Джамия на Осман Пазвантоглу
Във Видин се намира джамията на Осман Пазвантоглу. В архитектурен ансамбъл заедно с джамията има и библиотека, която е призната за паметник с национално значение. Тя се намира в стария Видин, в Градската градина.
Днес от ансамбъла на Пазвантоглу, който е правен през 18 и 19 век, са останали само библиотеката и джамията. Имало е и медресе, което е училище към джамията и завие- мюсюлманска религиозна обител. Самата джамия е голяма постройка от камък и е в строга ориенталска архитектура. Завършена е между 1801 и 1802 година и отвън изглежда на два етажа, но всъщност е само на един. Предверието е като открита галерия. Салонът за молитви е голям и има летвен таван. На него има дърворезна розета и балкон, в който се молели жените.
Библиотеката също е от камък и има квадратна форма с купол, направен от оловна ламарина. Към нея има малко открито предверие и помещение. На входа има надпис, който гласи, че Пазвантоглу е посветил библиотеката на своята покойна майка.
Минарето на джамията и библиотеката има стилизиран връх с пика. Тя е била знак на войсковата част на Осман Пазвантоглу, или обърнато сърце, което е символ на несподелена любов. Поставянето на пиката е символ на независимостта на Пазвантоглу от султана, който има полумесец за знак. Според някои джамията е посветена на бащата на Пазвантоглу, който е убит във Видин по заповед на султана, други казват, че е за любимата му жена- българска.
Най-известна е версията за несподелената любов на Осман към красива българка. През онези времена заради различната вяра чувствата остават несподелени и неразбрани. Те няма как да се развият в бъдещето. Днес джамията се нарича Сърцата джамия, заради тази история.
Автор: Живка Георгиева
Описание
Във Видин се намира джамията на Осман Пазвантоглу. В архитектурен ансамбъл заедно с джамията има и библиотека, която е призната за паметник с национално значение. Тя се намира в стария Видин, в Градската градина.
Днес от ансамбъла на Пазвантоглу, който е правен през 18 и 19 век, са останали само библиотеката и джамията. Имало е и медресе, което е училище към джамията и завие- мюсюлманска религиозна обител. Самата джамия е голяма постройка от камък и е в строга ориенталска архитектура. Завършена е между 1801 и 1802 година и отвън изглежда на два етажа, но всъщност е само на един. Предверието е като открита галерия. Салонът за молитви е голям и има летвен таван. На него има дърворезна розета и балкон, в който се молели жените.
Библиотеката също е от камък и има квадратна форма с купол, направен от оловна ламарина. Към нея има малко открито предверие и помещение. На входа има надпис, който гласи, че Пазвантоглу е посветил библиотеката на своята покойна майка.
Минарето на джамията и библиотеката има стилизиран връх с пика. Тя е била знак на войсковата част на Осман Пазвантоглу, или обърнато сърце, което е символ на несподелена любов. Поставянето на пиката е символ на независимостта на Пазвантоглу от султана, който има полумесец за знак. Според някои джамията е посветена на бащата на Пазвантоглу, който е убит във Видин по заповед на султана, други казват, че е за любимата му жена- българска.
Най-известна е версията за несподелената любов на Осман към красива българка. През онези времена заради различната вяра чувствата остават несподелени и неразбрани. Те няма как да се развият в бъдещето. Днес джамията се нарича Сърцата джамия, заради тази история.
