Монументални гробници Долмени
Близо до Хасково в местността Бяла трева до село Хлябово, се намира един от най-интересните и красиви паметници от древността – Долмени.
Думата „долмени“ идва от бретонски- дол означава маса и мен- камък. Те са първите представители на монументалните гробници от древността у нас. Срещат се най-често в района на Хасково, в Странджа, Източните Родопи и Сакар. Те предхождат тракийските гробници като тази до село Александрово, които са от по-късен период. В древността траките са полагали в тях телата на починалите. Такива гробнични съоръжения са използвани на нашата територия в периода на 12-6 век преди Новата ера.
Домлените всъщност представляват продълговати помещения с една или две камери, стените им са оформени или по естествен път, или доста грубо от големи каменни блокове. За покрив отново е използван масивен скален къс. След погребението долменът се засипвал с пръст и малки камъчета и така ставала надгробна могила.
Долменът в местността Бяла трева до село Хлябово е най-големият на територията на България. Този древен паметник е от ранножелязната епоха ( някъде от 1050-500 година през Христа). Според историците долмени са правени само за погребението на знатни хора и такива с висок ранг в обществото. За съжаление, няма намерени находки, които да подскажат кои конкретни личности са положени в домлените.
Домлените край Хлябово са признати за природна забележителност с национално значение през 1964 година. Подобни монументи има в доста места у нас, но най-характерни представители са тези при селата Оряхово и Пелевун край Хасково. И до днес, толкова векове след създаването си, домлените предизвикват интерес в археолози и историци и са обект на чести проучвания.
Автор: Хари Попов
Описание
Близо до Хасково в местността Бяла трева до село Хлябово, се намира един от най-интересните и красиви паметници от древността – Долмени.
Думата „долмени“ идва от бретонски- дол означава маса и мен- камък. Те са първите представители на монументалните гробници от древността у нас. Срещат се най-често в района на Хасково, в Странджа, Източните Родопи и Сакар. Те предхождат тракийските гробници като тази до село Александрово, които са от по-късен период. В древността траките са полагали в тях телата на починалите. Такива гробнични съоръжения са използвани на нашата територия в периода на 12-6 век преди Новата ера.
Домлените всъщност представляват продълговати помещения с една или две камери, стените им са оформени или по естествен път, или доста грубо от големи каменни блокове. За покрив отново е използван масивен скален къс. След погребението долменът се засипвал с пръст и малки камъчета и така ставала надгробна могила.
Долменът в местността Бяла трева до село Хлябово е най-големият на територията на България. Този древен паметник е от ранножелязната епоха ( някъде от 1050-500 година през Христа). Според историците долмени са правени само за погребението на знатни хора и такива с висок ранг в обществото. За съжаление, няма намерени находки, които да подскажат кои конкретни личности са положени в домлените.
Домлените край Хлябово са признати за природна забележителност с национално значение през 1964 година. Подобни монументи има в доста места у нас, но най-характерни представители са тези при селата Оряхово и Пелевун край Хасково. И до днес, толкова векове след създаването си, домлените предизвикват интерес в археолози и историци и са обект на чести проучвания.
