Търсене

Болярска къща Мелник

Болярската къща в Мелник е показателна за средновековната жилищна архитектура не само за територията на България, но и за целите балкански земи. Разположена е на централно място в града на възвишение, наречено Чатала. Вероятно е била четириетажна. Предполага се, че в приземието и е имало винарска изба.

Построена е в началото XIII век. Строена е на два етапа от владетелите на Мелник – деспот Алексий Слав, който е от българската царска династия на Асеневци и деспот Константин Драгаш, потомък на Асеневци, византийските императори Палеолози и сръбските царе Неманичи.

В началото на 18 - ти век е преустроена основно. Изграден е тавански етаж. Символът на възрожденския Мелник – Часовниковата кула е построена през 1701 година.

Император Теодор II Ласкарис опожарява болярската къща и кулата, като наказание за въстание, което е организирано от болярина Драгота срещу византийската власт. По – късно те са възстановени и функционират до 1913 година. Руините им са сред трите най – емблематични паметници в града.

Състои се от църква и няколко сгради, скрити зад каменна ограда с отбранителна кула. Постройката е масивна в челната си част, която е служила за приемна на владетеля. Има също и тронна зала. Къщата е била сред най – пищно обзаведените сгради в района. Вътрешният двор е бил с мраморни настилки. Имало е също мраморни статуи и фонтани. Стаите са били с мозаечни подове, прозорци с оцветени стъкла и стенописи.

Къщата е изградена от ломени камъни. Стойката е от бял хоросан. Ползвана е сантрачна система от надлъжни и напречни греди, която е скрита. Градежът е клетъчен. На кулообразното помещение и в основния корпус тухлената декорация е забележителна. Има рибена кост, меандри, геометрични фигури от камък и тухли и пояси с широки хоризонтални фуги.

През 1975 – 1976 година под ръководството на Виолета Нешева се правят разкопки. Открити са цилиндрично водохранилище, стопанско помещение, едноапсидна църква. Предполага се, че датират от началото на 13 век. Има проект за цялостна реставрация на Болярската къща.

Автор: Ана Мария

Описание

Болярската къща в Мелник е показателна за средновековната жилищна архитектура не само за територията на България, но и за целите балкански земи. Разположена е на централно място в града на възвишение, наречено Чатала. Вероятно е била четириетажна. Предполага се, че в приземието и е имало винарска изба.

Построена е в началото XIII век. Строена е на два етапа от владетелите на Мелник – деспот Алексий Слав, който е от българската царска династия на Асеневци и деспот Константин Драгаш, потомък на Асеневци, византийските императори Палеолози и сръбските царе Неманичи.

В началото на 18 - ти век е преустроена основно. Изграден е тавански етаж. Символът на възрожденския Мелник – Часовниковата кула е построена през 1701 година.

Император Теодор II Ласкарис опожарява болярската къща и кулата, като наказание за въстание, което е организирано от болярина Драгота срещу византийската власт. По – късно те са възстановени и функционират до 1913 година. Руините им са сред трите най – емблематични паметници в града.

Състои се от църква и няколко сгради, скрити зад каменна ограда с отбранителна кула. Постройката е масивна в челната си част, която е служила за приемна на владетеля. Има също и тронна зала. Къщата е била сред най – пищно обзаведените сгради в района. Вътрешният двор е бил с мраморни настилки. Имало е също мраморни статуи и фонтани. Стаите са били с мозаечни подове, прозорци с оцветени стъкла и стенописи.

Къщата е изградена от ломени камъни. Стойката е от бял хоросан. Ползвана е сантрачна система от надлъжни и напречни греди, която е скрита. Градежът е клетъчен. На кулообразното помещение и в основния корпус тухлената декорация е забележителна. Има рибена кост, меандри, геометрични фигури от камък и тухли и пояси с широки хоризонтални фуги.

През 1975 – 1976 година под ръководството на Виолета Нешева се правят разкопки. Открити са цилиндрично водохранилище, стопанско помещение, едноапсидна църква. Предполага се, че датират от началото на 13 век. Има проект за цялостна реставрация на Болярската къща.