Джамията на султан Ахмед или „Синята Джамия” в Истанбул
Сред най-забележителните паметници на източното строителство и изкуство са джамиите на султаните Селим или така наречената „Селимие” и тази на султан Сюлейман, наречена „Сюлеймание” и двете построени на хълмове край брега на „Златния рог” от архитекта Синан . Импозантните постройки притежават изключителна хармоничност на формите и пропорциите и доминират в изгледа на града от към залива и придават особено очарование на стария Стамбул.
Третата и може би най- силно въздействаща от големите джамии на стария град е джамията на султан Ахмед, наричана „Ахмедие”. Издигната до самия край на полуострова от ученика на Синан, архитекта Мехмед, тя е най-характерния силует в града, гледан от към Мраморно море.
Повлиян от красотата на църквата „Света София” и огромното му желание неговата джамия, да бъде не просто подобие на християнския храм, а дори да го задминава по великолепие, като за целта избира мястото на тази нова и най-красива джамия да е на най-централното и логично място т.е. срещу „Света София”. За да се изпълни неговото желание е трябвало да бъдат разрушени множество постройки от някогашните византийски императорски дворци от прочутия Хиподрум на Константинопол. Следващата, но не и второстепенна причина за избора на мястото за джамията е близостта на султанския дворец „Топкапъ”.
Строителството на джамията започва през 1609г. и за по-малко от 7г. се издига огромен архитектурен ансамбъл, където освен самия ислямски храм се издигат още няколко постройки предназначени за обществена кухня за бедните, благотворителен клуб, голя турска баня, лечебница, две медресета (духовно училище за мюсюлманите), караван-сарай (хан) и гробница.
В архитектурен план джамията изцяло се придържа към традиционния стил за ислямската култура, но е видимо и влиянието, което оказва влечението на султана към архитектурата на базиликата „Света София”. За това свидетелства каскадата от куполи, с което се характеризира византийското храмово строителство. В центъра на комплекса е огромния купол на храма, заобиколен от четири подкупола, под всеки от които са подредени по четири още по-малки купола. Уникалността на джамията идва от това ,че тя има необичаен брой минарета, като по-принцип е прието дори най-голямата джамия да е с не повече от четири, а „Ахмедие” е с цели шест, което я прави единствена в света с такъв брой минарета.
Въпреки огромните си размери постройката се отличава с необикновена лекота и въздушност на конструкциите и шестте си минарета. Вътрешното оформление завладява с усещането за необятен простор на величествените сводове. Всички стени , от пода до най- горния ред на общо 260-те прозореца по купола, са покрити с цветна майолика, рисувана преди всичко в небесно сини тонове, което придава особено синьо озарение на цялото огромно вътрешно пространство, поради което храмът е известен и с името „Синята джамия”.
Третата и може би най- силно въздействаща от големите джамии на стария град е джамията на султан Ахмед, наричана „Ахмедие”. Издигната до самия край на полуострова от ученика на Синан, архитекта Мехмед, тя е най-характерния силует в града, гледан от към Мраморно море.
Повлиян от красотата на църквата „Света София” и огромното му желание неговата джамия, да бъде не просто подобие на християнския храм, а дори да го задминава по великолепие, като за целта избира мястото на тази нова и най-красива джамия да е на най-централното и логично място т.е. срещу „Света София”. За да се изпълни неговото желание е трябвало да бъдат разрушени множество постройки от някогашните византийски императорски дворци от прочутия Хиподрум на Константинопол. Следващата, но не и второстепенна причина за избора на мястото за джамията е близостта на султанския дворец „Топкапъ”.
Строителството на джамията започва през 1609г. и за по-малко от 7г. се издига огромен архитектурен ансамбъл, където освен самия ислямски храм се издигат още няколко постройки предназначени за обществена кухня за бедните, благотворителен клуб, голя турска баня, лечебница, две медресета (духовно училище за мюсюлманите), караван-сарай (хан) и гробница.
В архитектурен план джамията изцяло се придържа към традиционния стил за ислямската култура, но е видимо и влиянието, което оказва влечението на султана към архитектурата на базиликата „Света София”. За това свидетелства каскадата от куполи, с което се характеризира византийското храмово строителство. В центъра на комплекса е огромния купол на храма, заобиколен от четири подкупола, под всеки от които са подредени по четири още по-малки купола. Уникалността на джамията идва от това ,че тя има необичаен брой минарета, като по-принцип е прието дори най-голямата джамия да е с не повече от четири, а „Ахмедие” е с цели шест, което я прави единствена в света с такъв брой минарета.
Въпреки огромните си размери постройката се отличава с необикновена лекота и въздушност на конструкциите и шестте си минарета. Вътрешното оформление завладява с усещането за необятен простор на величествените сводове. Всички стени , от пода до най- горния ред на общо 260-те прозореца по купола, са покрити с цветна майолика, рисувана преди всичко в небесно сини тонове, което придава особено синьо озарение на цялото огромно вътрешно пространство, поради което храмът е известен и с името „Синята джамия”.
