Храм Свети Седмочисленици София
ул. „Граф Игнатиев“ 25, Център, София
Храмът „Свети Седмочисленици“ до 1900 година е бил „Коджа Дервиш Мехмед - пашовата джамия“ или както повечето софиянци я знаят - „Имарет джамия“ (Черната джамия). Джамията е построена от бошнака Мехмед паша, велик везир на султан Сюлейман І Великолепни. При посещение в София на път за Виена, султанът отбелязал, че градът няма достатъчно ориенталски вид и наредил да се изгради джамията.
Останала е плоча, която днес се намира в Националния археологически музей, която дава информация за построяването й. На нея пише следното: “В името и с помощта на великия, милостивия, щедрия и всесилен Бог, настоящия богомолствен дом – света джамия, се съгради и построи с цел, за да служи като голям молитвен дом – главна джамия на всички благородни, възпитани и просветени мюсюлмани, както и на всички истинно-верни и правоверни мохамедани, дето и да живеят те. Съграждането на тази великолепна и украсена джамия се започна по инициатива и с иждивението на великия царски везир и главнокомандващ императорските храбри войници муширът Мехмед-паша Тавил ибни Абдул Музедин в осмата година /1528г./ от царуването на великия османски десети по ред, султан Сюлейман І Славни, син на султан хан Селим І, наричан с прозвището “явуз” т.е. свиреп”.
По време на руско-турската война, когато войските влизат в града, джамията е превърната в склад за муниции, а другите сгради - в затвор. След като градът е избран за столица на третото Българско царство се появява въпросът къде може да се направи църква. През 1896 с решение на Министерски съвет за построяване на храм да се ползва мястото, на което се намира джамията. Петко Каравелов предлага вместо да се разруши старата Черна джамия, да се преустрои като църква. Мнението му натежава и през 1897 година Министерски съвет решава да започне преустройство и църквата да се нарича „Свети Седмочисленици“. Плановете са дело на руския архитект Померанцев, а работните проекти са поверени на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов. Преустройството е главно около централния корпус. Ново построена е единствено камбанарията и притворът е добавен. Средствата са набирани в „Света Петка“ от народа, държавата и различни организации. В храма има невероятен иконостас с гипсови орнаменти. На него има много и различни по големина икони, дело на известни български художници. Храмът е посетен лично от Фердинад, който остава доволен от красивото оформление и поощрява делото на български творци. Той прави и лично дарение и е обявен за пръв ктитор на храма.
Тук може да бъде видяно красиво разпятие дарено лично от Андрей Арсов през 1911 година. През 30-те година на миналия век е монтиран стенен часовник, който е запазен и до днес. На купола има красиви стенописи, дело на Никола Маринов и Господин Желязков. Постепенно и стените на храма са изписани от различни български творци, което е отнело повече от 70 години, за да добие вида, в който го познаваме и до днес.
Тук се съхраняват мощите на Свети Климент и Свети Горазд, както и малкият пръст от дясната ръка на Свети Харалампий. Те и до днес се съхраняват в специално ковчеже, изработено то Явор Танев.
Вече повече от 100 години в църквата служат няколко поколения образовани и подготвени духовници. Тя е била и енорийски център за няколко квартала. Храмът и до днес се посещава от много миряни, които търсят място, в което да се поклонят пред Бога и да Му благодарят.
Църквата е действаща и до днес, вратите са отворени за всеки, който иска да я разгледа или пък да запали свещ.
Останала е плоча, която днес се намира в Националния археологически музей, която дава информация за построяването й. На нея пише следното: “В името и с помощта на великия, милостивия, щедрия и всесилен Бог, настоящия богомолствен дом – света джамия, се съгради и построи с цел, за да служи като голям молитвен дом – главна джамия на всички благородни, възпитани и просветени мюсюлмани, както и на всички истинно-верни и правоверни мохамедани, дето и да живеят те. Съграждането на тази великолепна и украсена джамия се започна по инициатива и с иждивението на великия царски везир и главнокомандващ императорските храбри войници муширът Мехмед-паша Тавил ибни Абдул Музедин в осмата година /1528г./ от царуването на великия османски десети по ред, султан Сюлейман І Славни, син на султан хан Селим І, наричан с прозвището “явуз” т.е. свиреп”.
