Църквата Успение Богородично Златоград
Църквата „Успение Богородично” е един от най- красивите и прекрасни храмове в цяла България. Съхранил в себе си несгодите и радостите на времето и очарованието и великолепието на отминалата възрожденска епоха той и до днес продължава да ни кара да му се радваме и възхищаваме.
Разположен е в самия център на град Златоград и е издигнат през 1834 година. Това го прави най-стария храм в Централни Родопи. В годините на турското робство със специален закон било забранено християните да издигат свои църкви по високи от мюсюлманските божи домове.
Именно поради тази причина „Успение Богородично” е дълбоко вкопана в земята приблизително около половин метър. По вида на своята архитектура е трикорабна, едноабсидна и четирискатна. Основите й са изградени изцяло от големи каменни блокове, което й придава още по-голяма автентичност.
След подписването на Одринския мирен договор през 1829 година, една от клаузите гласяла, че разрушени в миналото християнски храмове в рамките на Османската империя могат да бъдат възстановявани. Първи от това разрешение побързали да се възползват жителите на Златоград. Като най-деен сред тях се откроил богаташа Димо Караджинов, който със специален документ подписан от името на всички златоградчани отишъл да иска издаването на ферман от султана. Той бил приет с почести и уважение и срещата минала много добре.
След няколко месеца позволението за строежа на църквата било вече факт, но Караджинов междувременно починал и не успял да вземе участие в самото й издигане. Местните бързо взели решението тя да се съгради върху руините на по-стар храм. Те събрали необходимите средства, а в изграждането се включили и много доброволци. Но и до днес не се знае кой е бил майсторът ръководещ строителните работи.
Преди да бъде построен "Успение Богородично", обаче имало доста трудности и препятствия. През деня каквото било завършено, през нощта недоброжелатели го събаряли. Именно заради това българите се принудели денонощно да пазят зданието. В крайна сметка след няколко години е вече готово, като неговата допълнителна защита била осигурена от мощна осмоъгълна каменна стена.
Голяма част от иконите са правени през 19 век, както и самият иконостас, който е напълно изчистен от орнаменти и дърворезба. Стените на църквата са изрисувани от представители на Самоковската и Тревненската школи. Тя била разделена на мъжко и женско отделение и олтар. От 1835 до 1836 година в една от постройките тук е действало килийно училище.
Автор: Dilqna
Описание
Църквата „Успение Богородично” е един от най- красивите и прекрасни храмове в цяла България. Съхранил в себе си несгодите и радостите на времето и очарованието и великолепието на отминалата възрожденска епоха той и до днес продължава да ни кара да му се радваме и възхищаваме.
Разположен е в самия център на град Златоград и е издигнат през 1834 година. Това го прави най-стария храм в Централни Родопи. В годините на турското робство със специален закон било забранено християните да издигат свои църкви по високи от мюсюлманските божи домове.
Именно поради тази причина „Успение Богородично” е дълбоко вкопана в земята приблизително около половин метър. По вида на своята архитектура е трикорабна, едноабсидна и четирискатна. Основите й са изградени изцяло от големи каменни блокове, което й придава още по-голяма автентичност.
След подписването на Одринския мирен договор през 1829 година, една от клаузите гласяла, че разрушени в миналото християнски храмове в рамките на Османската империя могат да бъдат възстановявани. Първи от това разрешение побързали да се възползват жителите на Златоград. Като най-деен сред тях се откроил богаташа Димо Караджинов, който със специален документ подписан от името на всички златоградчани отишъл да иска издаването на ферман от султана. Той бил приет с почести и уважение и срещата минала много добре.
След няколко месеца позволението за строежа на църквата било вече факт, но Караджинов междувременно починал и не успял да вземе участие в самото й издигане. Местните бързо взели решението тя да се съгради върху руините на по-стар храм. Те събрали необходимите средства, а в изграждането се включили и много доброволци. Но и до днес не се знае кой е бил майсторът ръководещ строителните работи.
Преди да бъде построен "Успение Богородично", обаче имало доста трудности и препятствия. През деня каквото било завършено, през нощта недоброжелатели го събаряли. Именно заради това българите се принудели денонощно да пазят зданието. В крайна сметка след няколко години е вече готово, като неговата допълнителна защита била осигурена от мощна осмоъгълна каменна стена.
Голяма част от иконите са правени през 19 век, както и самият иконостас, който е напълно изчистен от орнаменти и дърворезба. Стените на църквата са изрисувани от представители на Самоковската и Тревненската школи. Тя била разделена на мъжко и женско отделение и олтар. От 1835 до 1836 година в една от постройките тук е действало килийно училище.
