Чудните мостове
Чудните мостове са едно най- великолепните и ослепителни чудеса на природата в България. Те са в обятията на прелестните и живописни Западни Родопи, в долината с карстов състав, през която преминава река Еркюприя. Намират се в подножието на връх Голям Персенк на височина над морското равнище от 1450 метра и свързват двете селца Забърдо и Орехово.
Забележителността е на близо 70 км. от град Пловдив и не далеч от Смолян. В миналото феноменът се е наричал Еркюпия, което в превод от турски език означава „скален земен мост“. През 60 – те години на 20 век мостовете за обявени за природна забележителност, а днес са една от най - известните и посещавани дестинации в страната ни.
Тук може да се усети истинското великолепие на природата и нейната безгранична сила да твори и създава невиждани шедьоври. Скалните чудеса са се появили под въздействието на постоянната ерозионна дейност на реката. В продължение на векове тя е дълбаела варовиковите скали, докато не образувала воден тунел. След време горната част на тунела изтънява и на места таванът започнал да пада. Неговите останки били повлечени от течението на река. Така, по този начин се оформили днешните скални творения с внушителни си скални сводове.
Местните легенди разказват интересни истории за образуването на мостовете. Една от тях гласи, че тук в миналото съществувал страшен змей, който постоянно вършил злини на местните жители, като опустошавал стадата им. Дълго време пастирите търпели набезите на змея, докато най- накрая събрали смелост и решили да се преборят с него. Така са взели едно магаре, качили върху него прахан и го запалили. Магарето било изядено от змея и праханът започнал да го изгаря отвътре. Той се опитал да се спаси, но не успял. Паднал на земята и на умрял. След време от огромното му тяло се образували и арките на днешните мостове.
Най-големият от мраморните мостове е широк 15 метра и дълъг около 100 метра. Той има три огромни арки, най- голямата от които е висока 45 метра. Малко по- надолу по течението се намира и средният мост, който е дълъг 60 метра. Третият е най- малък и почти непроходим. Този мост всъщност е понорна пещера, в която се влива реката.
Най- подходящото време да посетите природната забележителност е през пролетта и лятото. Тогава може да се насладите на зелениената, която много често ни липсва в ежедневието. В този район има много добре поддържани и маркирани туристически пътеки до различни дестинации. Изберете си дати и поемете на разходка, за да опознаете западната част на Родопите.
Автор: Mariq_Ivanova
Facebook: виж тук
Описание
Чудните мостове са едно най- великолепните и ослепителни чудеса на природата в България. Те са в обятията на прелестните и живописни Западни Родопи, в долината с карстов състав, през която преминава река Еркюприя. Намират се в подножието на връх Голям Персенк на височина над морското равнище от 1450 метра и свързват двете селца Забърдо и Орехово.
Забележителността е на близо 70 км. от град Пловдив и не далеч от Смолян. В миналото феноменът се е наричал Еркюпия, което в превод от турски език означава „скален земен мост“. През 60 – те години на 20 век мостовете за обявени за природна забележителност, а днес са една от най - известните и посещавани дестинации в страната ни.
Тук може да се усети истинското великолепие на природата и нейната безгранична сила да твори и създава невиждани шедьоври. Скалните чудеса са се появили под въздействието на постоянната ерозионна дейност на реката. В продължение на векове тя е дълбаела варовиковите скали, докато не образувала воден тунел. След време горната част на тунела изтънява и на места таванът започнал да пада. Неговите останки били повлечени от течението на река. Така, по този начин се оформили днешните скални творения с внушителни си скални сводове.
Местните легенди разказват интересни истории за образуването на мостовете. Една от тях гласи, че тук в миналото съществувал страшен змей, който постоянно вършил злини на местните жители, като опустошавал стадата им. Дълго време пастирите търпели набезите на змея, докато най- накрая събрали смелост и решили да се преборят с него. Така са взели едно магаре, качили върху него прахан и го запалили. Магарето било изядено от змея и праханът започнал да го изгаря отвътре. Той се опитал да се спаси, но не успял. Паднал на земята и на умрял. След време от огромното му тяло се образували и арките на днешните мостове.
Най-големият от мраморните мостове е широк 15 метра и дълъг около 100 метра. Той има три огромни арки, най- голямата от които е висока 45 метра. Малко по- надолу по течението се намира и средният мост, който е дълъг 60 метра. Третият е най- малък и почти непроходим. Този мост всъщност е понорна пещера, в която се влива реката.
Най- подходящото време да посетите природната забележителност е през пролетта и лятото. Тогава може да се насладите на зелениената, която много често ни липсва в ежедневието. В този район има много добре поддържани и маркирани туристически пътеки до различни дестинации. Изберете си дати и поемете на разходка, за да опознаете западната част на Родопите.