По време на руско-турската война, когато войските влизат в града, джамията е превърната в склад за муниции, а другите сгради - в затвор. След като градът е избран за столица на третото Българско царство се появява въпросът къде може да се направи църква. През 1896 с решение на Министерски съвет за построяване на храм да се ползва мястото, на което се намира джамията. Петко Каравелов предлага вместо да се разруши старата Черна джамия, да се преустрои като църква. Мнението му натежава и през 1897 година Министерски съвет решава да започне преустройство и църквата да се нарича „Свети Седмочисленици“. Плановете са дело на руския архитект Померанцев, а работните проекти са поверени на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов. Преустройството е главно около централния корпус. Ново построена е единствено камбанарията и притворът е добавен. Средствата са набирани в „Света Петка“ от народа, държавата и различни организации. В храма има невероятен иконостас с гипсови орнаменти. На него има много и различни по големина икони, дело на известни български художници. Храмът е посетен лично от Фердинад, който остава доволен от красивото оформление и поощрява делото на български творци. Той прави и лично дарение и е обявен за пръв ктитор на храма.
Тук може да бъде видяно красиво разпятие дарено лично от Андрей Арсов през 1911 година. През 30-те година на миналия век е монтиран стенен часовник, който е запазен и до днес. На купола има красиви стенописи, дело на Никола Маринов и Господин Желязков. Постепенно и стените на храма са изписани от различни български творци, което е отнело повече от 70 години, за да добие вида, в който го познаваме и до днес.
Тук се съхраняват мощите на Свети Климент и Свети Горазд, както и малкият пръст от дясната ръка на Свети Харалампий. Те и до днес се съхраняват в специално ковчеже, изработено то Явор Танев.
Вече повече от 100 години в църквата служат няколко поколения образовани и подготвени духовници. Тя е била и енорийски център за няколко квартала. Храмът и до днес се посещава от много миряни, които търсят място, в което да се поклонят пред Бога и да Му благодарят.
Църквата е действаща и до днес, вратите са отворени за всеки, който иска да я разгледа или пък да запали свещ.
Автор: Iskra
Работно време: Всеки ден 08:00 - 19:00 часа
Телефони: 02 987 80 23
Адрес: ул. „Граф Игнатиев“ 25, Център, София
Website: виж тук
Описание
Храмът „Свети Седмочисленици“ до 1900 година е бил „Коджа Дервиш Мехмед - пашовата джамия“ или както повечето софиянци я знаят - „Имарет джамия“ (Черната джамия). Джамията е построена от бошнака Мехмед паша, велик везир на султан Сюлейман І Великолепни. При посещение в София на път за Виена, султанът отбелязал, че градът няма достатъчно ориенталски вид и наредил да се изгради джамията.
Останала е плоча, която днес се намира в Националния археологически музей, която дава информация за построяването й. На нея пише следното: “В името и с помощта на великия, милостивия, щедрия и всесилен Бог, настоящия богомолствен дом – света джамия, се съгради и построи с цел, за да служи като голям молитвен дом – главна джамия на всички благородни, възпитани и просветени мюсюлмани, както и на всички истинно-верни и правоверни мохамедани, дето и да живеят те. Съграждането на тази великолепна и украсена джамия се започна по инициатива и с иждивението на великия царски везир и главнокомандващ императорските храбри войници муширът Мехмед-паша Тавил ибни Абдул Музедин в осмата година /1528г./ от царуването на великия османски десети по ред, султан Сюлейман І Славни, син на султан хан Селим І, наричан с прозвището “явуз” т.е. свиреп”.
По време на руско-турската война, когато войските влизат в града, джамията е превърната в склад за муниции, а другите сгради - в затвор. След като градът е избран за столица на третото Българско царство се появява въпросът къде може да се направи църква. През 1896 с решение на Министерски съвет за построяване на храм да се ползва мястото, на което се намира джамията. Петко Каравелов предлага вместо да се разруши старата Черна джамия, да се преустрои като църква. Мнението му натежава и през 1897 година Министерски съвет решава да започне преустройство и църквата да се нарича „Свети Седмочисленици“. Плановете са дело на руския архитект Померанцев, а работните проекти са поверени на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов. Преустройството е главно около централния корпус. Ново построена е единствено камбанарията и притворът е добавен. Средствата са набирани в „Света Петка“ от народа, държавата и различни организации. В храма има невероятен иконостас с гипсови орнаменти. На него има много и различни по големина икони, дело на известни български художници. Храмът е посетен лично от Фердинад, който остава доволен от красивото оформление и поощрява делото на български творци. Той прави и лично дарение и е обявен за пръв ктитор на храма.
