Държавна печатница София
След Освобождението в София започват мащабни строителни дейности. Построяват се едни от най-големите и красиви сгради с обществено предназначение, които могат да се видят и до днес. Построени са сградите на БАН, Пощата, Царския Дворец и други. Една от най-големите и значими е тази на Държавната печатница, която по онова време се е наричала Придворна.
През 1890 година Петко Каравелов, който е министър-председател, предлага отпускането на средства за закупуването на техника за печатница. На 31 май Народното събрание отпуска 50 000 франка и Георги Кирков се заема с ръководството и изграждането на печатница. Необходимите машини са поръчани от Европа и са доставени през Лом, защото тогава още не е направена железницата. Докарани са до София на биволски каруци, което е отнело много време, защото става през зимата. Пристигат началото на декември. През януари 1881 година Държавната печатница е открита, като не е имала собствена сграда, а се е намирала в Буюк джамия (днес там е Националният археологически музей). Поставена е първата в България парна машина, която задвижва скоропечатните преси. Целта на печатницата е да обслужва Министерство на народната просвета, издаването на Държавен вестник и други правителствени издания. Превръща се в най-голямото и старо полиграфически предприятие в страната.
В печатницата има 20 регала наборен материал, преси „Кньонинг“ и „Бауер“, три американски преси и ателие. Обособен е книговедски отдел, а за работата в печатницата отговарят 45 служители, които през години се увеличават многократно.
През 1888 година Държавната печатница се мести в сградата на днешната Галерия за чуждестранни изкуства, дело на архитекта Фридрих Шванберг, възпитаник на австро-унгарската архитектурна школа.
Към печатницата е направени и училище за книгопечатане и графически изкуства през 1923 година. Така са положени основите на полиграфически обучение в страната. Още от създаването на печатницата се водят спорове дали тя да е държавна или да се отдава под наем. През 1932 година в нея се изпълняват предимно държавни поръчки за марки, банкноти и ценни книжа. През 1944 година сградата е бомбардирана, нанесените щети са огромни и почти нищо не е спасено от машините.
Печатницата в следствие на политическата обстановка е със сменено име “Георги Димитров“ и е преместена в бившия арсенал в Лозенец. Там остава цели 30 години. Започват да се печатат предимно книги и периодични издания, и не толкова държавни поръчки.
През май 1975 година се открива новата сграда на Държавната печатница на „Цариградско шосе“, която е неин дом и до днес. През 1981 година към нея се включва и печатница Тодор Димитров. Така Държавната печатница се превръща в едно от най-големите предприятия за печат не само у нас, а и на Балканите.
През 1890 година Петко Каравелов, който е министър-председател, предлага отпускането на средства за закупуването на техника за печатница. На 31 май Народното събрание отпуска 50 000 франка и Георги Кирков се заема с ръководството и изграждането на печатница. Необходимите машини са поръчани от Европа и са доставени през Лом, защото тогава още не е направена железницата. Докарани са до София на биволски каруци, което е отнело много време, защото става през зимата. Пристигат началото на декември. През януари 1881 година Държавната печатница е открита, като не е имала собствена сграда, а се е намирала в Буюк джамия (днес там е Националният археологически музей). Поставена е първата в България парна машина, която задвижва скоропечатните преси. Целта на печатницата е да обслужва Министерство на народната просвета, издаването на Държавен вестник и други правителствени издания. Превръща се в най-голямото и старо полиграфически предприятие в страната.
В печатницата има 20 регала наборен материал, преси „Кньонинг“ и „Бауер“, три американски преси и ателие. Обособен е книговедски отдел, а за работата в печатницата отговарят 45 служители, които през години се увеличават многократно.
През 1888 година Държавната печатница се мести в сградата на днешната Галерия за чуждестранни изкуства, дело на архитекта Фридрих Шванберг, възпитаник на австро-унгарската архитектурна школа.
Към печатницата е направени и училище за книгопечатане и графически изкуства през 1923 година. Така са положени основите на полиграфически обучение в страната. Още от създаването на печатницата се водят спорове дали тя да е държавна или да се отдава под наем. През 1932 година в нея се изпълняват предимно държавни поръчки за марки, банкноти и ценни книжа. През 1944 година сградата е бомбардирана, нанесените щети са огромни и почти нищо не е спасено от машините.
Печатницата в следствие на политическата обстановка е със сменено име “Георги Димитров“ и е преместена в бившия арсенал в Лозенец. Там остава цели 30 години. Започват да се печатат предимно книги и периодични издания, и не толкова държавни поръчки.
През май 1975 година се открива новата сграда на Държавната печатница на „Цариградско шосе“, която е неин дом и до днес. През 1981 година към нея се включва и печатница Тодор Димитров. Така Държавната печатница се превръща в едно от най-големите предприятия за печат не само у нас, а и на Балканите.
