за да не се забравя делото на революционерите и тяхната саможертва. През 1897 година е направен и паметни на загиналите.
Днес Дряновският манастир е сред най-красивите и почитани светни, които са във властта на Българската православна църква. Той е и паметник на архитектурата и културата както и интересна туристическа забележителност.
Автор: Катя Петрова
Работно време: Манастирът: 08:00 - 20:00ч; музейната експозиция: 09:00 - 16:00ч.
Телефони: 067 672 389
Описание
Дряновкиският манастир „Свети Архангел Михаил” се намира съвсем близо до Дряново, на няма и 15 километра от Габраво. Манастирът има много стара история, заселен е през праисторическите епохи. Хората са обитавали пещерите на Боруна и кухините на скалния венец Поличките. Според историческите данни най-рано е заселена пещерата „Бачо Киро”, там са намерени находки, според които там е имало живот през средната и късната старокаменна епоха.
Археолози са направили проучване на 5 метров пласт, който показва 6000 находки. Днес пещерата е отворена за посещения на туристи. Културните традиции по тези места продължават и в медно каменната и бронзовата епоха. Тогава хората правят жилищата си в отверстията и кухините на Поличките. По време на старожелязната епоха чак до Античността тук са живели траки, които остават извън големите тракийски градове и имат по-бедна и еднообразна култура от останалите.
През периода на ранновизантийската епоха се забелязва културен и стопански възход на местността. Тя има и голямо стратегическо значение. Византийските построяват крепости край реките по каньоните им. Най- стратегически са местностите „Боруна” и „Града”, те позволяват да се контролират проходите от Средна Стара планина към южна и северна България. Когато славянските племена завладяват Предбалкана, крепостите са изоставени от византийците. През Х век тази местност остава под властта на най-известните феодали в Северна България- бъдещите царе Асеневци. Крепостите „Града” и „Боруна” се превръщат в основни звена за защитата на Търново, което е столица на Българската държава през този период.
Манастирът „Свети Архангел Михаил” е създаден, когато Българската държава е управлявана от един от най-великите си царе- Цар Калоян. Той нарежда в Търново да бъдат премесени мощите на Свети Михал Дой от Потука. Процесията остава край река Дряновска да пренощува и по каноните на същото място е направен манастир. През вековете Дряновската обител се превръща в средище на културата и просветата в страната.
През 1845 година манастирът е възстановен на мястото, на което се намира и днес, той е пазител на българския дух по време на турското робство както и много други църкви и манастири. Тук а се крили Апостолът Васил Левски, отец Матей Преображенски- Миткалото и много други революционери, които се борят с цената на живота си Освобождението на отечеството от османското робство. В манастира дори е основан революционен комитет.
Дряновския манастир участва активно и дейностите по подготовката на Априлското въстание в Първо търновски окръг. В светата обител са се съхранявали храна и оръжие за участниците.
На 29 април 1876 година четата на поп Харитон, която е и първата бойна чета в този район, влиза в Дряновския манастир. Там се води битка повече от 9 дни с турските войски, които обграждат храма и много четници загиват за свободата на отечеството. Манастирът е опожарен и разрушен за назидание. По-късно е частично възстановен и храмът към манастира е осветен от игумен Пахомий Стоянов през април 1877 година. Отслужена е специална панахида в памет на загиналите четници. Църквата няма стенописи а по стените стоят дупките от куршуми и се виждат следите от шрапнели по тухлите. Те са умишлено запазени, за да не се забравя делото на революционерите и тяхната саможертва. През 1897 година е направен и паметни на загиналите.
Днес Дряновският манастир е сред най-красивите и почитани светни, които са във властта на Българската православна църква. Той е и паметник на архитектурата и културата както и интересна туристическа забележителност.