Тук може да бъде видяно красиво разпятие дарено лично от Андрей Арсов през 1911 година. През 30-те година на миналия век е монтиран стенен часовник, който е запазен и до днес. На купола има красиви стенописи, дело на Никола Маринов и Господин Желязков. Постепенно и стените на храма са изписани от различни български творци, което е отнело повече от 70 години, за да добие вида, в който го познаваме и до днес.
Тук се съхраняват мощите на Свети Климент и Свети Горазд, както и малкият пръст от дясната ръка на Свети Харалампий. Те и до днес се съхраняват в специално ковчеже, изработено то Явор Танев.
Вече повече от 100 години в църквата служат няколко поколения образовани и подготвени духовници. Тя е била и енорийски център за няколко квартала. Храмът и до днес се посещава от много миряни, които търсят място, в което да се поклонят пред Бога и да Му благодарят.
Църквата е действаща и до днес, вратите са отворени за всеки, който иска да я разгледа или пък да запали свещ.
Останала е плоча, която днес се намира в Националния археологически музей, която дава информация за построяването й. На нея пише следното: “В името и с помощта на великия, милостивия, щедрия и всесилен Бог, настоящия богомолствен дом – света джамия, се съгради и построи с цел, за да служи като голям молитвен дом – главна джамия на всички благородни, възпитани и просветени мюсюлмани, както и на всички истинно-верни и правоверни мохамедани, дето и да живеят те. Съграждането на тази великолепна и украсена джамия се започна по инициатива и с иждивението на великия царски везир и главнокомандващ императорските храбри войници муширът Мехмед-паша Тавил ибни Абдул Музедин в осмата година /1528г./ от царуването на великия османски десети по ред, султан Сюлейман І Славни, син на султан хан Селим І, наричан с прозвището “явуз” т.е. свиреп”.
По време на руско-турската война, когато войските влизат в града, джамията е превърната в склад за муниции, а другите сгради - в затвор. След като градът е избран за столица на третото Българско царство се появява въпросът къде може да се направи църква. През 1896 с решение на Министерски съвет за построяване на храм да се ползва мястото, на което се намира джамията. Петко Каравелов предлага вместо да се разруши старата Черна джамия, да се преустрои като църква. Мнението му натежава и през 1897 година Министерски съвет решава да започне преустройство и църквата да се нарича „Свети Седмочисленици“. Плановете са дело на руския архитект Померанцев, а работните проекти са поверени на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов. Преустройството е главно около централния корпус. Ново построена е единствено камбанарията и притворът е добавен. Средствата са набирани в „Света Петка“ от народа, държавата и различни организации. В храма има невероятен иконостас с гипсови орнаменти. На него има много и различни по големина икони, дело на известни български художници. Храмът е посетен лично от Фердинад, който остава доволен от красивото оформление и поощрява делото на български творци. Той прави и лично дарение и е обявен за пръв ктитор на храма.
Тук може да бъде видяно красиво разпятие дарено лично от Андрей Арсов през 1911 година. През 30-те година на миналия век е монтиран стенен часовник, който е запазен и до днес. На купола има красиви стенописи, дело на Никола Маринов и Господин Желязков. Постепенно и стените на храма са изписани от различни български творци, което е отнело повече от 70 години, за да добие вида, в който го познаваме и до днес.
Тук се съхраняват мощите на Свети Климент и Свети Горазд, както и малкият пръст от дясната ръка на Свети Харалампий. Те и до днес се съхраняват в специално ковчеже, изработено то Явор Танев.
Вече повече от 100 години в църквата служат няколко поколения образовани и подготвени духовници. Тя е била и енорийски център за няколко квартала. Храмът и до днес се посещава от много миряни, които търсят място, в което да се поклонят пред Бога и да Му благодарят.
Църквата е действаща и до днес, вратите са отворени за всеки, който иска да я разгледа или пък да запали свещ.
