Църква Света Богородица Созопол
ул. „Анаксимандър“, Созопол
Една от най-старите църкви в Созопол е „Света Богородица“. По вид много напомня на храма „Свети Николай Мираклийски“ в Пловдив и е направена през 15 век. Намира се в Стария град на Созопол, близо до главната улица. Първите данни за съществуването на „Света Богородица“ са от 1482 година. На нейно място е имало по-стар храм. Църквата е била кум метоха на „Свети Йоан Продром“. Тя е трикорабна псевдобазилика с една апсида. Последното преизграждане в периода на турското робство и църквата е доста неугледна на външен вид, вкопана е в земята и прилича на обикновена къща. Тогава е било забранено християнските храмове да са по-големи от турските. Трябвало да са не по-високи от турчин, качил се на кон.
Храмът е направен от камък и сантрачи. Заради вековната си история и реконструкциите трудно се датира кога за пръв път е построен. Източната част е доста необичайна, апсидата е вградена в дебела стена, която от вън не показва формата си. Смята се, че това е част о по-стара постройка, която е заличена през робството, а северната и южната стена са подменени от по-тънки стени. В южната част има постройка за църковните нужди.
Покривът на „Света Богородица“ е направен от дървени колони, които завършват с каменни капители.
Вътрешността на църквата е уникална благодарение на иконостаса, амвона и владишкия трон. За тяхната направа са били нужни много часове и са истински образец на резбарското изкуство. Направени са от майстори на Дебърската школа в края на 18 век. Използвани са много флорални мотиви и фигури от светото писание. Иконостасът е от две поредни икони- долен ред с 8 и горен с по-малки празнични икони. Те са направени от странджански майстори и има дати , които показват кога са изрисувани.
От скоро храмът отново е действащ и върната на църквата от Созополския музея. През 1958 година е призната за паметник на културата и е дадена за стопанисване на общината. Най-големи заслуги за това църквата днес да приема миряни е на отец Иван. Той получава паметника на културата в отчайващо състояние, олтарът е изтърбушен и от него липсват иконите. По-голямата част са откраднати, а други са в музеи или изчезнали безследно. Постепенно отецът започва да връща живеца в сградата и скоро известният художник от Созопол Иван Бахчеванов се заема да помогне и да нарисува нови икони.
Автор: Мина Петрова
Адрес: ул. „Анаксимандър“, Созопол
Описание
Една от най-старите църкви в Созопол е „Света Богородица“. По вид много напомня на храма „Свети Николай Мираклийски“ в Пловдив и е направена през 15 век. Намира се в Стария град на Созопол, близо до главната улица. Първите данни за съществуването на „Света Богородица“ са от 1482 година. На нейно място е имало по-стар храм. Църквата е била кум метоха на „Свети Йоан Продром“. Тя е трикорабна псевдобазилика с една апсида. Последното преизграждане в периода на турското робство и църквата е доста неугледна на външен вид, вкопана е в земята и прилича на обикновена къща. Тогава е било забранено християнските храмове да са по-големи от турските. Трябвало да са не по-високи от турчин, качил се на кон.
Храмът е направен от камък и сантрачи. Заради вековната си история и реконструкциите трудно се датира кога за пръв път е построен. Източната част е доста необичайна, апсидата е вградена в дебела стена, която от вън не показва формата си. Смята се, че това е част о по-стара постройка, която е заличена през робството, а северната и южната стена са подменени от по-тънки стени. В южната част има постройка за църковните нужди.
Покривът на „Света Богородица“ е направен от дървени колони, които завършват с каменни капители.
Вътрешността на църквата е уникална благодарение на иконостаса, амвона и владишкия трон. За тяхната направа са били нужни много часове и са истински образец на резбарското изкуство. Направени са от майстори на Дебърската школа в края на 18 век. Използвани са много флорални мотиви и фигури от светото писание. Иконостасът е от две поредни икони- долен ред с 8 и горен с по-малки празнични икони. Те са направени от странджански майстори и има дати , които показват кога са изрисувани.
От скоро храмът отново е действащ и върната на църквата от Созополския музея. През 1958 година е призната за паметник на културата и е дадена за стопанисване на общината. Най-големи заслуги за това църквата днес да приема миряни е на отец Иван. Той получава паметника на културата в отчайващо състояние, олтарът е изтърбушен и от него липсват иконите. По-голямата част са откраднати, а други са в музеи или изчезнали безследно. Постепенно отецът започва да връща живеца в сградата и скоро известният художник от Созопол Иван Бахчеванов се заема да помогне и да нарисува нови икони.
