Търсене

Централна ЖП гара София

Гара София е направена и открита само 10 години след Освобождението. Целта е да се направи колкото се може по-бързо връзка между Западна и Източна Европа. Правителството по това време иска да затвърди позицията на София на административен, културен и търговски център.
 
Най-важната линия Цариброд – София е открита през 1888 година, Одрин-Белово още по-рано през 1873 година. Официалното откриване на Централна гара София  заедно с Българска държавна  железница (БДЖ) става на 12 август 1888 година с пристигането на международния влак от Лондон и Париж за Одрин и Цариград. По онова време два пъти на седмица минават известните „Симплон- Ориент Експрес“ и „ Директ-Ориент експерес“. 
 
Сградата на централна гара е една от най-големите и внушителни по онова време за целия Балкански полуостров. Проектът е дело на архитектите Антонин Колар (Гранд-хотел България, Военна академия, Централен военен клуб и други), Прошек и Маринов. Изграждането на гарата става за 6 години между 1882 и 1888 година, когато е открита.
 
Сградата е била едноетажна, с часовникова кула, която гледа към Витоша. Има обособени три чакални, в зависимост от класа - първа, втора и трета класа. Локомотивите тогава са били на дърва и първият локомотив в София е „Катерина“ и пристига още през 1887 година. Пред гарата е имало невероятен фонтан от бронз, там са се събирали и файтонджиите.
 
През годините на Първата световна война са построени източният и западният район. Първият началник на гарата е Йосиф Карапиров, който има опит от Хиршовата железница. През 1948 година е пусната и гара Подуяне, което става помощна. През първите години на създаването на гара София са минавали 24 000 пътници на година, после се увеличават на 82 000, а през 1905 вече са повече от 415 000. През годините са предлагани няколко проекта за създаването на нова гара, но са отхвърлени по една или друга причина. През 1908 година тогавашният директор инженер Каракашев  предлага гарата да се разшири, без да се строи нова. Започва основен ремонт, направено е ново локомотивно депо, работилница, складове за съхранение. За 4 години планът е изпълнен и гарата остава в този си вид до 1971, когато започва и строежът на гарата, която ползваме сега. По неясни причини министърът на транспорта тогава Григор Стоичков решава, че старата софийска гара вече не върши работа и е наредено този символ на културата и историята да бъде съборен през 1974 година. 
 
Същата година официално е открита сградата на новата Софийска централна гара, проектът е на архитект Милко Бичев. През 2014 година започва реконструкция на сградата по мащабен проект за обновление, който трябва да завърши до края на 2015 година.
 
 
 
 
 

Автор: Luiza

Описание

Гара София е направена и открита само 10 години след Освобождението. Целта е да се направи колкото се може по-бързо връзка между Западна и Източна Европа. Правителството по това време иска да затвърди позицията на София на административен, културен и търговски център.
 
Най-важната линия Цариброд – София е открита през 1888 година, Одрин-Белово още по-рано през 1873 година. Официалното откриване на Централна гара София  заедно с Българска държавна  железница (БДЖ) става на 12 август 1888 година с пристигането на международния влак от Лондон и Париж за Одрин и Цариград. По онова време два пъти на седмица минават известните „Симплон- Ориент Експрес“ и „ Директ-Ориент експерес“. 
 
Сградата на централна гара е една от най-големите и внушителни по онова време за целия Балкански полуостров. Проектът е дело на архитектите Антонин Колар (Гранд-хотел България, Военна академия, Централен военен клуб и други), Прошек и Маринов. Изграждането на гарата става за 6 години между 1882 и 1888 година, когато е открита.
 
Сградата е била едноетажна, с часовникова кула, която гледа към Витоша. Има обособени три чакални, в зависимост от класа - първа, втора и трета класа. Локомотивите тогава са били на дърва и първият локомотив в София е „Катерина“ и пристига още през 1887 година. Пред гарата е имало невероятен фонтан от бронз, там са се събирали и файтонджиите.
 
През годините на Първата световна война са построени източният и западният район. Първият началник на гарата е Йосиф Карапиров, който има опит от Хиршовата железница. През 1948 година е пусната и гара Подуяне, което става помощна. През първите години на създаването на гара София са минавали 24 000 пътници на година, после се увеличават на 82 000, а през 1905 вече са повече от 415 000. През годините са предлагани няколко проекта за създаването на нова гара, но са отхвърлени по една или друга причина. През 1908 година тогавашният директор инженер Каракашев  предлага гарата да се разшири, без да се строи нова. Започва основен ремонт, направено е ново локомотивно депо, работилница, складове за съхранение. За 4 години планът е изпълнен и гарата остава в този си вид до 1971, когато започва и строежът на гарата, която ползваме сега. По неясни причини министърът на транспорта тогава Григор Стоичков решава, че старата софийска гара вече не върши работа и е наредено този символ на културата и историята да бъде съборен през 1974 година. 
 
Същата година официално е открита сградата на новата Софийска централна гара, проектът е на архитект Милко Бичев. През 2014 година започва реконструкция на сградата по мащабен проект за обновление, който трябва да завърши до края на 2015 година.
 
 
 
 
 

Близки хотели