Търсене

Белоградчишки скали

Град Белоградчик е известен из цяла България със своята красива природа, но когато споменем неговото име, първото нещо, което изниква в мислите ни са Белоградчишките скали. Няма спор, че те са емблематични за малкото градче и огромният поток от туристи всяка година е привлечен именно от тях. Преди време дори света научи за съществуването им, след като се борихме за място в Новите седем природни чудеса на планетата. Всеки, който попадне сред обаянието и очарованието на тези скални феномени, има усещането, че се е озовал в един различен и невероятен свят на пълен с романтика и необяснима магия. Макар че огромните каменни статуи изглеждат груби те излъчват нежност и спокойствие и те карат да се размечтаваш. Природата е създала просто едно великолепие и е изваяла същинско съвършенство, използвайки мощта и величието на силите си. Скалите са се формирали в продължение на 230 млн. години под различните действия и влияние на времето. В миналото те били заляти от море, на чието дъно постепенно започнали да се утаяват пясък, чакъл и глина. Когато тези вещества започнали да се свързват помежду си чрез пясъчно – глинеста спойка това било началото на създаването на сегашните чудеса. Чрез взаимното влияние на водата и ветровете от гигантските каменни блокове били създадени уникални форми наподобяващи образите на хора, животни и растения. Обединени са в три групи – Фалковска, Централна и Збеговска. Прекрасните фигури са високи до около 200 метра. Общата им дължина е около 30 км., а широчина към 3 км. Най-известната сред тях е втората група, която се състои от няколко феномена, носещи следните имена: Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава и Мислен камък. Завладяваща легенда е свързана с тях, която разказва за младата девойка Витиния, която живеела в девически манастир и красив и снажен момък с когото се влюбили. Тъй като тяхната любов била забранена се срещали тайно и скришом от монахините. Но един ден всичко излязло наяве – детски плач оглушил стените на обителта. Игуменката побесняла и наредила да изгонят Витиния и детето й надалеч и никога повече да не се завръща. Молила се тя да пощадят нея и отрочето й, плачела с горещи сълзи да й простят, тъй като нямало къде да отиде. Любимият й също се чудел и маел как да й помогне и смекчи гнева на сестрите. Изведнъж обаче се появила страшна буря, силен гръм разтърсил земята и манастира се срутел до основи. Всичко наоколо се превърнало на камък, както и двамата влюбени с детето им. И до наши дни последните продължават да бъдат символ на истинската и пламенна любов и на дълбоките човешки и искрени чувства. Ако и вие искате да станете част от тази легенда, винаги можете да дойдете тук.

Автор: Dilqna

Описание

Град Белоградчик е известен из цяла България със своята красива природа, но когато споменем неговото име, първото нещо, което изниква в мислите ни са Белоградчишките скали. Няма спор, че те са емблематични за малкото градче и огромният поток от туристи всяка година е привлечен именно от тях. Преди време дори света научи за съществуването им, след като се борихме за място в Новите седем природни чудеса на планетата. Всеки, който попадне сред обаянието и очарованието на тези скални феномени, има усещането, че се е озовал в един различен и невероятен свят на пълен с романтика и необяснима магия. Макар че огромните каменни статуи изглеждат груби те излъчват нежност и спокойствие и те карат да се размечтаваш. Природата е създала просто едно великолепие и е изваяла същинско съвършенство, използвайки мощта и величието на силите си. Скалите са се формирали в продължение на 230 млн. години под различните действия и влияние на времето. В миналото те били заляти от море, на чието дъно постепенно започнали да се утаяват пясък, чакъл и глина. Когато тези вещества започнали да се свързват помежду си чрез пясъчно – глинеста спойка това било началото на създаването на сегашните чудеса. Чрез взаимното влияние на водата и ветровете от гигантските каменни блокове били създадени уникални форми наподобяващи образите на хора, животни и растения. Обединени са в три групи – Фалковска, Централна и Збеговска. Прекрасните фигури са високи до около 200 метра. Общата им дължина е около 30 км., а широчина към 3 км. Най-известната сред тях е втората група, която се състои от няколко феномена, носещи следните имена: Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава и Мислен камък. Завладяваща легенда е свързана с тях, която разказва за младата девойка Витиния, която живеела в девически манастир и красив и снажен момък с когото се влюбили. Тъй като тяхната любов била забранена се срещали тайно и скришом от монахините. Но един ден всичко излязло наяве – детски плач оглушил стените на обителта. Игуменката побесняла и наредила да изгонят Витиния и детето й надалеч и никога повече да не се завръща. Молила се тя да пощадят нея и отрочето й, плачела с горещи сълзи да й простят, тъй като нямало къде да отиде. Любимият й също се чудел и маел как да й помогне и смекчи гнева на сестрите. Изведнъж обаче се появила страшна буря, силен гръм разтърсил земята и манастира се срутел до основи. Всичко наоколо се превърнало на камък, както и двамата влюбени с детето им. И до наши дни последните продължават да бъдат символ на истинската и пламенна любов и на дълбоките човешки и искрени чувства. Ако и вие искате да станете част от тази легенда, винаги можете да дойдете тук.

Близки хотели