Автор: Kali
Описание
След Освобождението в София започват мащабни строителни дейности. Построяват се едни от най-големите и красиви сгради с обществено предназначение, които могат да се видят и до днес. Построени са сградите на БАН, Пощата, Царския Дворец и други. Една от най-големите и значими е тази на Държавната печатница, която по онова време се е наричала Придворна.
През 1890 година Петко Каравелов, който е министър-председател, предлага отпускането на средства за закупуването на техника за печатница. На 31 май Народното събрание отпуска 50 000 франка и Георги Кирков се заема с ръководството и изграждането на печатница. Необходимите машини са поръчани от Европа и са доставени през Лом, защото тогава още не е направена железницата. Докарани са до София на биволски каруци, което е отнело много време, защото става през зимата. Пристигат началото на декември. През януари 1881 година Държавната печатница е открита, като не е имала собствена сграда, а се е намирала в Буюк джамия (днес там е Националният археологически музей). Поставена е първата в България парна машина, която задвижва скоропечатните преси. Целта на печатницата е да обслужва Министерство на народната просвета, издаването на Държавен вестник и други правителствени издания. Превръща се в най-голямото и старо полиграфически предприятие в страната.
В печатницата има 20 регала наборен материал, преси „Кньонинг“ и „Бауер“, три американски преси и ателие. Обособен е книговедски отдел, а за работата в печатницата отговарят 45 служители, които през години се увеличават многократно.
През 1888 година Държавната печатница се мести в сградата на днешната Галерия за чуждестранни изкуства, дело на архитекта Фридрих Шванберг, възпитаник на австро-унгарската архитектурна школа.
Към печатницата е направени и училище за книгопечатане и графически изкуства през 1923 година. Така са положени основите на полиграфически обучение в страната. Още от създаването на печатницата се водят спорове дали тя да е държавна или да се отдава под наем. През 1932 година в нея се изпълняват предимно държавни поръчки за марки, банкноти и ценни книжа. През 1944 година сградата е бомбардирана, нанесените щети са огромни и почти нищо не е спасено от машините.
Печатницата в следствие на политическата обстановка е със сменено име “Георги Димитров“ и е преместена в бившия арсенал в Лозенец. Там остава цели 30 години. Започват да се печатат предимно книги и периодични издания, и не толкова държавни поръчки.
През май 1975 година се открива новата сграда на Държавната печатница на „Цариградско шосе“, която е неин дом и до днес. През 1981 година към нея се включва и печатница Тодор Димитров. Така Държавната печатница се превръща в едно от най-големите предприятия за печат не само у нас, а и на Балканите.
През 1890 година Петко Каравелов, който е министър-председател, предлага отпускането на средства за закупуването на техника за печатница. На 31 май Народното събрание отпуска 50 000 франка и Георги Кирков се заема с ръководството и изграждането на печатница. Необходимите машини са поръчани от Европа и са доставени през Лом, защото тогава още не е направена железницата. Докарани са до София на биволски каруци, което е отнело много време, защото става през зимата. Пристигат началото на декември. През януари 1881 година Държавната печатница е открита, като не е имала собствена сграда, а се е намирала в Буюк джамия (днес там е Националният археологически музей). Поставена е първата в България парна машина, която задвижва скоропечатните преси. Целта на печатницата е да обслужва Министерство на народната просвета, издаването на Държавен вестник и други правителствени издания. Превръща се в най-голямото и старо полиграфически предприятие в страната.
В печатницата има 20 регала наборен материал, преси „Кньонинг“ и „Бауер“, три американски преси и ателие. Обособен е книговедски отдел, а за работата в печатницата отговарят 45 служители, които през години се увеличават многократно.
През 1888 година Държавната печатница се мести в сградата на днешната Галерия за чуждестранни изкуства, дело на архитекта Фридрих Шванберг, възпитаник на австро-унгарската архитектурна школа.
Към печатницата е направени и училище за книгопечатане и графически изкуства през 1923 година. Така са положени основите на полиграфически обучение в страната. Още от създаването на печатницата се водят спорове дали тя да е държавна или да се отдава под наем. През 1932 година в нея се изпълняват предимно държавни поръчки за марки, банкноти и ценни книжа. През 1944 година сградата е бомбардирана, нанесените щети са огромни и почти нищо не е спасено от машините.
Печатницата в следствие на политическата обстановка е със сменено име “Георги Димитров“ и е преместена в бившия арсенал в Лозенец. Там остава цели 30 години. Започват да се печатат предимно книги и периодични издания, и не толкова държавни поръчки.
През май 1975 година се открива новата сграда на Държавната печатница на „Цариградско шосе“, която е неин дом и до днес. През 1981 година към нея се включва и печатница Тодор Димитров. Така Държавната печатница се превръща в едно от най-големите предприятия за печат не само у нас, а и на Балканите.
