Търсене

Джамия Баня Баши - град София

Площад „Бански“ е един от най-старите в София. Около него са едни от най-големите пазари и сградата на Централните хали и тази на Централната баня. На него още от времето на стара София се намира джамията „Баня Баши“. Тя е построена със средства на Ефенди Кадъ Сейбуллах за съпругата му, която е починала. Над входа на храма има стара каменна плоча с надпис, който и до днес не може да бъде разчетен. Вижда се само година 974, което дава основание на историците да смятат, че това е годината на построяването на храма по хиджра (мюсюлманско летоброене). Това означава 1566 или 1567 година. Проектът е дело на един от най-известните архитекти в Османската империя Хаджи Мимар Синан, който е родом от Чепеларе. Той е и авторът на Султанселимовата джамия в Одрин, както и на много други храмове в днешна Турция.


„Баня Баши“ носи името си от старата баня, която се е намирала до храма. Сградата е четириъгълна с централно кубе и минаре. А в предната част се намира тетимме - малка постройка с три по-малки кубета. Джамията носи изцяло спомена за османската архитектура, типична за XVI век.  Има и много елементи, които са типични за византийския стил на „Света София“ в Истанбул. Стените са от тухли, на четирите ъгъла има малки кули с подпорни съоръжения.  Стените на залата за молитви са от дялан камък, а колоните са направени от един цял къс. Арката над входа също е от камък. Централният купол е с оловни пластини, вътре джамията е на две нива. Второто ниво е място за жени.  Още от построяването си джамията е била красиво архитектурно произведение и е впечатлявала гостите на града, като се е отличавала от всички други молитвени храмове.


Вътре в „Баня Баши“ са правени няколко ремонта и реставрации, като последният е през началото на ХХ век със средства на посланика на Турция Фехти бей. След Втората световна война няколко пъти са подмазвани стените. Днес в храма на петъчни молитви се събират повече от 700 вярващи, а по празниците броят им се увеличава многократно. През годините около сградата на джамията е имало и много интересни странни истории, които се разказват и до днес. Една от тях гласи, че починала жена се връща като вампир и обикаля около „Баня Баши“. От къде тръгва тази странна случка никой и до днес не може да каже, а дали е така само можем да гадаем. Под площада се намират и археологически останки от римско време, така че може и от там да идва духът на починалата.


Площад „Бански“ е паметник на културата под опеката на Столична Община и през 2004 година се оправен фонтанът пред Централната баня.


 

 


 

Автор: Kali

Описание

Площад „Бански“ е един от най-старите в София. Около него са едни от най-големите пазари и сградата на Централните хали и тази на Централната баня. На него още от времето на стара София се намира джамията „Баня Баши“. Тя е построена със средства на Ефенди Кадъ Сейбуллах за съпругата му, която е починала. Над входа на храма има стара каменна плоча с надпис, който и до днес не може да бъде разчетен. Вижда се само година 974, което дава основание на историците да смятат, че това е годината на построяването на храма по хиджра (мюсюлманско летоброене). Това означава 1566 или 1567 година. Проектът е дело на един от най-известните архитекти в Османската империя Хаджи Мимар Синан, който е родом от Чепеларе. Той е и авторът на Султанселимовата джамия в Одрин, както и на много други храмове в днешна Турция.


„Баня Баши“ носи името си от старата баня, която се е намирала до храма. Сградата е четириъгълна с централно кубе и минаре. А в предната част се намира тетимме - малка постройка с три по-малки кубета. Джамията носи изцяло спомена за османската архитектура, типична за XVI век.  Има и много елементи, които са типични за византийския стил на „Света София“ в Истанбул. Стените са от тухли, на четирите ъгъла има малки кули с подпорни съоръжения.  Стените на залата за молитви са от дялан камък, а колоните са направени от един цял къс. Арката над входа също е от камък. Централният купол е с оловни пластини, вътре джамията е на две нива. Второто ниво е място за жени.  Още от построяването си джамията е била красиво архитектурно произведение и е впечатлявала гостите на града, като се е отличавала от всички други молитвени храмове.


Вътре в „Баня Баши“ са правени няколко ремонта и реставрации, като последният е през началото на ХХ век със средства на посланика на Турция Фехти бей. След Втората световна война няколко пъти са подмазвани стените. Днес в храма на петъчни молитви се събират повече от 700 вярващи, а по празниците броят им се увеличава многократно. През годините около сградата на джамията е имало и много интересни странни истории, които се разказват и до днес. Една от тях гласи, че починала жена се връща като вампир и обикаля около „Баня Баши“. От къде тръгва тази странна случка никой и до днес не може да каже, а дали е така само можем да гадаем. Под площада се намират и археологически останки от римско време, така че може и от там да идва духът на починалата.


Площад „Бански“ е паметник на културата под опеката на Столична Община и през 2004 година се оправен фонтанът пред Централната баня.


 

 


 

Близки хотели