Царското кладенче
Съществува стара история за Царското кладенче край Елена. Веднъж царят и царицата решили да се поразходят в Балкана. Тръгнали от колибите на Миийко в посока на високия връх. От начало печало меко топло слънце, но по склоновете под върха имало гъста мъгла и прекапвал слаб дъжд. Решели да нарекат върха Чумерна, като не подозирали, че години след това ще има гледчер в далечна Антарктида със същото име.
По едно време баирът станал много стръмен и царицата се почувствала зле, прилошало и. Водачите на групата тръгнали след заек, който подскачал край пътеката. Така открили един по-лек път или както местните го наричат- „измична пътека”. Повървели още и скоро стигнали до малък извор, който днес се нарича Царското кладенче. Решили да спрат да отпочинат преди да продължат към върха. Извадили ракия и вино, за да се подкрепят за тежкото изкачване. До днес съществува традиция и всеки, който отиде до Царския кладенец трябва да се подкрепи и да остави нещо за тези след него. Хората разказват, че водачите доста добре се почерпили и затова пътеката криволичи нагоре.
Царят и царицата били много уморени и решили да си починат на Царския трон. Царят получил рана от изкачването и слугите му донесли камък, на който да си подпира крака, а в знак на солидарност царицата също събула едната си обувка. Камъкът седи до трона и днес.
След като си починали продължили пътя си към върха, не успели обаче да се насладят на гледката заради тежката мъгла, която обгръщала склоновете под висината. Когато се връщали по обратния път, царят и царицата решили да се уединят и днес на мястото, на което били има любовен заслон.
Автор: Камен Попов
Описание
Съществува стара история за Царското кладенче край Елена. Веднъж царят и царицата решили да се поразходят в Балкана. Тръгнали от колибите на Миийко в посока на високия връх. От начало печало меко топло слънце, но по склоновете под върха имало гъста мъгла и прекапвал слаб дъжд. Решели да нарекат върха Чумерна, като не подозирали, че години след това ще има гледчер в далечна Антарктида със същото име.
По едно време баирът станал много стръмен и царицата се почувствала зле, прилошало и. Водачите на групата тръгнали след заек, който подскачал край пътеката. Така открили един по-лек път или както местните го наричат- „измична пътека”. Повървели още и скоро стигнали до малък извор, който днес се нарича Царското кладенче. Решили да спрат да отпочинат преди да продължат към върха. Извадили ракия и вино, за да се подкрепят за тежкото изкачване. До днес съществува традиция и всеки, който отиде до Царския кладенец трябва да се подкрепи и да остави нещо за тези след него. Хората разказват, че водачите доста добре се почерпили и затова пътеката криволичи нагоре.
Царят и царицата били много уморени и решили да си починат на Царския трон. Царят получил рана от изкачването и слугите му донесли камък, на който да си подпира крака, а в знак на солидарност царицата също събула едната си обувка. Камъкът седи до трона и днес.
След като си починали продължили пътя си към върха, не успели обаче да се насладят на гледката заради тежката мъгла, която обгръщала склоновете под висината. Когато се връщали по обратния път, царят и царицата решили да се уединят и днес на мястото, на което били има любовен заслон.
