Боянската църква Св.Св. Николай и Панталеймон София
ул. "Боянско езеро" № 3, София
Църквата Свети Свети Николай и Панталеймон или още известна за всеки българин като Боянската църква е паметник на православната вяра от средновековна България, която се намира в квартал Бояна в полите на Витоша. Тя е и един от най-значимите културни паметници на територията на страната, а от 1979 година е и под закрилата на ЮНЕСКО като паметник, част от световното културно наследство. През 2003 година е и обявена за филиал на Националния исторически музей. На територията на църквата са открити и множество паметници на културата от времето на българското средновековие.
Църквата е на два етажа като спада към така наречените църкви-гробници, долното ниво е пригодено за крипта, а основното е семеен параклис. Била е нещо като лична църква за местния феодал за преклонение и смирение. Строителството и датира от край на Х и началото на XI век. В строежа и могат да бъдат проследени така типичните за по-старите български храмове в Търново ниши, арки и “вълчи зъби“ от керамични тела.
През XIII век към основната сграда е направена и пристройка по време на севастократор Калоян. На фасадата е приложен известният живописен тил - смесица от тухли и невероятен бял камък и стъклени чашки, вградени в зидарията, които могат да бъдат виден само в Търновските, Несебърските храмове и тези в Охрид.
Третата част е построена в средата на XIX век. Хората са искали да съборят старата църква, но царица Елеонора, втората жена на Фердинанд, я спасява и дава друг терен за да построят желаното от тях. Цар Фердинанд превръща църквата в параклис с уникален парк с много редки растителни видове. Боянската църква става и вечно ложе на царица Елеонора, която след смъртта си е положена във вечния си сън до южната стена на църквата.
В храма могат да се видят невероятни стенописи на т.нар. Боянски майстор, които имат световна известност и значение. Основни образи са севастократор Калоян и прелестната му съпруга Десислава. Техните лица са изрисувани на северната стена на църквата и притежават ярка индивидуалност. Тези стенописи и въобще църквата в Бояна са споменати в много български творби. Една от най-ярките е Боянският майстор на Любомир Сагаев, като в нея е засегната романтичната история в създаването на този паметник на културата, като се разказва за художника Илия, който влага невероятно старание и изкусност в образа на Десислава, а точно там проличава и безграничната му и скрита любов към жената на севастократора.
Описание
Църквата Свети Свети Николай и Панталеймон или още известна за всеки българин като Боянската църква е паметник на православната вяра от средновековна България, която се намира в квартал Бояна в полите на Витоша. Тя е и един от най-значимите културни паметници на територията на страната, а от 1979 година е и под закрилата на ЮНЕСКО като паметник, част от световното културно наследство. През 2003 година е и обявена за филиал на Националния исторически музей. На територията на църквата са открити и множество паметници на културата от времето на българското средновековие.
Църквата е на два етажа като спада към така наречените църкви-гробници, долното ниво е пригодено за крипта, а основното е семеен параклис. Била е нещо като лична църква за местния феодал за преклонение и смирение. Строителството и датира от край на Х и началото на XI век. В строежа и могат да бъдат проследени така типичните за по-старите български храмове в Търново ниши, арки и “вълчи зъби“ от керамични тела.
През XIII век към основната сграда е направена и пристройка по време на севастократор Калоян. На фасадата е приложен известният живописен тил - смесица от тухли и невероятен бял камък и стъклени чашки, вградени в зидарията, които могат да бъдат виден само в Търновските, Несебърските храмове и тези в Охрид.
Третата част е построена в средата на XIX век. Хората са искали да съборят старата църква, но царица Елеонора, втората жена на Фердинанд, я спасява и дава друг терен за да построят желаното от тях. Цар Фердинанд превръща църквата в параклис с уникален парк с много редки растителни видове. Боянската църква става и вечно ложе на царица Елеонора, която след смъртта си е положена във вечния си сън до южната стена на църквата.
В храма могат да се видят невероятни стенописи на т.нар. Боянски майстор, които имат световна известност и значение. Основни образи са севастократор Калоян и прелестната му съпруга Десислава. Техните лица са изрисувани на северната стена на църквата и притежават ярка индивидуалност. Тези стенописи и въобще църквата в Бояна са споменати в много български творби. Една от най-ярките е Боянският майстор на Любомир Сагаев, като в нея е засегната романтичната история в създаването на този паметник на културата, като се разказва за художника Илия, който влага невероятно старание и изкусност в образа на Десислава, а точно там проличава и безграничната му и скрита любов към жената на севастократора.