Автор: Magdalena Zlateva
Описание
Сред най-забележителните паметници на източното строителство и изкуство са джамиите на султаните Селим или така наречената „Селимие” и тази на султан Сюлейман, наречена „Сюлеймание” и двете построени на хълмове край брега на „Златния рог” от архитекта Синан . Импозантните постройки притежават изключителна хармоничност на формите и пропорциите и доминират в изгледа на града от към залива и придават особено очарование на стария Стамбул.
Третата и може би най- силно въздействаща от големите джамии на стария град е джамията на султан Ахмед, наричана „Ахмедие”. Издигната до самия край на полуострова от ученика на Синан, архитекта Мехмед, тя е най-характерния силует в града, гледан от към Мраморно море.
Повлиян от красотата на църквата „Света София” и огромното му желание неговата джамия, да бъде не просто подобие на християнския храм, а дори да го задминава по великолепие, като за целта избира мястото на тази нова и най-красива джамия да е на най-централното и логично място т.е. срещу „Света София”. За да се изпълни неговото желание е трябвало да бъдат разрушени множество постройки от някогашните византийски императорски дворци от прочутия Хиподрум на Константинопол. Следващата, но не и второстепенна причина за избора на мястото за джамията е близостта на султанския дворец „Топкапъ”.
Строителството на джамията започва през 1609г. и за по-малко от 7г. се издига огромен архитектурен ансамбъл, където освен самия ислямски храм се издигат още няколко постройки предназначени за обществена кухня за бедните, благотворителен клуб, голя турска баня, лечебница, две медресета (духовно училище за мюсюлманите), караван-сарай (хан) и гробница.
В архитектурен план джамията изцяло се придържа към традиционния стил за ислямската култура, но е видимо и влиянието, което оказва влечението на султана към архитектурата на базиликата „Света София”. За това свидетелства каскадата от куполи, с което се характеризира византийското храмово строителство. В центъра на комплекса е огромния купол на храма, заобиколен от четири подкупола, под всеки от които са подредени по четири още по-малки купола. Уникалността на джамията идва от това ,че тя има необичаен брой минарета, като по-принцип е прието дори най-голямата джамия да е с не повече от четири, а „Ахмедие” е с цели шест, което я прави единствена в света с такъв брой минарета.
Въпреки огромните си размери постройката се отличава с необикновена лекота и въздушност на конструкциите и шестте си минарета. Вътрешното оформление завладява с усещането за необятен простор на величествените сводове. Всички стени , от пода до най- горния ред на общо 260-те прозореца по купола, са покрити с цветна майолика, рисувана преди всичко в небесно сини тонове, което придава особено синьо озарение на цялото огромно вътрешно пространство, поради което храмът е известен и с името „Синята джамия”.
Третата и може би най- силно въздействаща от големите джамии на стария град е джамията на султан Ахмед, наричана „Ахмедие”. Издигната до самия край на полуострова от ученика на Синан, архитекта Мехмед, тя е най-характерния силует в града, гледан от към Мраморно море.
Повлиян от красотата на църквата „Света София” и огромното му желание неговата джамия, да бъде не просто подобие на християнския храм, а дори да го задминава по великолепие, като за целта избира мястото на тази нова и най-красива джамия да е на най-централното и логично място т.е. срещу „Света София”. За да се изпълни неговото желание е трябвало да бъдат разрушени множество постройки от някогашните византийски императорски дворци от прочутия Хиподрум на Константинопол. Следващата, но не и второстепенна причина за избора на мястото за джамията е близостта на султанския дворец „Топкапъ”.
Строителството на джамията започва през 1609г. и за по-малко от 7г. се издига огромен архитектурен ансамбъл, където освен самия ислямски храм се издигат още няколко постройки предназначени за обществена кухня за бедните, благотворителен клуб, голя турска баня, лечебница, две медресета (духовно училище за мюсюлманите), караван-сарай (хан) и гробница.
В архитектурен план джамията изцяло се придържа към традиционния стил за ислямската култура, но е видимо и влиянието, което оказва влечението на султана към архитектурата на базиликата „Света София”. За това свидетелства каскадата от куполи, с което се характеризира византийското храмово строителство. В центъра на комплекса е огромния купол на храма, заобиколен от четири подкупола, под всеки от които са подредени по четири още по-малки купола. Уникалността на джамията идва от това ,че тя има необичаен брой минарета, като по-принцип е прието дори най-голямата джамия да е с не повече от четири, а „Ахмедие” е с цели шест, което я прави единствена в света с такъв брой минарета.
Въпреки огромните си размери постройката се отличава с необикновена лекота и въздушност на конструкциите и шестте си минарета. Вътрешното оформление завладява с усещането за необятен простор на величествените сводове. Всички стени , от пода до най- горния ред на общо 260-те прозореца по купола, са покрити с цветна майолика, рисувана преди всичко в небесно сини тонове, което придава особено синьо озарение на цялото огромно вътрешно пространство, поради което храмът е известен и с името „Синята джамия”.
